Решение № 3391 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13747/2009 г.

Решение № 3391 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13747/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на РДНСК - Благоевград, действащ чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, против Решение № 635 от 11.07.2008 г., постановено по административно дело № 1091/2007 г. на Административен съд - Благоевград. Касаторът моли решението да бъде отменено, като навежда доводи, че то е неправилно, поради нарушение на материалния закон (отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК), а отменената с него заповед е законосъобразна. Развити са и съображения, относими към друго от отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост. Ответникът Венцислав Методиев Божинов чрез повереника си адв. Стефанов моли касационната жалба да бъде оставена без уважение поради неоснователност, а решението на Административен съд - Благоевград да бъде оставено в сила като правилно. Сочи, че заповедта за премахване на строежа е незаконосъобразна, защото е издадена при висящо производство по узаконяване. Ответникът Председателя на Държавна агенция по горите, чрез процесуалния си представител юрк. Воденичарова, е изразил при предходно разглеждане на делото становище за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Административен съд - Благоевград е правилно. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав установи, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-БД-36/14.11.2007 г. на Началника на РДНСК - Благоевград, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж "Вила, складово помещение и санитарен възел, навес, огради и подпорна стена", находящ се в землището на гр. Сандански, отдел 162а по лесоустройствен проект на Горско стопанство "Сандански", утвърден на 9.06.1999 г. от НУГ при МЗГАР, извършен от Венцислав Методиев Божинов без строителни книжа. За да постанови съдебният си акт, съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна предвид висящността на производство по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ за узаконяване на процесния строеж, инициирано със Заявление вх. № 94-С-1519/29.12.2003 г. Този извод на съда е необоснован и в противоречие с материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение. При разглеждане на делото от първоинстанционния съд е безспорно установено, че в хода на административното производство е съставен Констативен акт № СД-387-5/29.06.2007 г., който съдържа пълно описание на извършения от Божинов строеж в имот от Държавния горски фонд, както и констатация че строежът е незаконен поради изграждането му при липса на строителни книжа. Възражение по констативния акт не е постъпило. Въпреки това административният съд е игнорирал собствените си безспорни установявания, позовавайки се на представените в хода на делото Заявление вх. № 94-С-1519/29.12.2003 г. и писмо изх. № 11-00-138/12.03.2008 г., въз основа на които е приел, че е налице недовършена процедура за изследване възможността за узаконяване на строежа и процесната заповед като преждевременно издадена е определена като незаконосъобразна. Този решаващ правен извод е възприет в нарушение на материалния закон. Заявлението за узаконяване е подадено в преклузивния срок по § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗУТ и по него главният архитект на общината е дължал произнасяне в сроковете по ал. 9 на същата разпоредба, каквото липсва и към периода на висящност на първоинстанционното производство. Липсата на произнасяне по заявлението за узаконяване в сроковете по Глава VIII на ЗУТ, към които препраща ал. 9 на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, е формирала мълчалив отказ по това заявление, влязъл в сила в момент, предхождащ издаването на заповедта. Ето защо, обратно на възприетото от съда, налице е не висящо, а приключило с влязъл в сила мълчалив отказ производство по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ. При това положение констатираното при проверката на техническите органи на РДНСК строителство, извършено в Държавен горски фонд без изискуемите строителни книжа, е достатъчно основание за квалифициране на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, законосъобразно наредено с процесната заповед. От изложеното е видно, че административният съд, приемайки оспорената пред него заповед за незаконосъобразна, е постановил неправилен съдебен акт, което налага отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна подадената първоначална жалба срещу заповедта на Началника на РДНСК - Благоевград. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в настоящия тричленен състав при второ отделение,