Решение № 10579 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12554/2010 г.

Решение № 10579 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12554/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветомир Василев Коцов, гр. Кнежа, ул. "П. Р. Славейков" № 29 срещу решение № 350 от 4.06.2010 г. на Административен съд, гр. Плевен, постановено по административно дело № 178/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Коцов срещу заповед № 1172 от 29.11.2010 г. на началника на районно управление на Министерството на вътрешните работи, гр. Кнежа, с която му е наложена принудителна административна мярка - "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство". Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приложил закона като не отчел, че с издаденото на 22.12.2009 г. наказателно постановление въпросът за отговорността на касатора е решен. Не отчел, че в оспорената заповед е посочено, че същата подлежи на обжалване пред издалия я орган, което е недопустимо. Не отчел също, че в заповедта не е описано, че подлежи на предварително изпълнение, а свидетелството за управление е иззето на 1.02.2010 г. Не отчел също, че не е спазена и процедурата по издаване на заповедта, тъй като не посочено на кое от основанията на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) органът се позовава. Сочи, че наказателното постановление е обжалвано пред районния съд, който го отменил. Моли съда да отмени обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обжалваното решение е правилно, обосновано и при постановяването му съдът не е допуснал процесуални нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 12.12.2009 г. на касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение № 1172, с който е констатиран отказът му да извърши проверка за съдържание на алкохол в кръвта и му е издаден талон за медицинско изследване във връзка с реализирано пътно-транспортно произшествие и напускане на мястото на извършване. Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 1172 от 22.12.2009 г. Постановлението е обжалвано пред районния съд, който го отменил. Решението на районния съд е обжалвано и по делото няма данни за приключило съдебно производство. На 29.01.2010 г. била издадена оспорената заповед, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е наложена принудителната административна мярка. При така установените факти съдът приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискването за писмена форма, наличие на необходимите реквизити и в съответствие с материалноправните предпоставки на закона. Съдът приел, че неизлагането на фактически мотиви не е нарушение, тъй като органът се позовал в заповедта си на съставения акт за установяване на административно нарушение. Приел, че непосочването на конкретното правно основание за налагане на мярката не опорочило волеизявлението на органа, тъй като фактическите основания са посочени подробно в акта и съответстват на визираното в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Приел, с оглед разпоредбата на чл. 140 АПК, че не е съществено процесуално нарушение с посочването в заповедта на възможността за обжалването й пред издалия я орган. Приел също, че въпросът с отговорността на касатора не е решен с издаването на наказателното постановление, тъй като същото не е влязло в сила. Приел, че непосочването в заповедта, че подлежи на предварително изпълнение е неотносимо към законосъобразността на акта, тъй като касае фактически действия на органа по изпълнение. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че на 12.12.2009 г. на касатора е съставен акт за установяване на административно нарушение за извършеното нарушение на Закона за движение по пътищата и отказ да бъде проверен с техническо средство за съдържание на алкохол в кръвта. Безспорно е също, че на 22.12.2009 г., въз основа на акта, е издадено наказателно постановление. Същото е обжалвано по съдебен ред и по делото няма данни съдебното производство да е приключило. Не се спори, че заповедта, с която на касатора е наложена принудителната мярка е издадена на 29.01.2010 г. Спорът по делото е досежно приложението на материалния закон. Касаторът твърди, че съдът неправилно приложил материалния закон като не отчел, че административният орган се произнесъл по въпроса за отговорността му с издаването на наказателното постановление, т. е. към датата на издаване на оспорената заповед този въпрос вече е бил разрешен, което означава липса на елемент от фактическия състав на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Довод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради произнасяне след като въпросът за отговорността бил решен от административния орган с издаденото наказателно постановление касаторът поддържал и при първоинстанционното разглеждане на делото. Съдът, подробно и аргументирано обосновал неоснователността на това твърдение. Към мотивите на съда следва да се добави само, че твърдението на касатора е в противоречие с материалния закон. За да е установена по надлежния ред административнонаказателната отговорност на дадено лице е необходимо наказателното постановление, което го определя като извършител на административно нарушение, да е станало окончателен, изпълняем, т. е. влязъл в сила, административен акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл. 64 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. По делото е безспорно, че към датата на постановяване на обжалваното съдебно решение наказателното постановление не е влязло в сила, тъй като касационното производство не е приключило. Впрочем, касаторът не представи доказателства за приключило касационно производство и пред настоящата инстанция. С оглед на това за съда, в съответствие с доказателствата по делото, наказателното постановление до приключване на устните състезания и пред настоящата инстанция, не е влязло в сила. Това означава, че въпросът с отговорността на касатора не е решен по смисъла на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Този факт, прави безспорна неоснователността на твърдението на касатора, че въпроса за наказателната му отговорност бил решен още към 22.12.2009 г., месец преди издаване на заповедта за налагане на принудителната мярка. Поддържани пред първоинстанционният съд са и доводите за допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът подробно и в съответствие с разпоредбите на закона обосновал неоснователността на твърдението за незаконосъобразност на оспорената заповед поради посочването в нея, че подлежи на обжалване пред издалия я орган. Няма какво да се добави към мотивите на съда. Съгласно чл. 152, ал. 1 АПК жалбата се подава чрез органа, издал оспорения акт. С оглед на това, дори и да е адресирана до него, както е посочено в акта, то той е длъжен, да я изпрати на съда, както е и сторил още повече, че в заповедта е посочено, че обжалването става по реда на АПК. Що се отнася до твърдението, че в заповедта не е посочен срок за обжалване то това безспорно е нарушение на изискванията на закона. Но както сочи в мотивите си и съдът, именно с цел защита правата на адресата на акта законодателят е приел, че в тази хипотеза актът подлежи на обжалване в удължен срок. Видно от доказателствата по делото касаторът упражнил правото си на жалба до съда чрез органа и то в седмодневен срок. С оглед на това правилен е изводът на съда, че констатираните нарушения не са съществени, тъй като не са довели до нарушаване на правата на касатора. Касаторът твърди, че съдът неправилно ценил факта, че в оспорената заповед няма разпореждане за предварително изпълнение, а органът още с връчването на заповедта отнел свидетелството на управление. Този довод също е неоснователен. Съгласно чл. 172, ал. 3 ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" - какъвто е настоящият, свидетелството за управление на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. В случая органът не изпълнил законовото си задължение да отнеме свидетелството за управление още на 12.12.2009 г., със съставянето на акта, а сторил това едва с връчването на заповедта за налагане на принудителната мярка. Наред с това в ал. 5 на същата разпоредба е посочено изрично, че жалбата не спира изпълнението на наложената принудителна административна мярка. Следователно по силата на изрична законова норма заповедта за налагане на принудителна административна мярка подлежи на предварително изпълнение. С оглед на това органът въобще няма компетентност да преценя дали да допусне или не предварително изпълнение. Това, с оглед значимостта на засегнатите ценности и характера на обществените отношения, предмет на регламентация, предварително е направил законодателят. Неоснователно е и твърдението на касатора за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът неправилно ценил допуснатото от органа нарушение чрез непосочване на точното правно основание за издаване на заповедта - чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП има няколко хипотези, а органът не посочил на коя от тях основава акта си. В изключително подробни мотиви съдът посочил защо в конкретния случай това нарушение не води до незаконосъобразност на оспорената заповед. Настоящата инстанция, с оглед на доказателствата по делото, ги приема за правилни. Видно е, че като фактическо основание за издаване на заповедта е посочен съставения на касатора акт за установяване на административно нарушение. С оглед на това фактическите основания, посочени в него са такива и на оспорената заповед. Макар и действително нарушение, непосочването на конкретната хипотеза на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП в конкретния случай не е довела до нарушаване на правата на касатора, тъй като от подробните фактически основания ясно може да се направи извод за хипотезата, на която се позовава органът, а съдът може да направи проверка за законосъобразността на мотивите на органа и тяхната относимост към цитираната правна норма. Видно от изложеното инвокираните от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд