Решение № 2069 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10489/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Бургас , чрез процесуален представител юриск. М. Кацарова срещу решение 7668/24.07.2024 г., постановено по адм. дело 2853/2023 г. по описа на Административен съд Варна, с което по оспорване на Еврометал България ЕООД е отменено решение към митническа декларация с MRN 21BG001008034052R1/19.04.2021 г. с рег. 32-662598/06.12.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас , с което не е призната декларираната митническа стойност на внесена от Канада стока употребяван пътнически автомобил-катастрофирал; марка: FORD , модел F150, шаси 1FTPW14V39FA35070, определена е нова такава стойност чрез увеличение и са установени за доплащане задължения за мито в размер на 493,69 лв. и ДДС в размер на 1 086,11 лв., ведно с лихви за забава върху посочените държавни вземания. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, както и при неправилна преценка на събраните доказателства, което сочи и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба е изложена фактическата обстановка по правния спор и е направен извод, че съдът неправилно е тълкувал относимите разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс) за прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност и в тази връзка счита, че с административния акт законосъобразно е определена новата митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. Твърди се, че предвид липсата на допълнително представени доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена и с оглед резултата от извършената проверка по линия на международното сътрудничество, при която е установено, че при износа на процесния автомобил пред канадските митнически власти е декларирана цена, надвишаваща декларираната пред митническите органи такава, то обосновано с оспореното решение е определена новата митническа стойност. В подкрепа на изложеното се позовава на решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB на Съда на Европейския съюз (СЕС). Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Еврометал България ЕООД - гр. Варна, чрез адв. Р. Василева в депозирани по делото писмено становище и бележки, я оспорва и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение да се отмени като неправилно и необосновано. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: След подробно изложение на фактическите установявания в хода на административното производство и анализ на доказателствата по делото, включително и тези, представени в хода на съдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото и приетото заключение по назначената в хода на производството съдебно счетоводна експертиза, първоинстанционният съд е приел, че решението на митническия орган, посочено по горе, е издадено от компетентен орган в необходимата писмена форма и предвидените в закона реквизити, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Първоинстанционният съд е посочил, че в разглеждания случай от митническите органи е извършен последващ контрол, редът за осъществяване на който е регламентиран с разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), касаещ точността и пълнотата на информацията в декларацията и на придружаващите документи, за който е неприложим редът по чл. 84а ЗМ. В този смисъл, възраженията на дружеството за нарушение на изискванията по чл. 84в ЗМ е отхвърлил като неоснователни. Прието е в обжалваното решение, че по силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т. е. действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. След анализ и на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Митническия кодекс и процедурата по чл. 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (Регламент за изпълнение), съдът е посочил, че митническите органи не са се справили с доказателствената тежест да докажат основателността на възникналите съмнения и да обосноват определения нов размер на митническата стойност на внесената стока. В този смисъл е счел, че предоставената от канадските митнически власти информация за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на процесния внос, е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество, но същата не представлява надлежно доказателство, че стоката е с друга договорена, платена или подлежаща на плащане цена, различна от декларираната. В случая според съда не е установено на какви доказателства се основава информацията, посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Според съда липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, включва ли елементи по чл. 71 от МКС, които са част от договорната стойност, или евентуално такива, които по смисъла на чл. 72 от МКС трябва да се изключат от митническата стойност. В този смисъл е обосновал извод, че митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Прието е в обжалваното решение, че за да бъде определена митническата стойност на основание чл. 74, § 3 от Митнически кодекс. следва тя да не може да се определи в последователността, регламентирана в § 1 и едва след като събере доказателства и изложи конкретни мотиви защо предходните методи са неприложими за случая, органът може да определи митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. В процесния случай съдът е приел, че мотивите в решението на митническия орган за липса на данни, годни да доведат до прилагане на някоя от хипотезите по § 2, са формални и не съответстват на изискванията на материалния закон. При тези съображения, съдът е приел, че митническият орган необосновано е достигнал до извод, че вторичните методи се явяват неприложими и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл. 74, § 3 от митническия кодекс. От друга страна според съда, самото прилагане на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс също е извършено при неправилно прилагане на митническото законодателство, тъй като митническият орган е възприел като митническа стойност на автомобила стойността Total Value от предоставените от канадските митнически власти данни. С оглед липсата на информация какво включва посочената стойност съдът е счел, че не е изключено тази стойност да е цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне или цените за износ в трета държава и следователно да е в противоречие с чл. 144, § 2, изр. второ от Регламента за изпълнение. С така изложените мотиви първоинстанционният съд е направил краен извод, че митническото решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона и същото е отменено. Обжалваното решение е правилно постановено като краен резултат. Първоинстанционният съд правилно е описал и възприел фактическата обстановка по делото, по която страните не спорят. Спорът е относно определената нова митническа стойност и въз основа на това установеното за допълнително заплащане задължение за мито и ДДС, посочени по-горе в настоящето решение, относно стока, внесена от Канада употребяван пътнически автомобил, катастрофирал; марка: FORD , модел F150, шаси 1FTPW14V39FA35070. Достигнатите от съда изводи, че митническият орган не е обосновал основателни съмнения в декларираната договорна стойност на процесната стока по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение не се споделят от настоящия касационен състав, но изложените в тази връзка мотиви в оспореното решение не променят изводите по приложението на материалния закон. В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения в декларираната договорна стойност на стоката в размер на 2 818 CAD е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Канада съгласно Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. От данните, събрани в хода на извършената проверка по линия на международното сътрудничество е установено, че за автомобила е подадена износна декларация, с декларирана митническа стойност от 6 575 CAD. Предвид установените данни за автомобил с идентични характеристики и наличието на противоречиви данни относно стойността на автомобила, законосъобразно митническият орган е приел, че съмненията му относно декларираната митническа стойност не са отпаднали. В този случай на основание чл. 74, § 1 от Митническия кодекс остойностяването на внесените стоки се извършва чрез последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 и § 3 от същия кодекс, докато се стигне до този от тях, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Методът по цитирания чл. 74, § 3 се прилага, когато митническата стойност на стоките не може да се определи по вторичните методи по чл. 74, § 1 и § 2 и предвижда, че когато основният метод е този на договорната стойност, то вторичните методи се прилагат, когато основният метод не може да се приложи, но когато и последният не намира приложение за конкретния случай, то митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, които съответстват на общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава Трета Стойност на стоките за митнически цели от Митническия кодекс. Това означава, че, когато се прилага някой от вторичните методи, митническият орган е длъжен да изложи достатъчно аргументирани мотиви, с които да обоснове по категоричен начин възникналото у него съмнение да не приеме декларираната стойност на внесените стоки, т. е. митническият орган е длъжен да обоснове всяко неблагоприятно за заявителя решение арг. от чл. 22, § 7 във връзка с чл. 15, § 1 от Митническия кодекс. В случая, в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс е констатирана липса на информация за период от 90 дни, от които 45 преди и 45 след митническото оформяне за внос на идентични/сходни стоки, както и липса на данни относими за приложението на методите по § 2, б. в и б. г , не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс В мотивите на оспорения административен акт е посочено в какво се състои прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, но незаконосъобразно митническият орган е приел, че данните в предоставената от канадските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, т. 51, т. 54 и т. 55 е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс, според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В този смисъл са решения по адм. дела 6738/2023 г., 9207/2023 г., 2148/2024 г., 3273/2024 и др. на настоящия касационен състав. Определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно употребявани , катастрофирали или с повреди и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74 § 2 от Митническия кодекс в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU: C: 2017: 839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU: C: 2019: 519, т. 27). В този смисъл, незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване. Митническият орган бланкетно е посочил, че не са намерени идентични и сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2 от Митническия кодекс и директно е преминал към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от същия кодекс. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба, тъй като решението е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 750 лева, представляващи платено по банков път възнаграждение за защита от един адвокат. Неоснователно е направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед обема на осъществената защита от процесуалния представител на Еврометал България ЕООД. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение