Решение № 8373 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5789/2014 г.

Решение № 8373 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5789/2014 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на търговско дружество "Юнайтед Индъстриал Технолоджис" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, подадена чрез представителя по закон, Светлана Подколзина, управител срещу решение № 1144 от 27 февруари 2014 г., постановено по адм. дело № 6518/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД - 90 - 1055 от 10 декември 2012 г. издадена от главния архитект на Столична община. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответника - търговско дружество "Мона" ООД, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Константина Попалевска, намира за неоснователна подадената жалба. Подробни съображения се развиват в представено по делото становище. Другите ответници - главния архитект на Столична община и търговско дружество "Сини Дженерал 1" ЕООД гр. София не вземат становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба на търговско дружество "Юнайтед Индъстриал Технолоджис" ЕООД е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на търговско дружество "Юнайтед Индъстриал Технолоджис" ЕООД, гр. София срещу заповед № РД - 90 - 1055 от 10 декември 2012 г. издадена от главния архитект на Столична община, като с първоначалната жалба е била обжалвана цялата заповед. С влязло в сила определение от 13 ноември 2013 г. първоинстанционният съд е определил предмета на спора както следва: изменението на плана за регулация в частта му за изменение на границите на УПИ XV - 732, кв. 7 по плана на гр. София. С това определение е определен спорната част на обжалваната заповед № РД - 90 - 1055 от 10 декември 2012 г. С нея при условията на чл. 143, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е допуснато изменение на плана за регулация, като се променят границите на УПИ XV - 732, кв. 7 по плана на гр. София, в който имот дружеството касационен жалбоподател притежава идеална част от правото на собственост, както и отстъпено право на строеж. Съдът е приел, че жалбата на дружеството касатор е неоснователна. Приел е че при издаването на оспорената пред него заповед на главният архитект на Столична община не са допуснати нарушения, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на заповедта в оспорената й част на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Предмет на оспорването е заповед на главния архитект на Столична община за изменение на подробния устройствен план в частта му, касаеща плана за регулация. Правното основание е чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно който текст в приложимата в случая редакция - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26 ноември 2012 г., влезлите в сила подробни устройствени планове могат да бъдат изменени, при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия когато имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. В случая тези предпоставки, както обосновано е приел административният съд, са налице. С влезли в сила заповеди № № РД-18-69 от 02 декември 2010 г. издадена от изпълнителния директор на АГКК и № КД-14-22-506 от 17 август 2011 г. издадена от началника на СГКК - гр. София е одобрена и след това изменена кадастралната карта за процесния имот, предмет на плана. След влизане в сила на тези две заповеди е издадена и оспорената в настоящото производство заповед. Доколкото предпоставка за изменение на ПУП е влязла в сила заповед за одобряване и изменение на кадастралната карта, съдът подробно е разгледал този спорен въпрос, като законосъобразно е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Законосъобразно съдът е приел, че планът е изработен в съответствие с действащата кадастрална карта като са спазени изискванията на чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Обсъдени са всички доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях са изградени верни изводи от фактическо и правно естество за законосъобразност на административния акт в обжалваната му част. Както пред първоинстанционният съд, така и пред касационната инстанция от дружеството жалбоподател се правят възражения за неточност и непълноти на кадастралната карта. Първоинстанционния съд е изложил доводи и съображения в тази връзка, който се възприемат изцяло от касационната инстанция. Законосъобразността на двете заповеди за одобряване и изменение на кадастралната карта не е предмет на контрол в настоящото производство, поради което доводът за неточности и непълнота на кадастралната карта е неотносим към предмета на спора. Неотносим към предмета на спора е също и възражението в касационната жалба за липса на изработен проект за вертикална планировка. В случая предмет на делото е само плана за регулация и само относно имота на касационният жалбоподател. Вертикалната планировка е свързана с плана за застрояване и то за друг имот, в която част производството по делото е прекратено с влязло в сила определение постановено на 13 ноември 2013 год . Като неоснователно се преценява и последният довод в жалбата, относно неуведомяването на дружеството жалбоподател във фазата на производството пред административния орган. Този довод е бил правен и пред административния съд, и в решението е даден мотивиран отговор защо не се споделя от съда. Правилно е прието, че неуведомяването на дружеството жалбодател в хода на производството пред административния орган не представлява съществено процесуално нарушение, както се твърди в жалбата. Видно от събраните по делото доказателства, дружеството жалбоподател не е било вписано в кадастъра като носител на вещни права за имота. Поради тази причина не е било уведомено за проекта за изменение на ПУП. Административния орган има задължение при изработване на устройствени планове да уведоми само лицата който са собственици или носители на ограничени вещни права, като данните за тези лица се извличат от кадастралната карта и имотния регистър - чл. 115, ал. 2, предложение последно от ЗУТ. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в жалбата пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,