Решение № 14805 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8593/2013 г.

Решение № 14805 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8593/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Николов Ковачев, от гр. София, ж. к. "Бъкстон", бл. 24, ап. 34, представляван от сина му Веселин Ковачев, против решение № 3003 от 7.05.2013 г., постановено по адм. дело № 2852/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу принудителна административна мярка (ПАМ) - "Преместване на паркирано пътно превозно средство" - автомобил "NISSAN MURANO", с ДК № САХХХХ ТМ. Жалбоподателят оспорва решението, като неправилно - постановено в несъответствие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се съдебният акт да бъде отменен, а спорът - решен по същество с отмяна на приложената ПАМ. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът - старши полицай от група ПГ- сектор 02 към отдел "Пътна полиция" - СДВР - Първан Владимиров Витанов - не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Тодор Николов Ковачев срещу ПАМ "Преместване на паркирано превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач", наложена на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДВП). В обстоятелствената част на представения по делото акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0678712 от 7.02.2013 г. е посочено, че на 7.02.2013 г. около 15.15 ч. в гр. София на ул. "Алабин" в района на кръстовището с ул. "Граф Игнатиев" към ул. "Денкоглу", на средата на платното е паркиран лек автомобил "Нисан" с ДК № САХХХХ ТМ, тъмносин, в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, която предвижда, че престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Въз основа на представените по делото доказателства, както и от приложения снимков материал, решаващият съд е стигнал до извода, че паркираният по този начин лек автомобил създава опасност за останалите участници в движението и е в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. С оглед на това е приел наложената ПАМ за законосъобразна, като е посочил, че цитираните в АУАН фактически основания за налагането й са налице. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 171 ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, мярката за административна принуда чрез преместване на МПС, без знанието на собственика или водача се налага, когато същото е паркирано в нарушение правилата на движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на МПС, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението. Тълкуването на нормативното предписание налага извод, че текстът съдържа три самостоятелни хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да прилагат ПАМ "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението и третата е, когато паркираното превозно средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В настоящия случай, не е налице първата хипотеза, т. к. по делото не е безспорно установено наличието на знак В 27 "Забранени са престоят и паркирането" и В 28 "Забранено паркирането", но дори и установен, този факт е ирелевантен за спора, т. к. съгласно чл. 68, ал. 2 и чл. 80, ал. 9 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство (обн., ДВ, бр. 73 от 21.08.2001 г.), тези забрани не се отнасят за пътни превозни средства на лица, притежаващи документ за инвалидност, с какъвто стикер е снабден автомобилът на касатора. Обективирани са обаче факти, субсумиращи се във втората хипотеза на цитираната разпоредба. От представените по делото доказателства е безспорно установено, че начинът, по който е паркиран автомобилът, нарушава забраната, визирана в чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, съгласно която престоят и паркирането са забранени на кръстовища и на по-малко от 5 метра от тях. Първоинстанционният съд правилно е установил, че тази забрана се отнася за всички пътни превозни средства, независимо дали са обозначени със знак "инвалид" или не. От фотоснимките на л. 18 - 25 от делото е видно още, че преминаването зад МПС по активната лента за движение е затруднено, поради намаляване на страничните отстояния и ограничаване на видимостта на преминаващите участници в движението, което реално може да доведе и до реализиране на ПТП. Следователно в случая са обективирани материалноправните предпоставки за налагане на обжалваната в първоинстанционното производство ПАМ "преместване на ППС". Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е императивна и при наличие на факти, субсумиращи се в някоя от визираните хипотези, в условията на обвързана компетентност административният орган е длъжен да наложи предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Поради това АССГ е приложил правилно материалния закон към правнорелевантните факти по делото, като е приел, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. 2-ро ЗДвП. Неоснователно е оплакването, поддържано в контекста на релевирания касационен довод по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, че компетентността на органа, приложил мярката, е недоказана. Ноторен е фактът, че със заповед № Iз-275 от 24.02.2006 г. министърът на вътрешните работи е определил длъжностните лица - офицери и сержанти от структурните звена "Пътна полиция" и "Пътен контрол" в Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), които да преместват и да нареждат да бъдат преместени паркирани ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестени места без знанието на водача, както и че издателят на акта Първан Владимиров Витанов заема длъжност "старши полицай" в отдел "Пътна полиция" в СДВР, група "Паркинги и гаражи" към "Център за градска мобилност" ЕООД (видно от докладната записка на л. 17, решение № 345/10.01.2013 г., постановено по адм. дело № 6147/2012 г. и др. решения на ВАС). При тези данни не е имало основание АССГ да обяви акта за репатриране на автомобила за нищожен. С оглед изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,