Решение № 8817 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9686/2011 г.
ВАСV отделение19.06.2012 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2485 от 25.05.2011 г. по адм. дело № 613/2011 г. на Административен съд - София град и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8817 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9686/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (УС на КИИП) против решение № 2485 от 25.05.2011 г. по адм. дело № 613/2011 г. на Административен съд - София град, с което е обявено за нищожно решение по т. 4.4 от протокол № 70 от заседание на органа на 25.06.2010 г., в частта, с която Дечко Димитров Дечев е отписан от регистъра на лицата с проектантска правоспособност. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което жалбата на Дечев против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - София град да бъде оставено в сила, като му се присъдят и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211 от АПК срок за обжалване и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено в противоречие със закона. Изводът на първоинстанционния съд за нищожност на административния акт поради съществени нарушения на формата, изразяващи се в липса на адресат и поради липса на правомощия на органа да издаде общ административен акт са незаконосъобразни и не се споделят от настоящия състав. Оспореното решение е постановено рамките на компетентността на УС на КИИП по чл. 14, ал. 4 във връзка с чл. 22, т. 3 от Закона за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП) и засяга отписване от регистъра на лицата с проектантска правоспособност на група проектанти с определена специалност, вписани в регистъра на камарата до определен срок. По същността си това са субективно съединени волеизявления на административния орган, насочени към прекратяване на проектантските права на едно и също правно и фактическо основание, на всеки един от проектантите, фигуриращи в приложения списък, т. е. фактически са постановени множество индивидуални административни актове, всеки с конкретен адресат, посочен в списък към решението. Ето защо изводите на административния съд, че се оспорва общ административен акт и е налице съществено нарушение на формата на акта, водещо до неговата нищожност, са незаконосъобразни. Изложеното налага извода, че оспореното решение по т. 4.4 от протокол № 70 от заседание на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, проведено на 25.06.2010 г., в частта, с която Дечко Димитров Дечев е отписан от регистъра на лицата с проектантска правоспособност, не е нищожно. Ето защо като приема обратното Административен съд - София град постановява съдебен акт в противоречие със закона, който следва да бъде отменен. С оглед изложеното по- горе и липсата на произнасяне по направените в жалбата до първоинстанционния съд доводи за унищожаемост на административния акт, настоящият състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, ако прецени, че жалбата е подадена в предвидения срок за оспорване, съдът следва да провери законосъобразността на административния акт на посочените в чл. 146 от АПК основания, като изложи мотиви в подкрепа на направените заключения относно основателността или неоснователността на жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,