Решение № 175 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 693/2011 г.

Решение № 175 от 4.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 693/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 42 от 19.01.2012 г. по гр. д. № 693/2011 на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение от 25.02.2011 г. по гр. д. № 492 от 2008 г., постановено от Софийски градски съд, 2"д" състав, с което е отменено първоинстанционното решение от 8.08.2007 г. постановено по гр. д. № 5300 от 2006 г. по описа на Софийски районен съд, 29 състав и е уважен положителният установителен иск за собственост. Обжалването е допуснато по касационната жалба на [фирма] представлявано от Д. М. В. чрез пълномощниците си С. М. и проф. И. Р. в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по материално правните и процесуални въпроси както следва:

• представлява ли индивидуализацията на имота според актуалния регулационен план абсолютна предпоставка за предявяването на иск за защита на материалното право върху него;

• допустимо ли е ищецът в исковата молба да не е посочил еднозначно придобивното основание;

• какви са предпоставките да се приеме, че търговското дружество е придобило право на собственост върху имот по реда на чл. 17а ЗППДОБ (отм.) и те включват ли усвояването на имота за нуждите на предприятието и записването му в баланса на приватизиращото се дружество,

• съществува ли задължение на съда да проведе задължително косвен съдебен контрол върху административните актове, които имат значение за спора за собственост.

• допустимостим ли е иск за установяване на правото на собственост ако ответника осъществява фактическата власт върху имота;

Ответника [фирма], представлявано от адв. В. е оспорило касационната жалба и в съдебно заседание подържа становището, че решението е правилно и съобразено с трайната съдебна практика по поставените материално правни и процесуални въпроси.

Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното:

Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл. 283 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна защото решението е правилно. При постановяването му съдът се е съобразил със следната фактическа обстановка въз основа на която е направил и обоснованият извод, че [фирма] е собственик на имота.

[фирма] е предявил положителен установителен иск за собственост, в който е поискал да се признае правото му на собственост по отношение на касатора [фирма] на поземлен имот с предназначение за производство на топлоенергия, целият с площ от 5 765 лв., представляващ съгласно приложената към исковата молба скица, пл. №....., кад. лист..... заедно с парокотелна сграда с площ от 520 кв. м. Имота при предявяването на иска е бил индивидуализиран по действащият от 2006 г. кадастрален план, който е бил одобрен със заповед №.... от..... г. което се удостоверява от представена скица. При предявяването на иска недвижимата вещ следва да бъде индивидуализирана с кадастрални или регулационни данни ако е заснета в кадастъра и се намира в регулация или по граници- съседи в както насока е изискването на чл. 98, б. "г" и "д" ГПК (отм.), преповторено в чл. 127, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, т. е. с исковата молба следва да се субстанцира спорното материално право, включително и по предмет. В исковата молба с която е започнато настоящето дело е посочено, че касатора се счита за собственик на спорния имот защото той е включен в капитала на дружеството при неговото преобразуване в съответствие с чл.17а ЗППДОБ (отм.). Това е и правното основание за придобиване на собствеността. Ищеца се е легитимирал и с констативен н. а. №...., т...., рег. №...., н. д. №..... от..... г. като изрично е посочил, че се намира във владение на имота. Правният интерес от предявяването на иска е бил обусловен от претенцията за правото на собственост върху този обект от страна на ответника-касатор и при осъществяването на фактическа власт върху спорния терен и сграда от ищеца към датата на подаване на молбата, единствената възможност за защита е било предявяването на установителен иск за собственост. Спора за собственост е обективиран и с представеният препис от Протокол №.... от....... г. на РЕСУТ към Район "В.". Следователно предявеният иск е допустим. Отнемането на фактическата власт на имота от касатора в хода на съдебното производство не прави иска недопустим защото правният интерес от воденето на процеса, свързан със спора за материалното право продължава да съществува от една страна, а от друга преминаването от установителен към осъдителен иск във въззивното производство не е предвидено като процесуална възможност в чл. 214, ал. 1, пр. последно ГПК.

По делото е установено по несъмнен начин, че [фирма] е правоприемник на ДИП "Ф.", който пред 1990 г. е преобразуван в ДФ "Ф.", която пък от своя страна с решение № 4 от 1.03.1994 г. по ф. д. № 2595 от 1992 г. СГС, Ф. О. е преобразувано във [фирма].

Ищеца, вече вписан в търговския регистър като "Ф. " подържа, че е собственик на имота, който е придобил по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201 от 1993 г., което постановление е заменено от чл. 17а ЗППДОБ като правоприемник на ДИП "Ф.".

От своя страна ДИП "Ф." се е легитимирал с 4 акта за държавна собственост и в конкретност с акт за държавна собственост №..... от........ г., с който в полза на предприятието е отстъпен имот от 4 400 кв. м. ведно с изградените върху него адм. сграда, гараж, паракотелна и столова.

По делото е изслушано заключението на в. л. Й. Ж. и допълнително от в. л. - Н. Д. Д., които установяват, че с Р. №..... от...... г. е постановено създаването на фабрика "Ф.", която е ситуирана върху 30 дка, представляващи част от терен от 120 дка, разположен северно от шосето Б. -Д.. Този терен е бил предоставен първоначално на К. и впоследствие е преотреден за други държавни нужди и предоставен на разположение на Министерския съвет. Бил е съставен акт за държавна собственост №.... от...... г., в който е посочено, че им. пл. № -нов.... ведно с парокотелна и др. сгради е предоставен на "Ф.". На 30.11.1994 г е изготвена оценка на активите на [фирма], в инвентарните описи към която е вписан акт №.... от...... г. за сградите, включително паракотелно и прилежащия терен. Сградата на паракотелното е включена в производствения цикъл на "Ф." като производител на светлочувствителна хартия.

От своя страна от приложенията към в Договор № РД-..... от..... г. за приватизацията на 95% от акциите на държавата в [фирма] се установява, че при продажбата не са включени като обекти на недвижимата собственост паракотелното и земята към него.

При посочените факти въззивният съд е направил обоснованият извод, че правото на оперативно управление с преобразуването на ДФ "Ф." в [фирма] е трансформирано в корпоративна собственост, т. е. собственост на търговското дружество - ищец.

Абсолютното вещно право е удостоверено с. а. №...., т...., рег. №.... ., н. д. №.... от..... г. Исковата молба е подадена на 1.03.2006 г., индивидуализацията на имота е направена съобразно скица от 17.06.2004 г. и в хода на съдебното производство не е съществувало колебание относно кои имот е предявен иска за собственост. Изискването за индивидуализация на имота по последните регулационни данни не е самоцелно а е насочено към отстраняване на грешки досежно имота, предмет на иска. Правното основание за придобиването на собствеността ищеца сочи в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201 от 1993 г., която е преповторена в чл.17а от ЗППЗОБ (отм.). Установяването на правото на собственост от търговското дружество по този ред предпоставя да се установят елементите на фактическият състав на текста, както следва: да съществува право на собственост от страна на държавата по отношение на спорното имущество, това имущество да е предоставено в оперативно управление на държавното предприятие към момента на преобразуването му в търговско дружество; да е включено в баланса на новообразуваното дружество в съответствието с акта на преобразуването му /т.е. в този акт следва да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество/. Посочените юридически факти следва да кумулативно налични. Законът не поставя никакви други изисквания за валидното осъществяване на вещната транслация. Поради това с установяването на изброените факти следва да се счита, че правото на собственост е преминало в патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик. В този смисъл е постановено решение по реда на чл.290 ГПК Решение № 96 от 6.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 886/2009 г., което съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд е задължително за съдилищата. Фактическия състав на чл.17а отЗППДОБ (отм.) не включва като елемент от фактическият си състав фактическите действия по усвояване на предоставеното държавно имущество. В настоящето производство изброените по-горе елементи от фактическият състав на придобиването на правото на собственост по този начин са установени по безсъмнен начин. В този смисъл крайният извод по решението е правилен и същото следва да се остави в сила.

По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.