Решение № 1955 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11054/2022 г.

ВАСВторо отделение20.02.2024 г.докладчик Мартин Аврамов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1636/30.09.2022 г. по адм. дело 388/2021 г. на Административен съд Пловдив.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ МАРТИН АВРАМОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Куклен срещу Решение 1636/30.09.2022 г. по адм. дело 388/2021 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена негова Заповед 53/03.02.2021 г., нареждаща на Б. Балабанов, на основание чл. 195, ал. 5 и 6 ЗУТ, незабавно да премахне 39 броя кола, които ограждат ПИ с идентификатор 87179.406.9, стар номер 406009, землището на [населено място], местност [местност] и са с височина над кота терен 50-60 см.

Ответникът Б. Балабанов е на становище за правилност на решението.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Решаващите изводи на първостепенния съд, че заповедта е издадена при съществени процесуални нарушения без да са спазени императивните изисквания на чл. 196, ал. 1 и 2 ЗУТ, съответстват на материалния закон.

  1. В случаите, когато участието на заинтересованите страни следва да се квалифицира като съществено изискване за законосъобразното провеждане на производството, ЗУТ възприема подхода на изричното му уреждане. Именно такава хипотеза представлява чл. 196, ал. 2 от закона, предвиждащ изслушване на заинтересованите лица преди съставянето на протокола на комисията по ал. 1 на текста, чиято функция е да установи състоянието на строежите и да предложи на кмета на общината упражняването на правомощието да се нареди тяхното поправяне, заздравяване или премахване. Разрешението по ал. 2 вр. ал. 1 на чл. 196 правно-логически съдържа в себе си и отговора относно правните последици от неизпълнението на задължението на администрацията.
  1. а. Според неоспореното от касатора фактическо установяване на първоинстанционния съд, въз основа на което касационната инстанция преценява и приложението на материалния закон - чл. 220 АПК, Балабанов в качеството си на заинтересовано лице в процедурата по чл. 196, ал. 1 и 2 ЗУТ не е бил надлежно уведомен и изслушан от комисията.

б. Нарочното участие, респ. изслушване, на заинтересованата страна е било дължимо за правомерното развитие на административното правоотношение. При съществения характер на нарушението на административнопроизводственото правило по чл. 196, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ заповедта е подлежала на отмяна като процесуално незаконосъобразна само на това основание.

  1. Противно на тезата на касатора, преценката за нарушението, обуславяща отменяемостта на заповедта, в разглежданата хипотеза е формална. Порокът засяга изначално процедурата и не може да се санира с последващите действия по съобщаване на констативния протокол, неговото подписване или съдебното оспорване на заключителния акт в производството.
  1. Естеството на констатирания порок на заповедта изключва необходимостта от обсъждането на законосъобразността й от материалноправна страна. Мотивите на съда за наличието и на допълнително самостоятелно основание за отмяна на заповедта поради неизследване на възможността за поправяне или заздравяване на строежа преди да се нареди премахването му, не се споделят от касационната инстанция.

Тази кумулативна предпоставка е относима към заповедите, издавани по чл. 195, ал. 6 ЗУТ, които имат за предмет строежи в компрометирано състояние (в частност т. 1 на текста). По същество правното основание на отменената заповед е ал. 5 на чл. 195, а фактическото - неподходящото местоположение и разположение на обекта, който създава опасност за здравето и живота на децата скиори на писта Копривките . Видът и положението на оградата по презумпция предпоставят еднозначно съдържанието на разпоредителната част на заповедта, доколкото преследваната с издаването й цел не може да бъде постигната с евентуално поправяне или заздравяване на обекта в неговата цялост или на отделните му елементи. Неправилността на мотивите към решението в тази им част обаче не се отразява на крайния правен резултат от спора.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение