Решение № 3712 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15224/2013 г.

Решение № 3712 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15224/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ, гр. Велико Търново, срещу решение № 501 от 7.10.2013 г. по адм. д. № 633/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, VIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата - Галя Бочева Гълъбинова, от гр. Свищов, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последна е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 501 от 7.10.2013 г. по адм. д. № 633/2013 г., Административен съд - гр. Велико Търново, VIII състав, е отменил Решение № Ре. Дир. - 26 от 19.06.2013 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Велико Търново и потвърденото с него разпореждане № 044-00-549-1 от 23.04.2013 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ, гр. Велико Търново. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил относно размера на отпуснатото на Галя Бочева Гълъбинова, от гр. Свищов, парично обезщетение за безработица. На 9.04.2013 г. лицето е подало заявление, като с формуляр Е 301, компетентната институция в Австрия е удостоверила, че периодите на осигурена заетост по нейното законодателство са: 12.12.2011 г. до 5.01.2012 г.; от 9.01.2012 г. до 10.04.2012 г.; от 16.05.2012 г. до 24.10.2012 г.; 20.12.2012 г. до 9.04.2013 г., вкл. Посочен е доход от заетост за последния период 1703.35 EUR месечно, приравнена от органите на НОИ на сумата 3331.46 лв. Следователно последният осигурителен стаж на лицето преди подаването на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица не е в България, а в друга държава от Европейското икономическо пространство. Административният орган е определил парично обезщетение за безработица 15.40 лв. дневно, като е изходил от следната нормативна уредба: позовавайки се на чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е взел предвид само получаваната от лицето заплата за последната му месторабота (за 20.12.2012 г. до 9.04.2013 г., вкл.). За всички други завършени в чужбина осигурителни периоди, съгласно приложената от него разпоредба на чл. 57б, ал. 7, т. 3 КСО, като база е взета среднодневната минимална работна заплата за България, установена за съответния период. Прилаганото законодателство от компетентната институция - ТП на НОИ, гр. Велико Търново, предвижда в чл. 54б, ал. 1 КСО специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото обезщетение, което служи за база за изчисляване на обезщетението за безработица и съгласно действащата към процесния период редакция на тази разпоредба този период включва последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Затова на основание чл. 62, § 2 от Регламент № 883/2004 г. за случая е приложил § 1 от същия член, според който размерът на обезщетението за безработица следва да бъде определен като се вземе предвид изключително трудовото възнаграждение, получавано от Гълъбинова при последната й работа по трудово правоотношение, която е работата й по трудово правоотношение в Австрия. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО, която предвижда, че когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневен осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно - /т. 3/ за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период. Тази разпоредба не намира приложение в случая не поради противоречието й с разпоредбите на чл. 62, § 1 и 2 от Регламент № 883/2004 г., а защото изобщо не е налице хипотезата на тази правна норма. Осигурителният период в чужбина се зачита не на основание международен договор, по който Република България е страна, а на основание правото на Европейския съюз, което се прилага в България след датата на присъединяването й към Европейския съюз, с предимство пред националното право. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО има предвид международни договори с трети държави, т. е. такива, които не са членки на Европейския съюз. Съгласно чл. 8 от Регламент № 883/2004 г., същият заменя всички приложими между държавите членки конвенции за социална сигурност, които попадат в приложното му поле. Същественото за настоящия правен спор е, че разпоредбата на чл. 54б, ал. 7, т. 3 КСО не намира приложение, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Следва да се зачита принципа на примата на правото на Европейския съюз, както и принципа на прякото прилагане на регламентите и на задължителния им характер, съгласно чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Предвид изложеното, настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че размерът на паричното обезщетение за безработица на Галя Гълъбинова следва да бъде определен при пряко прилагане на разпоредбата на чл. 62, § 1, вр. § 2 от Регламент № 883/2004 г. - въз основа на трудовото възнаграждение, получавано от същата при последната й месторабота в Австрия, което е прекратено на 9.04.2013 г. Съгласно чл. 54б, ал. 1 КСО периодът е за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. В тази връзка без значение е доходът на лицето за периодите, различни от последния. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответника не е поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,