Решение № 10350 от 7.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5481/2009 г.

Решение № 10350 от 7.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5481/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от пълномощник на Петя Георгиева Салчева, от гр. Пловдив и от Началника на РДНСК - Пловдив, против решение № 189/23.02.2009 год., постановено от Административен съд гр. Пловдив по адм. дело № 1577/2008 год., с което е отменена заповед № ДК-10-32/30.06.2008 год. на Началника на РДНСК - Пловдив. Съдебният акт се счита неправилен, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационната жалбоподателка Салчева не се явява и представлява. От адв. Абаджиева са представени писмени бележки, с доводи в подкрепа на искането за отмяна на решението. За Началника на РДНСК - Пловдив юрк. Цветкова поддържа жалбата. Сочи, че жалбоподателката пред първоинстанционния съд не е доказала, че е заинтересувано лице, че е етажен собственик в сградата, в която се извършва преустройството, защото преустройвания обект не е в режим на етажна собственост. Ответната страна - Величка Костадинова Балджийска, редовно призована, не се явява и не се представлява. От пълномощника й - адв. Иванова е представен писмен отговор срещу изложеното в касационните жалби. Решението се преценява правилно, настоява се за оставянето му в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, процесуално са допустими. По съществото си същите са основателни. С процесната заповед - № ДК-10-32/30.06.2008 год., Началникът на РДНСК-Пловдив е отхвърлил, по реда на чл. 216, ал. 5 ЗУТ, като недопустима, жалбата на Величка Костадинова Балджийска и е оставил в сила одобрените инвестиционни проекти и издаденото разрешение за строеж № 62/13.03.2008 год., за преустройство в офиси, на едноетажна полумасивна жилищна сграда, находяща се в УПИ ХIV-1134, кв. 293 по плана на гр. Пловдив. С оспореното от касаторите решение тази заповед е преценена като незаконосъобразна и е отменена, с мотивите, че жалбоподателката има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като са налице условията на чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 ЗУТ - разрешеното преустройство касае сграда, находяща се в съсобствен урегулиран имот, страните притежават, в изключителна собственост, индивидуални жилищни имоти в него, а смяната на предназначението на процесната сграда от жилищно, в офиси означава, че "ще има масов достъп на външни лица, числеността на които зависи не само от броя на работните места, но и от конкретната стопанска дейност, която ще се извършва в офисите". От друга страна, административният орган не е изследвал въобще ще има ли наднормено шумово и друго замърсяване, а е направил тази констатация, без да я подкрепи с каквито и да било доказателства. И след като Началникът на РДНСК не е разгледал законосъобразността на издаденото разрешение за строеж по същество, отричайки на жалбоподателката качеството на заинтересовано лице, преписката му е върната с указания за произнасяне по същество. Така постановеното решение е неправилно, следва да бъде отменено и вместо това - да се постанови друго, с което да се отхвърли първоначалната жалба като неоснователна. Безспорно е в случая, че Балджийска и Салчева се легитимират като собственици на отделни самостоятелни сгради в съсобствения имот, разположението на които не създава отношения на съсобственост или етажна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от ЗУТ, разрешението за строеж може да бъде обжалвано по законосъобразност пред началника на РДНСК, в указания срок от заинтересованите лица. Последните са определени лимитативно в предходната алинея на същата правна норма. В случая правилно е обсъждана хипотезата на т. 2 на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която, при преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж, заинтересовани лица са тези по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 от ЗУТ. Предпоставките на чл. 38, ал. 3 и 4 ЗУТ явно в случая не са налице, тъй като касаят преустройства в условията на съсобственост в жилищна сграда, на съществуващо жилище в жилищна сграда, или на самостоятелно жилищно помещение в жилищна сграда. Текстът на чл. 39, ал. 2 ЗУТ пък предвижда, че в случаите на промяна на предназначение, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти. Т. е., само при доказаното кумулативно наличие и на двете условия на нормата, Балджийска би притежавала претендираното от нея качество на заинтересовано лице. При изследваните обективни за случая данни това изискване не се установява, изложените в решението изводи не се подкрепят от доказателствата по делото, включително и от становищата на експертите, възприети от съда, кредитирани в съдебния акт и неоспорени от страните. Разрешението за строеж е издадено при условията на чл. 53 ЗУТ и за да приеме недопустимост на жалбата, административният орган в изпълнение на задълженията си, е изследвал въведените предпоставки по посоченото правно основание - разрешеното преустройство касае собствена сграда, по утвърдените проекти липсва изменение, (вертикално и хоризонтално), на външното й очертание, липсват промени във вида, обема, квадратурата, площта на сградата, или съществено укрепване на носещи конструкции. Обратното, въпреки назначените три съдебни експертизи, в хода на съдебното дирене не са оборени констатациите за липса на условията по чл. 39, ал. 2 ЗУТ, приети в заповедта, въз основа на данните от преписката - утвърден инвестиционен проект, оценен от Районния експертен съвет във връзка със съответствието му с изискванията към строежите, както и при данните за съгласуване с РИОКОЗ - без забележки. На фона на тези фактически данни, изложените в решението мотиви за незаконосъобразност на административния акт са неубедителни, а и с оглед характера на преустройството - в офиси, (предполагащо използването най-често на компютри, не е предвидена напр. някаква производствена дейност), не може да се допусне наличието на наднормен шум, който при това да е в кумулация с достъп на външни лица, по отношение на който пък законодателят изисква да е именно "масов". Затова, действително на този етап ограниченията могат да бъдат само предполагаеми, те зависят от конкретната стопанска дейност, а и самите вещи лица не са се ангажирали с конкретни становища за наличието им. Изложените съображения налагат извода за недоказаност и неоснователност на първоначалната жалба по отношение на обсъдените законови предпоставки, а съдът неправилно е отменил процесния административен акт, допускайки нарушение на материалния закон. С оглед изложеното, касационните жалби се явяват основателни по наведените отменителни основания, като, при този изход на процеса, на Петя Салчева се следват и направените по делото съдебноделоводни разноски, своевременно претендирани, неоспорени по размер, доказани (пред ВАС, а в пълномощното пред АС такива не са конкретизирани) до размера от 500 лв., поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 222, ал. 1 АПК,