Решение № 2232 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14066/2012 г.

Решение № 2232 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14066/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Еленка Цветанова Стоянова, Илия Йорданов Стоянов, Валерия Йорданова Стоянова и Цвета Йорданова Стоянова, всички от гр. София, против Решение № 4290/23.07.2012 г., постановено по адм. д. № 6225/2011 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. В писмени възражения от "Ню Бояна Филм" АД, гр. София, се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Йордан Илиев Стоянов, който в хода на съдебното производство е починал и е заместен по делото от наследниците си (настоящите касатори), против заповед № КД-14-1 от 11.02.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с която е утвърден протокол № КД-10-18-3 от 08.02.2011 г. за отстраняване на технически грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри за част от кв. Бояна, район "Витоша", Столична община и е отстранена допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между отразеното в протокол № КД-10-17-50/20.10.2010 г. за приемане на измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на чл. 48, ал. 3 във връзка с чл. 45 ЗКИР и представения от изпълнителя цифров и графичен материал по отношение на имотите, описани в протокол № КД-10-18-3/08.02.2011 г. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си, решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, е установил, че поправката касае само технически грешки, изразяващи се най-общо в неотразяване в графичната част на КК и КР на взетите решения, обективирани в протокол № КД-10-17-34 от 01.07.2010 г., 02.07.2010 г., и 06.07.2010 г. и протокол № КД-10-17-50 от 20.10.2010 г., както и поправяне на допусната очевидна фактическа грешка в КК и КР, представляваща несъответствие между отразеното в протокол № КД-10-17-50/20.10.2010 г. за приемане на измененията на КК и КР по реда на чл. 48, ал. 3 вр. чл. 45 ЗКИР и представения от изпълнителя цифров и графичен материал по отношение на описаните в протокол № КД-10-18-3/08.02.2011 г. имоти. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на очевидна фактическа грешка и приложим редът по чл. 62, ал. 2 АПК за поправката й. Видно от доказателствата е следното обстоятелство. В т. 3 от констатациите на одобрения с процесната Заповед № КД-14-1/11.02.2011 г. протокол от 08.02.2011 г. е взето решение процесният имот с идентификатор 68134.1945.113 да бъде отразен като спорен. Това решение е различно от взетото по-рано при изготвяне на ККР със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. Това не е отразено така и в графичната част на процесната заповед, доколкото по делото се съдържат скици на поземлени имоти, от която е видно, че имот 113 не е спорен. С чл. 53 и сл. ЗКИР се предвижда специална процедура за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, като съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР одобрените КК и КР могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки. Използвайки процесуалния ред, описан в чл. 62, ал. 2 от АПК, а не специалния ред, изискван от ЗКИР - чл. 53 и следващите, административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение. В случая се касае промяна в КР или - поправка по смисъла на чл. 53 ЗКИР и това може да се осъществи по предвидения в специалния ЗКИР ред. Била е приложима разпоредбата на § 1, т. 9 от ЗКИР, което не е взето предвид от административния орган. Това ограничава възможността на жалбоподателите да защитят правата си, защото не е отчетен евентуалният спор за материално право между тях и заинтересованата страна. Очевидната фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 АПК се изразява в несъответствие между действителната воля на административния орган и нейното външно изразяване в разпоредителната част на административния акт. В случая такова несъответствие не е налице, тъй като с обжалваната заповед се формира съвсем друго волеизявление. Извършената с атакувания акт поправка изключва спор за материално право, какъвто, съобразно доказателствата по делото, явно е налице. С оглед изложеното са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав