Решение № 2059 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13051/2016 г.

Решение № 2059 от 20.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13051/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от "А. Б." ЕООД, гр. С. поле, чрез процесуален пълномощник, за отмяна на Решение № 1375/12.06.2014 г., постановено по адм. д. № 1913/2012 г. по описа на Административен съд - В., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 03251100265/19.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 132/17.04.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, оставено в сила с Решение № 6647/06.06.2016 г. по адм. дело № 10009/2014 г. по описа на Върховния административен съд, VIII отделение. В искането се твърди, че е налице основанието по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на горепосочения съдебен акт поради откриването на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Поддържа се, че дружеството се е снабдило с приложените към искането писмени доказателства след приключване на устните състезания в касационното производство. Твърди се, че към този момент новите доказателства не са му били известни, но са от съществено значение за делото. Претендира се отмяна на влязлото в сила решение в посочената му част и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по искането - Директорът на Дирекция "ОДОП" - В., чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва неговата основателност. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като прецени наведените доводи и приложените доказателствата, намира, че искането за отмяна е подадено в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалба на "А. Б." ЕООД, гр. С. поле срещу Ревизионен акт / РА/ № 03251100265/19.01.2012г на орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 132/17.04.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, с който за дружеството са установени задължения за ДДС в размер на 1 910 530.53 лв. и следващите се лихви за забава в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит. С Решение № 1375/12.06.2014 г., постановено по адм. д. № 1913/2012 г. по описа АС- В. съдът е отменил оспореният РА в частта, в която за д. п. м. 07.2010 са установени задължения по ЗДДС в размер от 278 566.30 лв.; за д. п. м. 08.2010 г. са установени задължения по ЗДДС в размер на 304 779.54 лв. и лихва за този период в размер от 51 568.83 лв.; за д. п. м. 09.2010 г. са установени задължения по ЗДДС в размер от 393 325.40 лв. и лихва в размер от 48 020.19 лв. По отношение на отказаното право на приспадане за доставките по фактурите, издадени от "Перун 08" ЕООД, решаващият състав е отхвърлил .. жалбата на ревизираното дружество. Изводът за законосъобразност на РА в тази му част е обусловен от следните решаващи мотиви: Съдът е съобразил, че не са ангажирани г. доказателства за транспорта на стоките, предмет на спорните доставки - експедиционни бележки, товарителници и складови документи. Приел е, че след като получателят "не е имал яснота каква е съпричастността на доставчика към извършения транспорт" и каква е неговата кадрова, ресурсна и техническа обезпеченост, то той е следвало да заподозре наличието на нарушение или измама. Цитираният съдебен акт в тази му част е оставен в сила с Решение № 6647/06.06.2016 г. по адм. дело № 10009/2014 г. по описа на ВАС, Осмо отделение. По отношение на фактурите, издадени от "Перун 08" ЕООД тричленният състав е преценил, че първоинстанционният съд правилно е приел, че между страните не е спорно, че стоката е получена от ревизираното дружество, а спорът се концентрира върху въпроса дали тя е доставена именно от издателя на процесните фактури. В този контекст е счел, че изискването за доказване на транспортирането на стоката е релевантно за това кой точно я е доставил. Посочил е, че след като в хода на съдебното производство е установена собствеността на вписаните в приемните бележки МПС, то в тежест на ревизираното лице е било да установи спорната връзка с фирмата - пряк доставчик. За да се произнесе по основателността на искането за отмяна настоящият петчленен състав съобрази следното: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Посоченото основание се отнася до хипотези на непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Като "нови обстоятелства" следва да се определят такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, но не са включени във фактическия материал по делото. Като "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Важно и съществено условие е новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В случая приложените към искането писмени доказателства: товарителници и пътно - прехвърлителни разписки № 5/10.08.2010 г. и от 07.09.2010 г. се отнасят до конкретното ревизионно производство и с тях се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото във връзка с основния спор относно транспорта на стоките, а от там и за реалността на процесните доставки от "Перун 08" ЕООД. Същите не са били на разположение на ревизираното лице и при решаването на спора по същество пред касационната инстанция не са могли да бъдат известни на страната. Непредставянето им не се дължи на нейното процесуално бездействие в хода на съдебния контрол за законосъобразност на РА, а на фактическа невъзможност както на приходните органи и на ревизираното дружество, така и на вещото лице по проведената съдебна експертиза да осъществят контакт с този доставчик. При формулирания изричен извод от касационната инстанция, че заключението за нереалност на спорните доставки е обусловено от неустановеността на транспортирането на стоката следва да се приеме, че предоставените от новия управител на дружеството - доставчик писмени документи са от съществено значение за делото в контекста на дължимата преценка налице ли са обективни данни за данъчна измама. В ревизионния доклад се съдържа изрична констатация, че органите по приходите не оспорват получаването на стоките от ревизираното дружество, а обстоятелството, че те са доставени именно от издателя на фактурите. В тези хипотези в Решението по дело С- 18/13 СЕС разяснява "че само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. Необходимо е още тези обстоятелства да сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама." Съобразно т. 46 - 53 от визираното Решение на СЕС по дело С-342/11, в хипотезите, при които доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган /т. 53/. Това разбиране е застъпено и в т. 61 и т. 62 от Решението на СЕС по обединени дела С-80/11 и С- 142/11, съобразно които "данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Всъщност данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице. " Именно в този аспект следва да се преценят представените товарителници и пътно- прехвърлителни разписки и въз основа на съвкупен анализ на относимите към този доставчик доказателства да се прецени налице ли са обективни данни за данъчна измама. При констатираната непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната, налице е основанието по чл. 239, ал. 1 АПК за отмяна на визираните съдебни актове. Визираната разпоредба на изисква новите писмени доказателства да са представени по делото в оригинал, поради което приложените заверени от страната преписи следва да бъдат ценени съобразно разпоредбата на чл. 183 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК. Следва да се посочи още, че в рамките на това производство не може да се проверява дали са попълнени всички реквизите на представените товарителници. Гореизложените съображения мотивират извода, че релевираното искане се явява основателно и следва да бъде уважено като се отменят посочените съдебни решения и делото се върне за ново разглеждане на първоинстанционния административен съд. Същият следва да прецени новите доказателства в съвкупност с останалите и въз основа на тях да формира извод за законосъобразността на РА досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Перун 08" ЕООД. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия