Решение № 3711 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1076/2017 г.

Решение № 3711 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1076/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно на Сдружение "Българско ски училище" със седалище в гр. С. - юридическо лице с нестопанска цел, представлявано от председателя на УС П. Я., подадена чрез процесуалните представители адв. Вл. З. и адв. Д. П., и на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/, подадена чрез процесуалния представител юрк. М. Б., срещу решение № 12119/10.11.2016 г., постановено по адм. д. № 6996/2015 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, с което е отменено решение № 423/19.05.2015 г. по преписка № КЗК-103/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията, установило неизвършено нарушение от страна на "Бороспорт" АД със седалище гр. С. по чл. 21, т. 3 от ЗЗК и е прекратено административното производство по преписка № КЗК-103/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията. В двете касационни жалби са развити съображения, че решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, а в първата и за нарушение на материалния закон - чл. 21 от ЗЗК - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба на Комисията за защита на конкуренцията по отношение на прекратителната част на първоинстанционното съдебно решение са релевирани и доводи за пороци, обосноваващи касационното основание за отмяна по чл. 209, т. 1 от АПК - нищожност поради несъответствие с чл. 173, ал. 1 от АПК и при липса на компетентност, тъй като съдът не е направил произнасяне по същество и в тази връзка, според чл. 173, ал. 1 от АПК е трябвало да върне преписката на административния орган, със съответни указания . Основните доводи на касационните жалбоподатели са, че решаващият състав погрешно е приложил чл. 38, ал. 1, т. 3, чл. 43 и най-вече чл. 41 от ЗЗК, без да съобрази, че в последния са посочени основанията, при които не се образува производство, а образуваното се прекратява, формулирани в шест отделни точки, и в нито една от тези точки не фигурира като основание за прекратяване на производството обстоятелството, че страната, по чието заявление е образувано производството по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК няма правен интерес от образуването му, тъй като при извършената проверка в рамките на производството е установено, че то и лицата, за които се твърди, че извършват нарушение на конкуренцията, не оперират на един и същ продуктов и географски пазар. На второ място твърдят, че неустановяване на нарушение по някоя от съответните разпоредби от ЗЗК е основание за постановяване на решение от КЗК, че не е извършено нарушение на разпоредби за защита на конкуренцията, но не и основание за прекратяване на производството по преписката, тъй акто Законът за защита на конкуренцията е специален закон по отношение на общия Административнопроцесуален кодекс, поради което в случая не може да бъде приложена по аналогия нормата на чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК. Настояват, че след като законодателят ясно и категорично е формулирал правните основания, при които не се образува, или образуването пред КЗК производство се прекратява, е недопустимо да бъде разширяван кръга на тези основания чрез прилагане по аналогия на разпоредби на общия закон, още повече, че въпросът за наличието на конкурентни отношения като част от съдържанието на понятието "правен интерес" при установяване на твърдяно нарушение на разпоредбите на защита на конкуренцията /гл. 7 ЗЗК/ е въпрос, който следва бъде установен в рамките на образуваното производство пред КЗК, и с оглед наличието или липсата му да се постанови решение по същество, с което да се установи извършеното нарушение и нарушителя - чл. 60, ал. 1, т. 2 ЗЗК или да се установи, че не е извършено такова - чл. 60, ал. 1, т. 5 ЗЗК. Двамата касатори намират за дълбоко неправилен извода на съда, че въпросът за правния интерес от установяване на нарушение по смисъла на ЗЗК е основополагащ за допустимостта на производствата пред Комисията за защита на конкуренцията, образувани на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК и че правният интерес е абсолютна предпоставка за допустимост за образуване на производство по издаване на административни актове, поради което единствените лица, легитимирани да искат образуване на производство, вкл. и за нарушаване на конкурентноправните норми, без тези, подали сигнал, са лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени. За обосноваване на този довод първият касатор твърди и че сдружение "Българско ски училище" със седалище в гр. С., съгласно чл. 5 от своя устав, който прилага към жалбата си, има право да представлява своите членове. Молят съдебното решение да бъде отменено от петчленния състав на ВАС и делото-върнато на тричленния за произнасяне по същество, съответно прекратителния диспозитив-обявен за нищожен. Сочат практика на ВАС. В. касатор претендира разноски по процеса. В съдебно заседание на ВАС чрез упълномощените си представители поддържат касационните си жалби. Ответникът - "Бороспорт" АД, със седалище гр. С., в писмена защита чрез представителите си В. К. и Г. К., оспорва касационните жалби, като излага подробни съображения за тяхната неоснователност, с искане те да бъдат отхвърлени. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационните жалби. Намира решението за допустимо и правилно. Развива доводи, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че в конкретния случай КЗК правилно е установила, че процесното поведение на дружеството-жалбоподател засяга както пазара на предоставяне на правото на упражняване на стопанска дейност "обучение по ски и сноуборд на деца и възрастни", така и на пазара на услугата "обучение на снежни спортове" и изводът, който се налага е, че наличието на интереси, които са засегнати или застрашени от процесното поведение, по отношение на лицето, което е подало искане за образуване на производството, е съдържанието на понятието правен интерес като абсолютна положителна предпоставка за образуване на производство по установяване на нарушение по ЗЗК- на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, поради което това е въпрос, обуславящ допустимостта на производството. Счита, че предвид факта, че дружеството не оперира на процесните продуктови и географски пазари и поведението му не влияе върху правната сфера на сдружението, то в конкретния случай правен интерес от установяване на нарушение по ЗЗК не е налице, както правилно е констатирал тричленният състав на ВАС. Н. и че Комисия за защита на конкуренцията не се е съобразила с разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК и по този начин е постановила един незаконосъобразен акт, който правилно тричленният състав е отменил. Намира, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Предлага жалбите да бъдат отхвърлени. Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия, като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, са неоснователни, по следните съображения: Пред първоинстанционния съдебен състав е оспорено решение № 423/19.05.2015 г. по преписка № КЗК-103/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е установено, че от страна на "Бороспорт" АД със седалище гр. С. не е извършено нарушение по чл. 21, т. 3 от от Закона за защита на конкуренцията. За да отмени оспорения акт, след осъществена съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка, тричленният състав е приел, че той е издаден от компетентния за това орган при изискуемия кворум на КЗК в пределите на правомощията на Комисията, при спазване на предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и с предвидените в този текст реквизити, но в нарушение на административнопроизводствените правила. Преценил като неправилен извода на КЗК, че Сдружение "Българско ски училище", със седалище в гр. С., вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, е можело валидно да сезира КЗК по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК за установяване на нарушение по Закона за защита на конкуренцията, тъй като такова производство може да се образува само по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон и те трябва да представят доказателства в какво точно се изразява непосредственото засягане на техните интереси. Съответно-ако подобно засягане не може да бъде установено с конкретни доказателства, искането следва да се квалифицира от органа по конкуренция само като сигнал, от който евентуално КЗК да се самосезира, какъвто настоящият случай очевидно не е. За да постанови този правен резултат, съдът е съобразил, че образуваното в КЗК по искане на Сдружение "Българско ски училище", гр. С. производство е на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК и е за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 21, т. 3 от ЗЗК от страна на "Бороспорт" АД, гр. С., във връзка с издадената от последното Заповед № 106/28.11.2013 г., определяща правила за придобиване на право за осъществяване на стопанска дейност - обучение в снежни спортове от ски и сноуборд учители в ски-зоната на к. к. "Б." през зимен сезон 2013/2014 г. Взел предвид, че съгласно процесната заповед, правото за упражняване на стопанска дейност - като ски и сноуборд учител в ски зоната на к. к. Б. за посочения зимен сезон, се придобива възмездно от правоимащо лице, притежаващо необходимите за целта документи за правоспособност и което е наето по договор в ски училище, като ски- училището трябва да е регистрирано като търговско дружество, а лицето трябва да е вписано в Националния туристически регистър. Спрямо относимите са случая факти посочил и че за упражняване на стопанска дейност обучение в снежни спортове следва да са изпълнени и следните две условия: да бъде заплатена цена за придобиване на право на упражняване на стопанска дейност обучение в снежни спортове през целия зимен сезон - 1000 лв. без включен ДДС, за един ски учител и лицето да е положило необходимите изпити и да притежава всички необходими документи за квалификация и правоспособност, изискуеми от Българската федерация по ски за упражняване на професията ски учител. Съдът посочил, че КЗК приела, че съответният продуктов пазар следва да бъде определен като пазар на предоставяне на правото за упражняване на стопанската дейност "обучение по ски и сноуборд на деца и възрастни" обучение в снежни спортове и че поведението на "Бороспорт" АД на така дефинирания съответен продуктов пазар може да окаже въздействие върху конкуренцията на свързания продуктов пазар на услугата "обучение по ски и сноуборд на деца и възрастни" /обучение в снежни спортове/, на който оперират както дружествата, членуващи в Сдружение "Б. С. училище", така и "Бороспорт" АД, с оглед на което обосновала извод, че на този пазар членовете на сдружението се конкурират от една страна с "Бороспорт" АД, а от друга - с множество други ски училища, нечленуващи в сдружението. На следващо място първоинстанционният съдебен състав посочил, че с оспореното пред него решение КЗК приела неизвършено нарушение по чл. 21, т. 3 от ЗЗК от страна на "Бороспорт" АД, въпреки господстващото му положение на пазара на предоставяне на правото за упражняване на стопанска дейност "обучение по ски и сноуборд на деца и възрастни на територията на к. к. Б., но доколкото изискването за удостоверяване на квалификацията на ски-учителите следва да се разглежда като обуславящо гарантиране качеството на предоставяната от дружеството услуга в интерес на потребителите, а повишаването на професионалната квалификация на ски-учителите е от съществено значение за осигуряване на безопасността и здравето на потребителите, а в процесната заповед няма текст, налагащ като задължително условие за желаещите да упражняват стопанска дейност като ски учители на територията на курорта да притежават документи за квалификация и правоспособност, издадени от конкретна организация /по-точно от Българската федерация по ски/, то не е налице твърдяното от молителя прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти. Иначе казано, че не е осъществен съставът на злоупотреба с господстващо положение. При тези факти съдът приел, че КЗК правилно е установила, че процесното поведение на "Бороспорт" АД засяга както пазара на предоставяне на правото за упражняване на стопанската дейност "обучение по ски и сноуборд на деца и възрастни", така и пазара на услугата "обучение по ски и сноуборд на деца и възрастни" /обучение в снежни спортове/, също както правилно е установила, че на тези пазари участват членовете на Сдружение "Б. С. У.", които се конкурират - от една страна с "Бороспорт" АД, а от друга - с множество други ски училища, нечленуващи в сдружението. Като неправилно неотчетен факт обаче счел, че самото сдружение "Б. С. У." не оперира на тези пазари, не се намира в конкурентни отношения с "Бороспорт" АД и съответно поведението на това дружество не оказва влияние върху правната сфера на сдружението. Така обосновал решаващ извод, че за последното не е бил налице правен интерес от установяване на претендираното нарушение, тъй като процесното поведение на "Бороспорт" АД не води до пряко и лично засягане или застрашаване на права и законни интереси на сдружението, а подобно засягане или застрашаване е налице само за ски-училищата и за членуващите в тях ски- учители, респ. и че само те могат да търпят негативи от процесната заповед /тъй като евентуално няма да бъдат допуснати да упражняват стопанската дейност по обучение по ски и сноуборд на деца и възрастни/. Следователно за сдружение "Б. С. У.", като не осъществяващо подобна дейност, процесната заповед не поражда неготивни промени в правния мир. Приел за необоснован изводът, изведен в противоположна посока, като изрично посочил, че въпросът за правния интерес от установяване на нарушение по смисъла на ЗЗК е основополагащ за допустимостта на производствата пред Комисията за защита на конкуренцията, образувани на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК и че в практиката няма съмнение, че правният интерес е абсолютна предпоставка за допустимост за образуване на производство по издаване на административни актове, в който смисъл единствените лица, легитимирани да искат образуване на производство, включително и това по ЗЗК са тези, чиито интереси са засегнати или застрашени. Аргумент в тази връзка намерил и в разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗЗК, анализирана във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК и приел, че наличието на интереси, които са засегнати или застрашени от процесното поведение, по отношение на лицето, което е подало искане за образуване на производството, е съдържанието на понятието правен интерес като абсолютна положителна предпоставка за образуване на производство по установяване на нарушение по ЗЗК/ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК/, поради което това е въпрос, обуславящ допустимостта на производството. И тъй като сдружение "Б. С. У." не оперира на процесните продуктови и географски пазари и поведението на "Бороспорт" АД не влияе върху правната сфера на сдружението, за него в конкретния случай правен интерес от установяване на нарушение по ЗЗК не е налице и че констатирайки това обстоятелство, КЗК е следвало да прекрати производството по преписката-независимо, че в специалния закон /ЗЗК/ няма основания за прекратяване на производството на това основание, тъй като в случая е следвало да се приложат общите правила на административния процес и в частност разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК. По тези съображения е отменил обжалваното решение и прекратил административното производство по преписката на Комисията за защита на конкуренцията. Решението на тричленния състав на ВАС е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при спазване на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуални правила и е обосновано, предвид следното: Сдружение "Българско ски училище" е вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ и представлява доброволно сдружение, обединяващо членове - ски училища и ски-учители в РБ, с цел на сдружението - съгласно чл. 3 от неговия устав - да разпространява и популяризира ски-спорта и другите снежни спортове, а съгласно чл. 5 от него - и да осъществява представителство на членовете си пред държавните органи и обществените организации в областта на спорта и туризма. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, производството пред КЗК за установяване на нарушение по Закона за защита на конкуренцията се образува по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон. Съгласно чл. 43 от ЗЗК, регламентиращ участниците в производството пред комисията, страни в това производство са лицата, по чието искане или уведомление е образувано производството, както и лицата, за които се твърди, че са извършили нарушение по този закон, а могат да бъдат конституирани и заинтересовани лица по тяхно мотивирано искане. Систематичният анализ на цитираните законови разпоредби налага несъмнен извод, че за да бъде сезирана валидно КЗК и да се породи задължението й за постановяване на акт по същество, е необходимо искателят да обоснове пряко и лично засягане или застрашаване на свои права и законни интереси. Т.е. за правните субекти съществува възможност да сезират валидно КЗК, но трябва да представят доказателства в какво се изразява непосредственото засягане на техните интереси. Ако подобно засягане не може да бъде установено с конкретни доказателства, искането следва да се квалифицира от органа по конкуренция като сигнал, от който евентуално КЗК да се самосезира. Правилно и законосъобразно тричленният състав е констатирал, че Сдружение "Българско ски училище не е притежавало правен интерес от подаване на искане по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, тъй като не е представило доказателства за засягане или застрашаване на свои права или законни интереси. Освен това, с оглед факта, че сдружение "Б. С. У." не оперира на процесните продуктови и географски пазари и поведението на "Бороспорт" АД не влияе върху правната сфера на това сдружение, правилно е прието, че в конкретния случай правен интерес от установяване на нарушение по ЗЗК за него не е налице. Правен интерес от оспорване на процесната заповед притежават само отделните членове на сдружение "Б. С. У.", като самостоятелни правни субекти, предвид факта, че са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които развиват стопанска дейност на съответния пазар и съответно реализират печалба от своята дейност. По основните възражения в двете жалби следва да се посочи, че в конкретния случай- при положение, че процесното поведение на "Бороспорт" АД засяга пазара на предоставяне на правото за упражняване на стопанската дейност "обучение по ски и сноуборд на деца и възрастни", и пазара на услугата "обучение по ски и сноуборд на деца и възрастни" /обучение в снежни спортове/ и при съобразяване с факта, че на тези пазари участват членовете на сдружението, които се конкурират - с "Бороспорт"АД, а и с множеството други ски училища, нечленуващи в сдружението, но самото Сдружение "Б. С. У." не оперира на тези пазари и не се намира в конкурентни отношения с "Бороспорт" АД, то поведението на това дружество не оказва влияние върху правната сфера на сдружението. Затова е обоснован изводът на съда, че за сдружение "Б. С. У." не е налице правен интерес от установяване на претендираното нарушение - процесното поведение на "Бороспорт" АД не води до пряко и лично засягане или застрашаване на права и законни интереси на сдружението. Както бе посочено по-горе, такова засягане или застрашаване е налице само за ски училищата и членуващите в тях ски учители, и само те могат да търпят негативи от процесната заповед, напр. да не бъдат допуснати да упражняват стопанската дейност по обучение по ски и сноуборд на деца и възрастни, но пък те не са подали искане до КЗК. Такова е подадено от сдружението, което, както бе посочено по-горе, не осъществява подобна дейност и съответно процесната заповед не поражда промени в неговата правна сфера. Затова настоящият състав на съда намира за правилен извода на предходния, изведен именно в тази посока. Верно е, че Законът за защита на конкуренцията е специален закон по отношение на общия Административнопроцесуален кодекс, също както е верно, че чл. 41 от ЗЗК не предвижда прекратяване на производството на процесното основание, но въпросът за правния интерес от установяване на нарушение по смисъла на ЗЗК е основен, вкл. за допустимостта на производствата пред Комисията за защита на конкуренцията, образувани на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, което изрично предполага засегнати или застрашени от нарушение по този закон интереси. Ноторно е, че правният интерес е абсолютна предпоставка за допустимост за образуване на производство по издаване на административни актове и лицата, легитимирани да искат такова са тези, чиито интереси са засегнати или застрашени. Друго лице не може валидно да сезира органа по конкуренция и по този начин да го задължи да образува производство и да се произнесе с решение, освен случаите на подаден сигнал, от който да се самосезира - арг. от чл. 98, ал. 3 ЗЗК, какъвто в случая няма. Този извод се налага от съвкупния анализ на разпоредбите на чл. 43 от ЗЗК и чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, обосноваващ заключение, че законодателят имплицитно е въвел като основание за образуване на производство пред КЗК -искане от лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон, като условие за допустимост на производство, образувано на това основание . Като е достигнал до изводи в тази насока, първоинстанционния съд, е приложил правилно закона. В този смисъл и напр. Определение № 12330 от 15.11.2016 г. по адм. д. № 11583/2016 г., 5 чл. с-в на ВАС, оставило в сила определение № 8084 от 1.07.2016 г. по адм. д. № 7274/2015 г. на IV отд. на ВАС, Определение № 670 от 18.01.2017 г. по адм. д. № 6598/2015. г. на IV отд. на ВАС и Определение № 11454 от 28.10.2016 г. по адм. д. № 9749/2016 г. На 5 чл. с-в на ВАС, което опровергава твърденията на процесуалния представител на КЗК, че обжалваното решение представлява лизолирана практикаы. По отношение на релевираното едва в настоящото производство твърдение на сдружение "Б. С. У.", че е действало като представител на своите членове - ски училища и ски учители в РБ, за които правен интерес от подаване на искане по чл. 38, ал. 1, т. 3 е налице, следва да бъде посочено, че от изложеното в молба на л. 7 от делото, инициирала производството пред КЗК, такъв извод не следва. Впрочем ЗЗК не съдържа норма, регламентираща упълномощаването в производството пред КЗК и съответно биха намерили приложение общите разпоредби на чл. 18 от АПК, но упълномощаване в съответствие с изискванията на чл. 18, ал. 2 от АПК няма, а сдружението - в производството пред КЗК не е представило доказателства за засягане или застрашаване на свои права или законни интереси. В този смисъл и напр определение № 11626 от 4.11.2015 г. по адм. д. № 4703/2014 г., IV отд. на ВАС. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в настоящия случай не намира приложение приетото Т. Р. № 2 от 12.02.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г., ОСК на ВАС, съгласно което съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел имат право да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. В конкретната хипотеза се оспорва решение на КЗК, с което е установено, че не е извършено нарушение от страна на търговско дружество, което решение не е подзаконов административен акт - не съдържа административноправни норми, които да се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати. От друга страна, от решението на КЗК не настъпват неблагоприятни последици за сдружението, които да накърнят негов интерес във връзка с предмета на дейност и целите, за които е създадено. Такива неблагоприятни последици настъпват за членовете на сдружението предвид факта, че това са предприятия по смисъла на ЗЗК, които развиват стопанска дейност и съответно реализират печалба от своята дейност. Неоснователни са и следващите доводи в касационната жалба на КЗК-за недопустимо прекратяване на производството пред нея от съда, респ. за нищожност на втория диспозитив поради несъответствие с чл. 173, ал. 1 от АПК и при липса на компетентност-поради това, че съдът не е направил произнасяне по същество, тъй като в случая съдът е посочил основанието на чл. 172, ал. 2 от АПК /технически грешно е посочил предложение последно, вместо пр. 2, което явно е имал предвид/. С оглед постановения резултат, неоснователо е възражението, че според чл. 173, ал. 1 от АПК е трябвало да върне преписката на административния орган, със съответни указания. Пак по доводите на втория касатор, вече изведени от посоченото в съдебното заседание по настоящото дело решение № 2538 от 28.02.2017 г. по адм. д. № 14483/2016 г. на 5-чл. с-в на ВАС следва да се посочи, че обсъдените в него отношения са между търговски дружества и случаят не е идентичен с процесния. Посочените от първия касатор решения на ВАС касаят неотносима за настоящия случай практика. Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Нито един от тези изводи не се разколебава от доводите в жалбите и тези, развити от процесуалните представители на жалбоподателите в съдебното заседание на ВАС. По тези съображения настоящият състав на ВАС намира, че при постановяване на обжалвания съдебен акт не е налице неправилно прилагане на материалния закон, не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Предвид горните съображения съдът намира доводите в касационните жалби за неоснователни. Изводите на първоинстанционния съд са законосъобразни, не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за разноски, направено от втория касационен жалбоподател, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия