Решение № 5307 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13526/2009 г.

Решение № 5307 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13526/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Василка Димитрова Димитрова и Мария Димитрова Вълчева, двете от гр. Пловдив, против решение № 1139/10.08.2009 г. постановено по адм. дело № 712/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив, ХI състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ЗД-03-142/18.03.2009 г. на областен управител на област Пловдив. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на процесуални правила, противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това жалбоподателите молят съда да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, подадена в първоинстанционното производство. Ответната страна - областен управител на област Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирани лица в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбите, подадени от Василка Димитрова Димитрова и Мария Димитрова Вълчева, срещу заповед № ЗД-03-142/18.03.2009 г. на областен управител на област Пловдив, издадена по тяхно искане вх. № ИГ-05-79/10.06.2008 г. за изплащане на еднократно обезщетение по Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ДВ бр. 12/2004 г./, в качеството им на наследници на Султана Атанасова Попова, б. ж. на гр. Пловдив. Със заповедта е определен допълнителен размер на обезщетението при условията на новата редакция на чл. 6 ЗПГРРЛ /по ДВ, бр. 26/2008 г./, според която занапред правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна от тях репресия, за целия срок на репресията, като получените по досегашния ред обезщетения се приспадат. Съобразен е периода на изселване по административен ред на Димитър Великов Трапов и членовете на неговото семейство /в т. ч. съпругата му Султана Атанасова Попова/, от 01.08.1950 г. до 24.08.1954 г. - или общо 48 месеца и 23 дни, както и че следва да се приспадне вече изплатеното на наследниците на Султана Попова, обезщетение от 25 000 лв /определено като съответстващо на обезщетение за 31 месеца/. В резултат на това, за оставащия период от 17 месеца и 23 дни, е определен размер на обезщетението, съобразен с приложимата редакция на чл. 7 от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ /обн. ДВ, бр. 35/2006 г./ - по 48 лв за пълен календарен месец, или общо 852.80 лв. По същество съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон или неговата цел. В тази връзка от решаващия състав изцяло са възприети и възпроизведени, изложените от административния орган мотиви. Прието е, че размерът на допълнителното обезщетение, посочен в заповед № ЗД-03-142/2009 г. е правилно определен съгласно чл. 6 ЗПГРРЛ, във връзка с § 12, ал. 2 от ПЗР на Постановление № 231/19.09.2008 г. за изменение и допълнение на действащата Наредба за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ. Въз основа приложените по делото доказателства обосновано е прието, че актът е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена по подаденото от Василка Димитрова Димитрова и Мария Димитрова Вълчева искане вх. № ИГ-05-79/10.06.2008 г. /приложено на л. 37 от първоинстанционното дело/, обективиращо претенция за изплащане на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ, в качеството им на наследници на Султана Атанасова Попова. Поради това, ирелевантни са наведените от касаторите доводи, че административният орган и съдът не са взели предвид срока на лично претърпяната от заявителите репресия, при изселването на семейството им. Изцяло кореспондират с представените по делото документи и направените от решаващия състав изводи, че родителите на жалбоподателите в първоинстанционното производство - Димитър Великов Трапов и Султана Атанасова Трапова, са били изселени по административен ред, по политически причини, за периода 01.08.1950 г. - 24.08.1954 г., за което по данни от ТДУ - Пловдив през 1993 г., наследниците им са получили обезщетение на основание чл. 1 ЗПГРРЛ в размер общо на 50 000 лв, представляващ максималният размер от по 25 000 лв, на обезщетението за претърпяната от всеки от двамата наследодатели репресия, съгласно действащата към този момент правна уредба. Предвид горната установеност, правилен се явява направеният от административния съд краен извод, че след като за претърпяната от Султана Попова репресия - изселване по административен ред по политически причини за периода 01.08.1950 г. - 24.08.1954 г., или 48 месеца и 23 дни, на наследниците й през 1993 г. вече е изплатено обезщетение от 25 000 лв, равняващо се според чл. 3, т. 2 от тогава действащата Наредба за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ /отм., ДВ, бр. 59/1996 г./, на обезщетение за общо 31 месеца, по 800 лв за всеки, на наследниците се дължи такова само за оставащия необезщетен период от 17 месеца и 23 дни, което изчислено съгласно чл. 7 от действащата понастоящем Наредба за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ възлиза на 852.80 лв - размера, възприет и в обжалваната заповед. В тази връзка е съобразено правилото на § 12, т. 2 от ПЗР на ПМС № 231/2008 г. за изменение на посочената наредба, че при преизчисляване на дължимото обезщетение се взема предвид периодът, за който вече е получено такова. Предметът на спора, установените по делото релевантни факти и анализът на посочените по-горе разпоредби, налагат извода, че обжалваният административен акт е съобразен изцяло и с приложимия материален закон. По изложените съображения, обжалваното решение, с което жалбата срещу законосъобразен административен акт е отхвърлена, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение