Решение № 5159 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5910/2010 г.

Решение № 5159 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5910/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба на "Овергаз Изток" АД, гр. Бургас против решение № Ц-011 от 8.03.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което са утвърдени цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за снабдяване с природен газ и цени за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа за територията на общините Бургас, Варна (без кметствата Владислав Варненчик, Младост и Аспарухово), Нов пазар, Карнобат, Айтос, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Царево, Стара Загора, Нова Загора, Ямбол и Тунджа, считано от 1.04.2010 г. при продължителност на регулаторния период от 2009 г. до 2013 г. включително. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и принципите на административния процес, в нарушение на материалноправните разпоредби на енергийното законодателство, тъй като не са взети предвид предложените от дружеството цени, а методът за определяне на цени е неправилно избран и приложен, както и в противоречие с целта на закона. Моли решението да бъде отменено и преписката - изпратена на административния орган за ново разглеждане по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Със заявление вх. № Е-15-52-9/23.10.2009 г. жалбоподателят прави искане до ДКЕВР за утвърждаване на цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за снабдяване с природен газ и цени за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа за териториите на лицензията за периода 2009 г. - 2013 г. Към заявлението са приложени справки за цените за всяка една година от регулаторния период 2009 г. - 2013 г. и бизнес план за периода. Заявлението на дружеството и предложените цени са обсъдени от дирекции "Газоснабдяване", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на ДКЕВР, като е направен анализ на офертата, основните ценообразуващи елементи и бизнес - плана. Констатирано е, че в цените за разпределение на природен газ е включен недовзет приход от нереализирани количества в размер на 14 987.430 хил. лв. за периода 2003 г. - 2007 г. и е предложено в приетите цени недовзет приход да не се включва. (доклад № Е - ДК -30 от 22.01.2010 г.). Докладът на специалистите е приет на закрито заседание на комисията, проведено на 25.01.2010 г., на което е насрочено открито заседание за разглеждане на заявлението (протокол № 7). На 2.02.2010 г. комисията провежда открито заседание, на което присъства и представител на дружеството, който изразява възраженията си по доклада на работната група (протокол № 10, възражение вх. № Е-15-52-9 от 2.02.2010 г.). На 8.02.2010 г., в закрито заседание, ДКЕВР приема проект за решение по заявлението на дружеството за утвърждаване на цени за пренос на природен газ, цени за снабдяване и цени за присъединяване на потребителите към газоразпределителната мрежа, който представя за обществено обсъждане, проведено на 16.02.2010 г. (протокол № 16/08.02.2010 г. и от 16.02.2010 г.). На 8.03.2010 г. ДКЕВР провежда закрито заседание, на което приема решение № Ц-011/8.03.2010 г., предмет на оспорване, с което утвърждава, считано от 1.04.2010 г., цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за снабдяване с природен газ от краен снабдител и цени за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа за територията на общините Бургас, Варна (без кметствата Владислав Варненчик, Младост и Аспарухово), Нови пазар, Карнобат, Айтос, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Царево, Стара Загора, Нова Загора, Ямбол и Тунджа, при продължителност на регулаторния период от 2009 г. до 2013 г. включително. Цените са диференцирани за отделните категории потребители и са определени при отчитане на необходимите годишни приходи за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 и 2013 г., регулаторната база на активите за същия период и нормата на възвращаемост на капитала, без да е отчетен недовзетия приход за периода 2003 г. - 2007 г. Решението е взето единодушно от всички тринайсет членове на комисията, участвали в заседанието. Тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства и от заключенията на вещото лице по допусната съдебно- икономическа експертиза, което съдът кредитира в частите относно методиката и подхода при определяне на цените от регулаторния орган, а също и за факта, че в утвърдените цени не е включен претендирания от дружеството недовзет приход за предходен период. Съдът не възприе заключението на вещото лице в останалите части, поради съдържащите се правни изводи. При така установените факти съдът стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок за обжалване, против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 13, ал. 7 от ЗЕ) и който засяга права и законни интереси на оспорващия. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Същото е издадено в предвидената от закона форма, тъй като съдържа изброените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Оспореният акт на регулаторния орган съдържат подробни мотиви, обосноваващи заключението на комисията. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на решението (такива се съдържат и в съпровождащите го документи - доклад, протоколни решения), обсъдени са заявлението, възраженията и доклада на специалистите и са изложени съображения, обосноваващи изводите на комисията относно начина на определяне на цените за пренос и снабдяване с природен газ и за присъединяване към газоразпределителните мрежи по отношение на жалбоподателя за разглеждания период. Оспореното решение на ДКЕВР е постановено и при спазване на административнопроизводствените правила. Производството е образувано по заявление на дружеството, с представяне на необходимата информация и документи (чл. 25 и чл. 26 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ), а решението е взето след приемане на доклад, провеждане на открити заседания и обществено обсъждане (чл. 28 - чл. 32 от наредбата). Оспореният административен акт е приети с мнозинство от регулаторния орган съобразно изискванията на чл. 13, ал. 2 от ЗЕ, на закрито заседание на комисията (арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЕ и в съответствие с чл. 32, ал. 1 от наредбата), проведено в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗЕ - в присъствието на тринайсет от членовете на административния орган. Със спазването на конкретните процедурни изисквания, посочени в цитираните нормативни актове, са осъществени и принципите на административния процес, регламентирани в чл. 7, чл. 11 и чл. 13 от АПК. Решението е постановено след извършен регулаторен преглед, както и анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от енергийното предприятие и утвърждаване на прогнозните необходими приходи заедно с цените за лицензираната дейност, с което са установени и преценени действителните факти от значение за случая (чл. 7 от АПК). Не е допуснато и нарушение на принципите на последователност и предвидимост, регламентирани в чл. 13 от АПК. Обстоятелството, че регулаторният орган одобрява бизнес плана на дружеството - жалбоподател за разглеждания период, не дава основание да се признае недовзетия приход, ако не са налице нормативно установените изисквания за това. Оспореното решение на комисията е постановено и в съответствие с материалноправните норми на Закона за енергетиката и Наредбата за регулиране цените на природния газ. Цените, утвърдени с обжалваното решение, са изчислени в съответствие с изискванията на Наредбата за регулиране на цените на природния газ и Указанията за образуване на цените за пренос на природен газ през газоразпределителните мрежи и за снабдяване с природен газ от краен снабдител при регулиране на газоразпределителните дружество чрез метода "Горна граница на цени" (Указанията), като са съобразени изброените в чл. 9 - чл. 13 от наредбата ценообразуващи елементи и без да е отчетен посоченият от лицензианта недовзет приход за периода 2003 г. - 2007 г. Избраният метод за определяне на цените в акта на комисията, кореспондира с текста на чл. 4, ал. 1, т. 2 от наредбата. При прилагането на посочения метод се определя цена за първата година от регулаторния период, която впоследствие ежегодно се актуализира, като се отчита инфлацията и ефективността на предприятието (чл. 3 и 3.1 от Указанията). Цената за първата година от регулаторния период се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 и утвърденото прогнозно количество природен газ за продажба (чл. 18 - 20 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ). В случая решението на комисията е съобразено и с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от наредбата. С изменението на Наредбата за регулиране на цените на природния газ (ДВ, бр. 64 от 2007 г.) е отменено прилагането на метода "нетна настояща стойност" и като основни методи на ценово регулиране са въведени методите за регулиране чрез стимули "горна граница на цени " и " горна граница на приходи" заедно с метода "норма на възвръщаемост на капитала ". Нормата на чл. 4, ал. 3 от наредбата предвижда, че при прилагането на методите за регулиране чрез стимули, при всеки ценови и/или регулаторен период необходимите годишни приходи и/или цените могат да бъдат коригирани въз основа на недовзетия/надвзетия приход, дължащ се на разлики между прогнозни и действителни ценообразуващи елементи от предходния ценови или регулаторен период, по методика, утвърдена от комисията. Разпоредбата е диспозитивна и предоставя право на органа да прецени дали да извърши корекция, като съобрази, предоставената от заявителите информация. Следователно, като не се съобразява с данните за недовзет приход за периода 2003 г. - 2007 г. комисията действа в рамките на нормативно предоставената й оперативната самостоятелност. Ето защо доводите на жалбоподателя да допуснато нарушение на цитирания текст са неоснователно. Недовзетият/надвзетият приход представлява разлика между реалните приходи на предприятието за даден период и коригирания необходим приход за същия период, изчислен по одобрена методика. Недовзетия приход се формира при неизпълнение на прогнозираните и планирани продажби или при тяхното преизпълнение - надвзет приход и зависи в най-голяма степен от изпълнението на плана за продажби и в по-малка степен от извършените нови инвестиции за определен период. В случая посоченият от жалбоподателя недовзет приход за периода 2003 г. - 2007 г. не може да бъде взет предвид при определяне на цените за посочения в разглежданото решение период, тъй като периодът, през който този приход е пропуснат, не се обхваща от данните за определяне на цените съгласно нормативните изисквания. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ за извършване на регулаторен преглед, към заявлението за утвърждаване на необходими приходи, цени и тарифни структури лицензиантите следва да представят информация за предходен 12-месечен отчетен период, наречен базисна година. В този смисъл е и чл. 5 от Указанията. Съгласно определението по § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредбата за регулиране на цените на природния газ, "базисна година" е предходната календарна година или 12-месечен период, предхождащ внасянето на предложението за цени, за който енергийното предприятие счита, че е оправдано да бъде използван при изчисленията за целите на ценообразуването за следващия регулаторен период. Следователно предоставената от дружеството информация относно недовзет приход за 2003 г. - 2007 г., не се включва в обхвата на преценката на регулаторния орган и не може да бъде взета предвид при определяне на цената за следващия регулаторен период, още повече че ценообразуването през новия период се осъществява, както се посочи по нов метод. Последният извод се налага от анализа на чл. 4, ал. 3 от наредбата, според който регулаторният орган може да съобрази недовзетия/надвзетия приход, когато същият е реализиран за регулаторен период, за който действа методът на регулиране чрез стимули с вариантите, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б". В случая за периода 2003 г. - 2007 г. се прилага методът "нетна настояща стойност", обстоятелство, което обоснова заключението, че недовзет приход не може де бъде отчетен. Поради всичко изложено съдът приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Възражението за несъответствие на обжалваното решение с целта на закона също е неоснователно. Утвърдените от ДКЕВР цени за пренос и снабдяване с природен газ и за присъединяване към газоразпределителните мрежи в решението, предмет на разглеждане в настоящото производство, са определени в съответствие с правомощията на комисията, в рамките на нормативно предоставената й оперативна самостоятелност и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по разпределение и снабдяване с природен газ, при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 7 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от природен газ електроенергия; създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар и развитие на инфраструктури за пренос на природен газ. Ето защо доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението с целта на закона са неоснователни. Поради изложеното съдът намира, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, в съответната форма, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което не са налице основания за тяхната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,