Решение № 13114 от 4.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3364/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието срещу Решение 747/08.02.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело 10810/2022 г., с което е отменена негова Заповед СД-05-225/11.11.2022 г., отказваща преместването на района на действие на Г. Г. И. в качеството му на нотариус от съдебния район на Районен съд гр. Гоце Делчев в съдебния район на Софийския районен съд, и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебното решение.

От ответниците Г. Г. И. е на становище за неоснователност на жалбата, Нотариалната камара на Република България не взема участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима и основателна на заявените процесуални основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

1. Спорният въпрос по делото, относим към заключението осъществена ли е субективната предпоставка по чл. 34б, ал. 1 ЗННД за преместване на нотариуса, е дали здравословното състояние и лечението на неговото дете, диагностицирано през август 2015 г. със заболяването [заличен текст] , обективират важни причини по смисъла на ал. 2 на текста, обуславящи невъзможност за упражняване на нотариални функции в съществуващия район на действие. Първостепенният съд е дал положителен отговор на въпроса при неизяснена в пълнота фактическа обстановка и необоснованост на констатациите по релевантните факти, което компрометира възможността да се провери приложението на материалния закон.

а. С бланкетна препратка към медицинските документи съдът е приел, че се касае за рядко заболяване, което изисква допълнителни и непрекъснати грижи и от двамата родители. Позовал се е избирателно на съдебно-медицинска експертиза по адм. дело 2403/2021 г. на АССГ (приключило с влязло в сила решение за отмяна на предходен отказ на органа за преместване на нотариуса и връщане на преписката за ново произнасяне, по което са приети няколко експертизи), без да я индивидуализира нито с изготвилото я вещо лице, нито с компетентността му, а самото заключение не е обсъдено в контекста на останалите експертизи и доказателства за състоянието на детето (вж. чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК), вкл. новопредставени медицински документи.

б. По същество здравословният статус на детето не е подложен на обективен анализ. Безспорно е съществуването на [заличен текст] заболяване, необходимостта от полагане на грижи и осигуряване на медицински контрол върху проявленията на болестта. Съдът обаче не е направил установявания относно начина, по който протича самото заболяване, колко често се налага престой в болница, какъв е режима на лечение, съществува ли пречка той да бъде спазван в гр. Гоце Делчев и др., даващи действителна яснота както за ангажираността на нотариуса в процеса на лечението на детето, така и за евентуалната нужда от постоянното му или преобладаващо пребиваване в гр. София.

1. При горните пороци в процесуалната дейност на съда изводът му за наличието на дължимата причинна връзка между здравословното състояние на детето и намалените функции на нотариуса е необоснован и хипотетичен. Доказателствени източници за корелация между отсъствията на нотариуса и лечението на детето не са възприети, а тежестта на установи причините за заместване от помощника му 224 пъти в продължение на 4 години, противно на становището на съда, е върху нотариуса (чл. 170, ал. 2 АПК и чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК). Невярно от фактическа страна е и съждението, че органът не е указал на нотариуса необходимостта да се докажат причините за отсъствията това е сторено с нарочно писмо от месец юли 2022 г.

1. По отношение на обективната предпоставка за преместване по чл. 34б, ал. 1 ЗННД открито място по чл. 10 от закона, съдът правилно се е основал на констатацията в предходното отменително решение за съществуването на данни за свободни места. Същевременно в мотивите на оспореното решение е дадено отново указание до органа да събере данни за наличието на вакантни места за нотариус в района на СРС. Неясна е останала позицията на съда дали е приложимо правилото на чл. 142, ал. 2 АПК и подлежи ли на повторно изследване този въпрос или с оглед принципа на съразмерност (чл. 6, ал. 1 АПК) условието по чл. 34б, ал. 1 ЗННД следва да се счита за изпълнено, ако в определен момент от развитието на правоотношението между нотариуса и административния орган съществуването на свободно място за нотариус е съдебно установено.

1. Важните причини за преместване на нотариуса по смисъла на чл. 34б, ал. 2 вр. ал. 1 ЗННД са обстоятелства, настъпили след придобиване на правоспособността му.

Преценката на това изискване съдът е изчерпал с констатацията, че нотариусът е назначен със заповед от месец юни 2015 г., т.е. преди датата на диагностициране на детето. Не е проверен момента на влизане на заповедта в сила и не са изследвани елементите от фактическия състав на придобиване на правоспособност от нотариуса (вж. чл. 8, ал. 1 ЗННД), респ. кога е осъществено вписването му в регистъра на Нотариалната камара. Съдът трябва да отговори и на въпроса отлага ли недопустимото съдебно оспорване на заповедта влизането й в сила и всъщност кой конкретен момент е меродавен по чл. 34б, ал. 2 ЗННД спрямо обстоятелствата, представляващи важни причини формалното изпълнение на условията за правоспособност и откога тя се счита за придобита или друг възможен по-ранен момент в контекста на основанието, в частност субективната предпоставка, за преместване на нотариуса.

1. Естеството на касационните основания мотивира настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК.

а. При новото разглеждане на делото съдът следва да отстрани допуснатите нарушения от процесуален характер, да изясни мотивирано спора от фактическа и правна страна в съответствие с дадените указания и резултатът от тази дейност да бъде обективиран в съдебен акт с дължимото съдържание по чл. 172а, ал. 2 АПК.

б. Процесуалният етап от развитието на делото изключва необходимостта от произнасяне на ВАС по присъждане на разноски. Този въпрос ще бъде решен от първоинстанционния съд арг. чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение