Решение № 14971 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9679/2012 г.

Решение № 14971 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9679/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление "Полиция" - Пещера против решение № 316 от 18.06.2012 г., постановено по адм. дело № 338/2012 г. на Административен съд - Пазарджик. По оплаквания за допуснати нарушения на правораздавателната дейност на решаващия съд, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то от АПК, се претендира отмяна на съдебния акт. Ответникът - Стоян Йорданов Младенов, чрез своя процесуален представител, взима становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С атакуваното решение състав на Административен съд - Пазарджик е отменил заповед № З-57/5.03.2012 г. на началника на Районно управление "Полиция" - Пещера, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Стоян Йорданов Младенов от гр. Пещера е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността". Съдът е приел, че за да е налице нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП следва водачът едновременно да е отказал изпробването с техническо средство и да не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на наличието на алкохол в кръвта. Решението е неправилно. Касационният съд се произнася по приложение на материалния закон спрямо фактите така, както те са установени от инстанцията по същество. Административен съд - Пазарджик според доказателствения материал по делото правилно е установил, че на Стоян Йорданов Младенов от гр. Пещера е съставен акт № 80/3.03.2012 г. за това, че на същата дата около 00.05 ч. в гр. Пещера е управлявал МПС с рег. № РА 42 24 АК, след употреба на алкохол, като е отказал да бъде изпробван с техническо средство и му е издаден талон за медицинско изследване на кръвна проба. Стоян Йорданов Младенов е отказал да подпише акта за установяване на административно нарушение, което е удостоверено с подписа на един свидетел по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. С обжалваната пред Административен съд - Пазарджик заповед № З-5705.03.2011 г. на началника на Районно управление "Полиция" - Пещера по отношение Стоян Йорданов Младенов е приложена предвидената в чл. 171, т. 1, б "б" от ЗДвП принудителна административна мярка до решаване на въпроса за отговорността. При така изяснената фактическа обстановка по делото, решаващият съд е приложил неправилно материалния закон. Предпоставките за прилагане на ПАМ по Глава VI от ЗДвП се различават от предпоставките на налагане на административно наказание по Глава VII от ЗДвП (и по-конкретно чл. 174, ал. 3 от същия закон). Различни са и целите на тези правни институти. В първия случай за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях се прилага ПАМ, като техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат, съгласно чл. 22 от ЗАНН, в съответния закон - в случая чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2-ро от ЗДвП. Във втория случай след законосъобразно развитие на санкционно производство се реализира административнонаказателната отговорност на наказателноотговорно лице за извършено административно нарушение. Материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2-ро от ЗДвП е установен по надлежния ред отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол, като нарушението следва да бъде констатирано с редовно съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който по аргумент на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия казус пред Административен съд - Пазарджик е установен основният релевантен за спора факт - отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство при съществуващи индиции за шофиране в нетрезво състояние (единствено и достатъчно основание по чл. 171, т. 1, б. "б", предл. 2-ро от ЗДвП за разлика от нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП). В този аспект несъмнено е установено наличието на юридическия факт, правопораждащ прилагането на ПАМ, поради което законосъобразно административния орган е упражнил публичното право чрез своето властническото произнасяне. Погрешно Административен съд - Пазарджик е тълкувал материалния закон и общите правила на административното съдопроизводство. Преценката дали е осъществен от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се извършва в производството по съдебно оспорване на невлязло в сила наказателно постановление, по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, от районния съд, който действа като въззивна инстанция. С оглед гореизложеното, решението следва да бъде съответно отменено, като жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена, воден от което и на осн. чл. 222, ал. 1, вр. чл. 218 и чл. 209, т. 3, предл. 3 АПК Върховният административен съд, седмо отделение