Решение № 13796 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2944/2009 г.

Решение № 13796 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2944/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалбата на Лиляна Димитрова Кадънова, Христо Славов Кадънов и Мария Славова Иванова против Решение № 13/12.01.2009 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имот № 138016, в частта относно размера на определеното обезщетение. Искат увеличаване размера на обезщетението от 3 398 лв., тъй като е занижено. Ответната страна Министерският съвет на РБ не е изразил становище. Заинтересованите лица МРРБ, МФ и Агенция "Пътна инфраструктура" оспорват жалбата чрез процесуалните си представители като неоснователна. Заинтересованото лице Министерство на транспорта не изразява становище. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че РМС № 13/12.01.2009 г. е обнародвано в ДВ бр. 6/23.01.2009 г., намира подадената на 6.02.2009 г. жалба от лица, които са нейни адресати, за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С РМС № 13/12.01.2009 г., ДВ бр. 6/23.01.2009 г. са отчуждени от жалбоподателите 1519 кв. м. площ от имот № 138016, представляващ нива по скица № 3465/ 3.11.1999 г., землището на с. Георги Добрево, м. "Хаитова кория" и е определено обезщетение от 3 398 лв. Възлагането на оценката е станало с писмо № 53-00-2634/22.11.2006 г. на Фонд "Републиканска инфраструктура" МФ. По делото е представена експертната оценка от м. декември 2006 г., от която е видно, че същата е изготвена въз основа на три сделки в землището на с. Георги Добрево, в което землище се намира и отчуждения имот № 138016. По делото е допусната и изслушана съдебна експертиза с вещо лице Борислав Савов, което дава заключение за размера на обезщетението в два варианта. По първи вариант обезщетението е определено в размер на 547 лв. по Наредба за реда за определяне на цени на земеделски земи. По втори вариант обезщетението е определено в размер на 15050 лв., като експертът е взел предвид четири сделки с имоти в землището на с. Георги Добрево по нот. д. № 3633/2000, нот. д. № 29/2003, нот. д. № 179/2006 и нот. д. № 2043/2008 г. Вещото лице посочва, че първите три сделки са ползвани в административното производство от административния орган при определяне на обезщетението. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. По § 1а от ДР на ЗДС по смисъла на този закон "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко- продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Следователно равностойното парично обезщетение се определя по пазарни цени от сделки с имоти със сходни характеристики, които са вписани по съответния ред, но са сключени в определен от закона период от време. Тъй като възлагането на актуализирането на оценката е станало на 22.11.2006 г. релевантните за спора сделки са тези, които са извършени в периода от 22.11.2005 г. до 22.11.2006 г. От данните по делото се установява, че определеното от административния орган обезщетение в размер на 3 398 лв. е изготвено въз основа на три сделки от 2000 г., 2003 и 2006 г., като първата и втората сделки са извън рамките на 12 месеца преди датата 22.11.2006 г. Обяснението на вещото лице в открито съдебно заседание от 28.10.2009 г. е, че в административното производство оценителят е съчетал два метода: осреднени пазарни цени за всички сделки, включително и тези извън 12-месечния период и офертни цени, като целта е била определяне на по-високо обезщетение за собствениците. Съдебният експерт е изготвил заключението по втория вариант, включвайки четвърта сделка от 2008 г., която също е извън рамките на 12-те месеца и поради това не отговаря на законовите изисквания за определяне на обезщетение. Тъй като липсват сключени "сделки" за сходни по характеристики имоти в относимия за спора период от време (сключена е само една сделка), обезщетението не може да бъде определено по пазарни цени по смисъла на § 1а от ДР на ЗДС, поради което вариант втори от заключението не се приема от съда. В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС равностойното парично обезщетение за земеделски земи, какъвто е процесния имот, се определя по реда наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Във вариант първи от заключението на съдебния експерт така определеното обезщетение е в размер на 547 лв., което е по- ниско от оспореното пред съда. Следователно правилният начин за определяне на обезщетението за процесния случай е този, който е уреден в чл. 32, ал. 3 от ЗДС, същият не е спазен от административния орган, но тъй като положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано, оценката не може да бъде намалявана от съда, предвид забраната на чл. 271, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение