Решение № 8073 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5124/2024 г.

Производството е по чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. С. П., чрез процесуален представител адв.Я. Вакрилов, за отмяна на влязло в сила Решение 12988/21.12.2023 г., постановено по адм. дело 9893/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на второ отделение, с което е оставено в сила Решение 5054/25.07.2023 г. по адм. дело 2395/2023 г. по описа на Административен съд София- град. С последното е отхвърлена жалбата на В. С. П. против виза за проектиране с рег.РСТ21-ТД26-1756-(2)/08.03.2022 г., издадена от главния архитект на район Студентски на Столична община за строителство в УПИ ІХ2255 за ЖС, кв.123а, м. Малинова долина-изток . В искането за отмяна са релевирани основания по чл. 239, т. 5 АПК. Твърди се, че и решението на ВАС, и решението на Административен съд София- град, са постановени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което има за последица лишаване на В. П. от правото му на защита. Развиват се съображения по приложението на чл.142, ал.2 от ГПК, във връзка с разпоредбата на чл.139, ал.1, изр.първо от АПК и се навеждат аргументи за противоречие на последната разпоредба с чл.56 от Конституцията на Република България и Решение 1/27.01.2005 г. на КС по к.д.8/2004 г. Предвид изложеното, искателят намира, че съдът е ограничил правата му на страна в процеса, което се явява основание за отмяна на постановеното решение по чл. 239, т.5 АПК и връщане на делото на първата инстанция за ново произнасяне по съществото на спора. Ответникът Мания- детайлинг център ЕООД, в писмен отговор, оспорва основателността на искането за отмяна. Поддържа становище за отхвърляне на същото, като намира, че изложените съображения за отмяна на влязлото в сила съдебно решение не попадат сред изчерпателно предвидените хипотези по чл. 239, т.5 АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на искателя и данните по делото, намира следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Приложното поле на института на отмяната е императивно и изчерпателно дефинирано в процесуалния закон. Именно защото е изключение от стабилитета на акта и извънреден способ за извънинстанционен контрол, засягащ силата на пресъдено нещо, с оглед принципа за правна сигурност законодателят е въвел изрично ограничение в приложението му като средство за защита срещу порочен съдебен акт, приложимо само когато неговата неправилност се състои в несъответствието му с действителното правно положение, дължащо се на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания. Неоснователни са развитите от искателя съображения досежно наличието на отменителни основания по чл. 239, т.5 АПК, съгласно който актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Разпоредбата предвижда няколко хипотези със самостоятелно приложно поле, като общ техен белег е отнемането на страната на възможността да се защити. Презумпцията е, че в тези случаи делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и произнасянето на съда е неправилно. Следователно нормата на чл. 239, т. 5 АПК визира нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Искателят е упражнил своите процесуални права във връзка с оспорването, като е разполагал със законовите възможности за участие и защита по делото. Следва да се подчертае, че касационната инстанция, тричленен състав на ВАС, второ отделение, е разгледала възражението на В. П. срещу решението на първоинстанционния съд с твърдение за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, приемайки, че разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК се явява неприложима в развилото се съдебно производство пред административния съд, тъй като основанието за отлагане на делото е регламентирано с изрична норма в АПК- чл.139, ал.1 АПК. В обстоятелствената част на искането на В. П. се сочат касационни доводи за нарушение на съдопроизводствените правила, които не обосновават предпоставка за отмяна на влязлото в сила решение. Отмяната е извънреден, а не инстанционен способ за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт и в този смисъл в производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт касационни доводи не са допустими. В контекста на нормативното предписание, изложените в искането на В. С. П. оплаквания не обосновават отменителни основания по отношение на влязлото в сила Решение 12988/21.12.2023 г., постановено по адм. дело 9893/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав на второ отделение, с което е оставено в сила Решение 5054/25.07.2023 г. по адм. дело 2395/2023 г. по описа на Административен съд София- град. Предвид изложеното, искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на Мания- детайлинг център ЕООД, представлявано от управителя Г. Б., се дължат такива в размер на 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,