Решение № 1448 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3604/2010 г.

ВАСV отделение31.01.2011 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 08.01.2010 г., постановено по адм. дело № 6530/2009 г. на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Анелия Младенова Спасова от град София да заплати на "Панхим" ООД със седалище град Стара Загора направените разноски по делото в размер на 1000 /хиляда/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1448 от 31.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3604/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Анелия Младенова Спасова от град София против решение № 40 от 08.01.2010 г., постановено по адм. дело № 6530/2009 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касацинонната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна - Председателят на Патентно ведомство на Република България, не е взел становище по касационната жалба. Ответникът - "Панхим" ООД, със седалище град Стара Загора, чрез пълномощника си адв. Харизанова оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 172/12.05.2009 г. на Председателя на Патентно ведомство, с което е заличена марка "PANCHIM", комбинирана, рег. № 51412 с притежател Анелия Младенова Спасова. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е възприел изцяло изводите на административния орган за наличие на основанията за заличаване на марката в хипотезата на 26, ал. 3, т. 6 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Фактическата обстановка е правилно установена и не се оспорва от касатора. Спорният въпрос по делото е дали са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 26, ал. 3, т. 6 от ЗМГО за заличаване на марката. Съгласно посочената норма регистрацията на марка се заличава когато марката се състои от или съдържа фирмата на друго лице, която фирма е регистрирана и използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги. И административният орган и съдът са приели, че "Панхим" ООД е юридическо лице с правен интерес да иска заличаване на марката, като дружеството е регистрирано със съдебно решение от 17.12.1999 г. на Софийски градски съд по ф. дело № 15786/1999 г., с предмет на дейност: производство и търговия с акрилати. Анелия Младенова Спасова е подала заявка за регистрация на марка рег. № 51412 "Панхим" - комбинирана на 16.06.2003 г., регистрирана е от ПВ на 11.05.2005 г. за стоки от клас 1: химически продукти, предназначени за промишлеността и науката; акрилни смоли, необработени; изкуствени смоли в необработено състояние; пластмаси в необработено състояние; клас 17: формувани пластмаси за производството; акрилни смоли /полуобработени продукти/; полуобработени пластмаси. Регистрацията на търговеца и използването на фирмата му започват от 1999 г., а датата на подаване на заявката за регистриране на атакуваната марка е по -късна - 16.06.2003 г. Фирмата е използвана във връзка с услуги, идентични или сходни с услугите от клас 1 и 17 на атакуваната марка "Панхим". По отношение на втория елемент от фактическия състав на чл. 26, ал. 3, т. 6 от ЗМГО е прието, че същият е осъществен. Съдът се е позовал на чл. 7 от Търговския закон, посочил е, че фирма е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва, а закрилата по чл. 26, ал. 3, т. 6 от ЗМГО се предоставя на цялостното търговско име, и не е обвързана от изпълнението на предварителни условия от страна на собственика му. Достатъчно е търговското име да е застрашено от каквито и да са действия на друго лице, за да получи защита и да бъде санкциониран нарушителя. Решението е правилно, като обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Фирмата на търговеца е наименованието, под което последния упражнява занятието си и се подписва (чл. 7, ал. 1 от Търговския закон) . Следователно фирменото наименование не е свързано с формата, под която се осъществява търговска дейност, а създава отличителност и е индивидуализиращ белег на търговеца за осъществяване на тази дейност. В този смисъл търговското наименование следва да се преценява като белег, индивидуализиращ търговеца, а не формата на неговата дейност. Да се приеме обратното означава да се наруши прокламирания в чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България принцип за създаване и гарантиране на всички граждани и юридически лица на еднакви правни условия за стопанска дейност. От събраните поделото доказателства по несъмнен начин е установено, че търговското дружество "Панхим" ООД е участвал в търговския оборот и предлаганите от него услуги са с името на отличителната част от фирмата, а именно "PANCHIM". Следователно регистрираната марка съдържа фирмата на друго лице, която фирма е регистрирана и използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация. Приложимата в случая норма изисква регистрираната марка да се състои от фирмата или да съдържа фирмата на друго лице, което в случая е налице. Ето защо тълкуването на нормата на чл. 26, ал. 3, т. 6 от ЗМГО от АССГ е правилно, като правилно е приложен и материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Касаторът прави доводи за неправилно позоваване от страна на АССГ на разпоредбата на чл. 8 от Парижката конвенция, като твърди, че тази норма не е самостоятелно основание за заличаване на фирменото наименование, поради което защитата на търговското име следва да се извърши по реда на Търговския закон, не по реда на ЗМГО. Касационната инстанция намира този довод за неоснователен.

Цитирани разпоредби

1