Решение № 11243 от 25.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8209/2019 г.
ВАСV отделение25.08.2020 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 191/30.04.2019 г., постановено по адм. дело № 909 от 2018 г., по описа на Административен съд – Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/4011 от 12.11.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 -2020 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник – изпълнителния директор на ДФ ’’Земеделие’’ (ДФЗ) за отказ за заплащане на финансова помощ на Г. Колев. ВРЪЩА делото като административна преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по подаденото заявление от Г. Колев от [населено място] при спазване на срока и указанията, дадени в мотивите на настоящето решение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11243 от 25.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8209/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Колев от [населено място], чрез пълномощника му адв. Иринчев срещу решение № 191/30.04.2019 г., постановено по адм. дело № 909 от 2018 г., по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/4011 от 12.11.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 -2020 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) ’’Земеделие’’ (ДФЗ) за отказ за заплащане на финансова помощ. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ДФЗ разноски по делото, в размер на 100 лв. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, с доводи за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяна на съдебния акт. Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да постанови обжалвания правен резултат административният съд приема, че оспореното пред него уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’ от ПРСР 2014 -2020 г. за кампания 2016 г., с изх. № 02-040-6500/4011 от 12.11.2018 г., издадено от заместник – изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансовото подпомагане на жалбоподателя е законосъобразен административен акт, издаден от материално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От фактическа страна съдът приема, че Г. Колев е регистриран земеделски производител. Същият поема петгодишен ангажимент за извършване на земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г., направление "Биологично пчеларство". Съдът приема също така, че 2016 г. е втора година от поетия от кандидата ангажимент по направлението, за което подава заявление за подпомагане. В приложената таблица, към уведомителното писмо, в колона 5 като фактическо основание за издаване на оспорения акт е отразено – ’’недопустими за подпомагане пчелни семейства след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г., а в колона 7 "неспазване на базови изисквания’’, което води до санкционирането на 249 от 249 пчелни семейства, а като правно основание е посочен Раздел V ’’Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. ’’, б. ’’b" Направление ’’Биологично пчеларство’’ от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’ от ПРСР 2014 – 2020 г., утвърдена със заповед № РД 09-144 от 23 февруари 2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/2015 г.). За да отхвърли жалбата на Г. Колев срещу оспореното уведомително писмо, първоинстанционният съд приема от правна страна, че независимо от резултатите от извършените административни проверки от страна на компетентния административен орган, които не установяват нарушения при изпълнение на изискванията за подпомаганата дейност, към момента на подаване на заявлението за подпомагане за процесния период-2016 г., определеният в разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/24.02.2015 г. срок за подпомагане в преход е изтекъл, поради което и с оглед нормата на чл. 38, ал. 3 от Регламент(ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (Регламент № 889/2008), лицето не отговаря на предвидения срок на преход от 12 месеца, поради което е налице хипотезата на цитиранато норма на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. за отказ да бъде изплатено финансово подпомагане на жалбоподателя по процесната мярка за периода 2014 – 2020 г. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд установява правилно фактическата обстановка по делото, но неправилно прилага приложимия материален закон и постановява необоснован съдебен акт. Касационните оплаквания за необоснованост на оспореното решение и неправилно тълкуване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, са основателни. Настоящият съдебен състав намира, че незаконосъобразно АС-Велико Търново приема, че е спазено изискването за ясно посочване на фактически и правни основания за издаване на административния акт. В случая, фактически и правни основания за издаване на отказа за финансово подпомагане, са оформени като 2 таблици: таблица: таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление ’’Биологично пчеларство", съдържаща 15 колони и таблица № 1 на одобрените и неодобрените за участие пчелни семейства по направление "Биологично пчеларство" от мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. като административния орган посочва, че отказа от финансиране е в резултат на санкция за недопустими за подпомагане пчелни семейства, след извършени проверки на място и/или административни проверки, и спрямо условията за допустимост за участие по мярката, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г., неспазване на базови изисквания по мярката, съгласно б. ’’b’’ от раздел V от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11, утвърдена със заповед № РД 09-144 от 23 февруари 2017 г. на Министерство на земеделието и храните (МЗХ), издадена на осн. чл. 13 от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. на МЗХ. Съгласно чл. 13 от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. на МЗХ, когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания, съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита, съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно Методиката, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. На основание цитираната разпоредба, министърът на земеделието, храните и горите издава заповед № РД 09-144 от 23 февруари 2017 г., с която утвърждава Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’ по ПРСР 2014-2020 (Методиката), съгласно приложението, която се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. Раздел V от Методика се отнася за намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2010 г., като за направление "Биологично пчеларство" (б. b) в т. А) ’’Базови изисквания" е посочено, че когато информацията от съответното контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от земеделския стопанин за този пчелин (кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай), ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина. Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. Тяхното неспазване се установява чрез административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното пчеларство изискванията, посочени в т. 2 от приложението са както следва: Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и т. 3 от същата наредба). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа. В разглеждания казус в оспореното пред АС-Велико Търново уведомително писмо данните в колони 4 и 7 от първата таблица, са относими към неспазване на базови изисквания, но в поясненията към съответните колони липсва конкретизация кои точно базови изисквания не спазва земеделският производител, още повече че данните по делото сочат че административните проверки не установяват нарушения на изпълненията на ангажимента по мярка 11. Препратка за фактически установяване в тази насока не се съдържа в уведомително писмо, относимо за процесния период, а информация за това не може да се извлече и от доказателствата- част от административната преписка по издаване на оспорения акт. Изложените пояснения към колона 7 "неспазени базови изисквания" съгласно Методиката, не съдържат описание на конкретни факти, сочещи на неспазени базови изисквания, които да са основание за прилагането й. Напълно неясно е обстоятелството кое точно базово изискване административният орган приема, че не е спазено от Г. Колев, за да е възможно да бъде извършен ефективен съдебен контрол относно наличието или отсъствието на фактически, респективно правни основания за издаване на административния акт. В писмените бележки пред първата инстанция ДФЗ прави изявление, че пчелините с № 5033-0164 и 5033-0026 с общ брой пчелни семейства 249 бр. са заявени за втора поредна година с код БПП 6 -"биологично пчеларство в преход", поради което са надвишени минималните периоди на преход за поетия 5 годишен ангажимент. Позовава се на нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г., според която плащания по ал. 1 (за преминаване към биологично земеделие – периода на преход) се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 38, ал. 3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Писмените бележки на процесуалния представител на ДФЗ, представени и поддържани в хода на съдебното производство по оспорване на административния акт не могат да бъдат приобщени и ценени като мотиви на акта по смисъла на Тълкувателно решение ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, защото в случая възприетите от органа в оспореното уведомително писмо правни и фактически основания "неспазени базови изисквания", са несъответни на писмените изявления пред съда, които касаят друг вид изисквания- тези за управление на земеделското стопанство /т.
от преамбюла на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета. По отношение на цитираната в уведомителното писмо Методика, посочена като правно основание за приемането от органа на неспазени базови изисквания, настоящият касационен състав на ВАС намира за необходима да посочи следното: Методиката е с характер на подзаконов нормативен акт (чл. 75, ал. 1 от АПК), а съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). В нарушение на тези императивни законови норми органа придава обратно действие на Методиката, приемайки, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година. Няма данни нормативния акт да е обнародван в Държавен вестник, каквото е императивното изискване на чл. 37, ал. 1 от ЗНА. Предвид изложеното настоящият състав приема, че оспорения пред АС-Велико Търново акт е издаден при липса на мотиви и същия е материално незаконосъобразен - основания за отмяната му по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. Като достига до противоположен правен извод първоинстанционният съд постановява незаконосъобразно съдебно решение, което трябва да бъде отменено, а с оглед изяснената фактическа обстановка по спора вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено уведомителното писмо, а делото да се върне на административния орган като административна преписка с указания за точното прилагане на националното законодателство и приложимото европейско такова, като мотивите следва да бъдат конкретни и относими към казуса. Определя едномесечен срок за произнасяне.
Цитирани разпоредби
1- чл. 11, ал. 4