Решение № 3 от 2.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2383/2017 г.

Решение № 3 от 2.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2383/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 145 от АПК. Образувано е по жалбата на Р. И. Р. от П., област Т. против заповед № 8121К-70/12.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното й правоотношение поради дисциплинарно уволнение на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 67 ЗМВР и т. т. 15, 16, 19, 20, 24, 53 и 86 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на дисциплинарните правила, при неспазване целта на закона и на материалния закон. Твърди, че е наказана не за неизпълнение на служебни задължения, а за осъществяване на правомощия по чл. 52, ал. 1, т. 2 и т. 3 Наказателно-процесуалния кодекс- на разследващ орган, чиито решения се взимат по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. За взетите решения, в това качество, разследващият полицай не следва да носи дисциплинарна отговорност. Развива подробни съображения. Претендира разноски. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процес. представител - юрк. Стоев, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че е спазена процедурата, формата на оспорената заповед и са събрани доказателства за дисциплинарно нарушение. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. Като извърши анализ на представените с преписката доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Дисциплинарното производство е започнало с проверка по чл. 205, ал. 2 ЗМВР, разпоредена със Заповед рег. № 363з-737/12.08.2016 г. на Директора на ОДМВР, във връзка с постъпили предварителни данни за неправомерни действия на служители на ОДМВР - Т., изразяващи се в изнасяне на служебна информация по досъдебно производство на трети лица. Комисията, извършила проверката е излязла със становище за образуване на дисциплинарно производство по реда на чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР срещу инспектор Р. И. Р., старши разследващ полицай в РУ отдел "Разследване" при Областна дирекция на МВР -Т.. Директорът на ОД на МВР - Т. е предложил с писмо рег. № 363р-14442/17.09.2016 г. на министъра на вътрешните работи да бъде образувано дисциплинарно производство срещу Р. Р. С. З. № 8121 К-3921/07.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор Р. Р.-, във връзка с предварителни данни, че на 21.04.2016 г., в сградата на ОДМВР - Т. Р. Р. в качеството й на старши разследващ полицай е предявила на обвиняемия И. И. К. и неговият адвокат К. К., материалите по бързо досъдебно производство № 329/2016 г. по описа на ОДМВР - Т., което на 25.04.2016 г. е изпратено на Районна прокуратура/РП/ - Т. Сочи се в заповедта, че междувременно на 24.04.2016 и 25.04.2016 г. в гр. Т., в три проведени разговора с адвокат К. К., старши разследващ полицай Русева е предоставила информация, станала й известна по време на разследването, но невключена в доказателствения материал, а именно - видео записи от камери на казино, находящо се в близост до местопроизшествието по бързо досъдебно производство № 329/2016 г. В тези разговори служителката е коментирала и казаното й от наблюдаващия прокурор за воденото разследване. В резултата на тези действия на инспектор Русева, в съдебно заседание, проведено по НОХД № 476/2016 г. по описа на Районен съд/РС/-Т., адвокат Крумова и нейният подзащитен Крумов са се позовали на предоставената от Русева информация и съдът по тяхно искане е постановил прекратяване на съдебното производство и връщане делото на РП-Т., за провеждане на досъдебно производство отначало, от друг разследващ полицай. Сочи се, че държавният служител Русева е предоставила информацията след приключване на действията по предявяване на досъдебното производство № 329/2016 г. по реда чл. 227, ал. 8 Наказателно-процесуалния кодекс/НП/ и без да е спазила реда на чл. 198, ал. 1 НПК за разрешение от наблюдаващия прокурор, с което е нарушила чл. 15, ал. 1 от ЗМВР - дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицай и други полицейски органи при условията и по реда на НПК и чл. 22, ал. 2 ЗМВР - "Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации и юридически лица от служители на МВР, извън посочения от закона ред". Сочи се в заповедта за образуване на дисциплинарно производство, че е извършено дисциплинарно нарушение от страна на Русева по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 във вр. с чл. 22, ал. 2 ЗМВР, във вр. с чл. 227, ал. 8 и чл. 198, ал. 1 НПК - "неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове . . .", за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и пр. 4 ЗМВР - "използване на служебно положение за облага на трети лица", е предвидено налагане на дисциплинарно наказание- "уволнение". Твърди се в заповедта, че предоставянето на информацията от страна на инспектор Русева на адвокат Крумова н по установения ред, е станало известно на широк кръг от хора извън системата на МВР, а именно РП-Т. и РС- Т., което е довело до уронване престижа на МВР, изразяващо се в намаляване авторитета на Полицията пред обществото, като извършеното е нарушение на т. 15 "Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме"; т. 19 "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява"; т. 20 "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; т. 24-"Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия"; т. 71 "Служебната информация, с която разполага държавният служител не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица, освен по предвидения в закона ред и т. 75 -"Държавният служител не разгласява информация извън установения от закона ред, както и не вписва неверни данни в документи, издавани, съхранявани или изисквани за нуждите на МВР- правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Приема се, че извършеното от Русева следва да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и 4 и т. 13, във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4, във вр. с чл. 22, ал. 2 ЗМВР, във вр. с чл. 227, ал. 8 и чл. 198, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и пр. 4 и т. 13 ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Определен е със заповедта дисциплинарно разследващ орган комисия в състав председател и трима членове. Дисциплинарното производство е приключило с обобщена справка № 363р-18197/22.11.2016 г. - л. 7, в която са описани сочените по-горе предварителни данни дали повод за образуване на дисциплинарното производство срещу Русева. Въз основа на събраните в хода на дисциплинарното разследване доказателства и извършена оценка и анализ, комисията установява следната фактическа обстановка: На 15.04.2016 г., около 01,20 часа, на паркинга пред вх...да на дискотека "П. П. клуб" в гр. Т., при проверка по охрана на обществения ред на И. И. К., водач на току що спрял лек автомобил, осъществена му от служители на РУ - Т., същите забелязали, че водачът на автомобила лъха на алкохол. След оказано съдействие от служители на сектор "Пътна полиция" - Крумов е тестван с техническо средство, при което уредът е отчел концентрация на алкохол със стойност 1,32 промила в издишвания от проверяваното лице въздух. Крумов е задържан, като по случая о образувано Бързо производство/БП/ № 329/2016 г. но описа на РУ - Т., възложено за разследване на старши разследващ полицай Русева. Същата приключила производството на 21.04.2016 г., когато предявила материалите по разследването на обвиняемият и неговият защитник- адвокат Крумова. На 25.04.2016 г. БП е изпратено на РП-Т., с мнение за предаване обвиняемия на съд . На същата дата делото е внесено в РС - Т. с обвинителен акт и е образувано НОХД № 476/2016 г. по описа на РС - Т. В проведени по наказателното дело открити съдебни заседания адвокат Крумова е направила искане за отвод на участващия по делото прокурор, поради факта, че са иззети не по надлежния ред видеозаписи от камери за видео наблюдение, като същите не са приобщени към делото, поради факта, че съдържат данни, които да ползват обвинението по делото, а са в полза на защитната теза на обвиняемия. А. К. е пресъздала и част от съдържанието на проведен разговор между наблюдаващия прокурор и разследващия прокурор, като твърди, че както за наличието и съдържанието на видеозаписите, така и за естеството на проведения разговор и неговото съдържание е уведомена лично от разследващия полицай. Междувременно адвокат Крумова подава сигнали до дирекция "Вътрешна сигурност", Държавна агенция "Национална сигурност" и Висшия съдебен съвет, към които прилага на електронен носител /СD/ - запис на проведени телефонни разговори между нея и разследващ полицай Русева, придружени със стенограма на три разговора, снети въз основа на мобилно приложение, инсталирано на телефонния й апарат. В проведено на 28.07.2016 г. съдебно заседание, съдът обсъждайки съдържанието на стенограмата с проведените телефонни разговори намира, че са налице основателни съмнения, че при воденето на разследването по БП е нарушен принципът за безпристрастен и справедлив процес, дължим на всяко лице, съдът е прекратил съдебното производство по делото и върнал същото на РП-Т. за отстраняване на допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение. С постановление на прокурор е постановено разследването да се извърши по общия ред, поради изтичане на предвидения в чл. 356, ал. 5 НПК - 7-дневен срок, като разследващ полицай Русева е отстранена от разследването. При тази фактическа обстановка дисциплинарно разследващия орган приема, че извършеното от инспектор Русева - предоставянето на адв. Крумова информация относно съществуването и съдържанието на неприобщените към доказателствения материал по БП видеозаписи, доколкото е извършено след приключване на БП не следва да определя като разкриване на следствена тайна, а като предоставяне на служебна информация, което е повлияло на воденото срещу Крумов наказателно производство. Изводът на комисията е, че дължимото по закон поведение на Русева е следвало да бъде различно от проявеното, а именно: при преценка, в качеството й на разследващ полицай, че съдържанието на видеозаписите има значение за разследването по БП-трябвало е същите да бъдат иззети и приобщени по надлежния ред и да бъдат предявени на обвиняемия и неговият защитник; в случай на обратната преценка- за неотносимост към разследването, то съдържащата се в тях информация не е следвало да бъде коментирана и предоставяна на разследваното лице и то в неофициално провеждани разговори, надхвърлящи допустимото общуване между разследващ полицай и защитник. Изхождайки от факта, че по отношение на държавните служители в МВР са налице по високи морални изисквания, формулирани в правила за поведение и съдържащи се в Етичен кодекс на служителите на МВР, дисциплинарно разследващия орган приема, че с действията си Русева виновно е нарушила т. 15 "Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме"; т. 19 "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява"; т. 20 "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; т. 24-"Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия"; т. 71 "Служебната информация, с която разполага държавният служител не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица, освен по предвидения в закона ред и т. 75 -"Държавният служител не разгласява информация извън установения от закона ред, както и не вписва неверни данни в документи, издавани, съхранявани или изисквани за нуждите на МВР - от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавни служители в МВР", за което в чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР -деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата" - е предвидено наказание - "уволнение". Обобщената справка е подписана с особено мнение от двама от членовете на дисциплинарно разследващия орган, поради липсата на каквито и да е било доказателства за виновно поведение на Русева, извън съдържанието на предоставените разпечатки от телефонни разговори, както и, че не се касае за умишлено поведение на разследващия полицай, а се касае за непредпазливост, под формата на небрежност- Русева не е предвидила настъпването на последиците от нейните действия, но е била длъжна да ги предвиди. Изразеното особено мнение е, че не се касае за "тежко" нарушение на служебната дисциплина. На 22.11.2016 г., в 13,05 часа жалбоподателката е запозната с обобщената справка / с връчване и на препис/; предоставен й е 24 часов срок да направи възраженията си и да даде допълнителни обяснения. На 23.11.2016 г. жалбоподателят е входирал възражение срещу обобщената справка и предоставените материали, над което е положен подписа на министъра на вътрешните работи. Служителката развива защитна теза, че липсват доказателства да е извършила дисциплинарно нарушение; установената фактическа обстановка от дисциплинарния орган е формирана единствено на недопустими доказателствени средства. На 25.11.2016 г. дисциплинарно разследващият орган е изготвил становище рег. № - 363р-18470/25.11.2016 г., в което е посочил, че е допуснато нарушение на етичните правила за поведение от страна на Русева/изцяло възпроизведено съдържанието на обобщената справка/, което е дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавни служители в МВР", за което в чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата "- е предвидено наказание - "уволнение". Със заповед № 8121К-70/12.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за това, че на 15.04.2016 г., в град Т., в сградата на РУ - Т. инспектор Р. Р. е получила от инспектор Н. Ж., служител в сектор "Криминална полиция" към РУ - Т., флаш памет/флашка/, съдържаща електронни файлове - записи от видеокамери, разположени на фасадата на увеселителен комплекс "П. П. клуб"-град Т., взети от Желев по нейна молба, във връзка с водено от нея досъдебно производство БП 329/2016 г. по описа на РУ-Т. срещу И. И. К. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК - в ранните часове на същата дата управлявал МПС след употреба на алкохол. Въпреки, че флашката с видеофайловете в нея /или само видеофайловете/ е предмет, който може да послужи за изясняване на обстоятелствата по делото и представлява веществено доказателство по смисъла на чл. 109 НПК, инспектор Русева не ги е приложила към досъдебното производство. В последствие Русева е прехвърлила видеофайловете на служебния си компютър и в нарушение на чл. 229, ал. 2 НПК не е вписала в протокол за предявяване на разследването по досъдебното производство от 21.04.2016 г. направено устно искане от адвокат Крумова да бъдат приложени тези видеофайлове към досъдебното производство. Вместо това на 24 и 25 04.2016 г. Русева е провела разговори по телефона с адв. Крумова, при които подробно й е описала съдържанието на част от видеофайловете. Като не е спазила нормативно определеният в НПК ред за събиране на доказателства по досъдебно производство и за предявяване на материалите по него/предвиден в чл. 110, ал. 1 и 2, във. с чл. 109 и чл. 229, ал. 2 2 НПК/ - инспектор Русева е нарушила т. 15 "Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме"; т. 16 "Стриктното спазване на закона от страна на държавния служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите, за авторитета на институциите в Р България, опазването на сигурността и обществения ред, защитата на гражданите и тяхното имущество"; т. 19 "Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява"; т. 20 "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си"; т. 24-"Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия"; т. 53 "Държавният служител изпълнява процедурите предвидени в закона, и допринася за събирането на достатъчно и годни доказателства при разследването на престъпления и други правонарушения . . ." и т. 86 "При отношенията си с правонарушителите държавният служител запазва неутрално поведение, като действа по начин, който не подлага под съмнение неговата обективност" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Сочи се, че поведението на инспектор Р. Р. е станало известно на широк кръг от хора извън системата на МВР и е довело до уронване престижа на МВР, изразяващо се в намаляване авторитета на полицията пред обществото на което тя служи. Накрая наказващият орган обобщава, че инспектор Русева е извършила тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение, за което в чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е предвидено наказание уволнение. От така приетото за установено настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентния по чл. 204, т. 1 от ЗМВР административно наказващ орган. Считано от датата на постъпване на обобщената справка на 22.11.2016 г. до датата на издаване на заповедта на 12.01.2017 г. е спазен двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Заповедта отговаря на императивната разпоредба на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, защото са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Разгледана по същество, заповедта е незаконосъобразна. От анализа на оспорената заповед и установяванията на дисциплинарно наказващия орган, възпроизведени в обобщената справка, може да се направи извод, че инспектор Р. Р., в качеството й на старши разследващ полицай е санкционирана за неизпълнение, лошо изпълнение на служебни задължения, което е в разрез с етичните правила за поведение на полицейските служители. При съпоставяне на правилата за поведение, които Русева е нарушила описани в заповедта, предмет на спора, и сочените по горе обобщена справка и становище на дисциплинарно разследващия орган - се установява различие - едни от нормите липсват, други са прибавени. В заповедта фигурират т. 16,53 и 86/със сочено съдържание/, не съдържащи се в обобщената справка, а липсват описаните в последната т. 71 и 75. Независимо от това несъответствие, което не може да бъде прието като прецизност в изписването на нарушените правила за поведение - налице е материална незаконосъобразност на наложеното наказание. С Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите- са посочени случаи, в които не е налице хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР/отм/, а по действащия закон на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Приема се в постановлението, че нарушенията на служебната дисциплина са обединени в две групи, като в първата група попадат виновно неизпълнение на служебни задължения, чийто източник са разпоредбите на ЗМВР, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и на началници на служби. При упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани по описания начин. Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В тези случаи моралната оценка за допуснатото нарушение е без значение за правната квалификация и нормата по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) е неприложима, тъй като субективната морална оценка на наказващия орган не е елемент на фактическия състав. Също така се сочат в постановлението и други случаи при които моралната оценка на деянието също е без значение и не е налице основание за наказание по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.)а в случая чл. 203, ал. 1, т. 13 от действащия закон, и това са тези, при които във връзка с изпълнение на служебни задължения са извършени присвояване или кражби, нарушаване на правилата за достъп до информация с користна цел или разгласяването й пред други лица извън предвидения по закона ред. Тези действия представляват използване на служебното положение за лична изгода или за изгода на трето лице, или са злоупотреба с власт или доверие, извършени са във връзка със служебни задължения, регламентирани със Закона за МВР, издадени въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди на ръководството, представляват нарушения на служебната дисциплина, с предвидени наказания в ЗМВР и ППЗМВР. В случая обаче Русева е санкционирана именно за неизпълнение на служебни задължения и то за това, че не е спазила нормативно определения в НПК ред за събиране на доказателства по досъдебно производство, за предявяване на материалите по него и за разгласяване на служебна информация, което неизпълнение неправилно е прието от наказващия орган единствено за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, уронващи престижа на службата- чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна, заповедта е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон. Предвид изхода на спора е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на направените в първоинстанционното съдебно производство разноски - 460 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,