Решение № 14536 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2958/2014 г.

Решение № 14536 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2958/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на ЕТ "Бени-99-Албена Атанасова" гр. Костенец против решение № 1245 от 10.12.2013 г., постановено по адм. д. № 396 по описа за 2013 г. на Административен съд- София област. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалвания административен акт. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - кмет на община Костенец оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София област е отхвърлил жалбата на ЕТ "Бени-99-Албена Атанасова" гр. Костенец срещу заповед № РД-15-168/04.04.2013 г. на кмета на община Костенец за изземване на недвижим имот - общинска собственост: помещение с площ от 15 кв. м., находящо се в сграда "Б" застроена в имот пл. № 631, кв. 87 по плана на гр. Костенец - кооперативен пазар. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставената му законова компетентност при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението на Адимнистративен съд - София област е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички възражения за незаконосъобразност на обжалваната заповед, издадена на осн. чл. 65 от ЗОС и е достигнал до правилен извод относно липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила по издаването й и нейната форма. Тези изводи се споделят от настоящата инстанция. Съдът е установил фактите по делото, като видно от доказателствата - договор за наем на недвижим имот - общинска собственост, per. № 77, т. II от 21.03.2008 г., е че помещение с площ от 15 кв. м., находящо се в сграда "Б" застроена в имот пл. № 631, кв. 87 по плана на гр. Костенец - кооперативен пазар" е отдадено под наем от Община Костенец на жалбоподателя за срок от три години - чл. 3 на договора, считано от датата на подписването му, а именно до 21.03.2011 г. Няма спор по делото, че недвижимият имот е частна общинска собственост, видно от Акт за общинска собственост № 26 от 19.12.2000 г. Срокът на договора за наем е изтекъл на 21.03.2011 г., след което е изпратено уведомително писмо изх. 92-Е-71/11.05.2011 г. от кмета на Община Костенец до жалбоподателя, което е приложено на лист 37 от делото. Писмото е получено от жалбоподателя на 12.05.2011 г., видно от приложената по делото на л. 36 обратна разписка. На 16.05.2011 г. жалбоподателят подава в община Костенец писмо приложено на лист 38 от делото, с което заявява, че извършил подобрения в наетия от него имот и задържа веща до заплащане от общината на извършените подобрения. След което е издадена Заповед № РД-15-179/02.06.2011 г. на Кмета на Община Костенец за изземване на процесния имот, но не е извършено фактическо изземване, а имотът не е предаден доброволно. Правилно съдът е посочил в мотивите си, че претенцията за подобрение има облигационен характер и не може да обоснове правото на задържане върху имота до заплащането им. В този случай жалбоподателката следва да се реализира правата си по общия исков ред, а в материалния адимнистративен закон не е предвидена хипотеза на спиране на изпълнението на заповедта до заплащане на подобрения, т. е. реализиране на правото на задържане. По възражението за липса на разпоредителна част на обжалваната заповед, с което изискването за форма на акта е нарушено, съдът е развил подробни съображения, обсъдил е същото и е стигнал до правилен извод за валидност на акта. Действително в разпоредителната част на заповедта, в която изземвания имот е детайлно посочен липсва думата "изземвам", което е фактическото и правно действие, съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Това обаче не може да се възприеме като порок във формата, водещ до нищожност на административния акт, а по-скоро като непълнота на същия, която е можела да се отстрани по реда на чл. 62, ал. 1 от АПК. Този извод се налага от обстоятелството, че страните по делото са страни в материално правоотношение, развило се на осн. чл. 65, ал. 1 от ЗОС, като от първия момент на образуване на административното поризводство по изземване жалбоподателката е знаела както за основанието на производството, така и за предмета на изземване. Нейните права на защита в рамките на административното поризводство не са били засегнати от констатираната и от нея, и от съда непълнота в разпоредителната част на обжалваната заповед. Ето защо правилно съдът е посочил, че не е налице основание за нищожност на акта по чл. 65, ал. 1 от ЗОС. С оглед изложеното, Върховният административен съд намира, че решението на АССО следва да се остави в сила, поради което и