Решение № 13892 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5249/2011 г.

Решение № 13892 от 28.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5249/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стоименка Николова Сестримска от гр. Ветрен, област Пазарджик, против решение № 311/28.02.2011 г., постановено по адм. дело № 2224/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 300/5.10.2010 г. на ръководителя на ТП на НОИ. Касаторката поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата й против оспорения административен акт. При условията на евентуалност моли решението да бъде отменено в частта за присъдените в полза на другата страна разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) гр. Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Радостина Поборникова оспорва жалбата, като в писмено възражение излага съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на Стоименка Николова Сестримска против решение № 300/5.10.2010 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата й срещу отказ за издаване на Удостоверение за осигурителен стаж - обр. УП-13 за периодите 5.03.1969 г. - 28.02.1971 г. и 30.07.1990 г. - 31.12.1996 г., обективиран в уведомително писмо изх. № Вх. К-5627 от 13.09.2010 г. на началник отдел "ОАС" при РУСО гр. Пловдив. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати на РУСО - гр. Пловдив сумата 150 лв., представляваща равностойността на осъществената юрисконсултска защита. За да постанови това решение съдът е приел, че правилно е потвърден отказа на административния орган да издаде на Стоименка Сестримска исканото удостоверение обр. УП-13 за осигурителен стаж на съпруга й Ангел Трендафилов Сестримски, поради това че при извършените проверки е установено, че сред предадените и приети за съхранение документи в архивохранилището на ТП на НОИ гр. Пловдив липсват такива, удостоверяващи осигурителен стаж на Ангел Сестримски в "Трансстрой" АД - гр. Пловдив за посочените периоди. Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 1 и чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхранение на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник, относно вида на документите, които се предават и съхраняват наред с разплащателните ведомости на прекратени осигурители, като е посочил, че в случая такива документи не се съхраняват относно осигурителя "Трансстрой" АД за периода 5.03.1969 г. - 28.02.1971 г., нито каквито и да е други първични документи, съдържащи данни за осигурителния стаж на Ангел Сестримски. Предвид това съдът е приел, че правилно е отказано издаването на исканото удостоверение. Съдът е посочил също, че представеното копие от трудовата книжна на Ангел Сестримски, съдържаща данни за трудовия стаж през посочените периоди не може да бъде съотнесено към документите по чл. 30, ал. 1 от Инструкцията и е ирелевантен документ в производството по издаване на удостоверение обр. УП-13. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало по молба от 01.09.2010 г. от Стоименка Сестримска за издаване на удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 на съпруга й Ангел Сестримски за периодите 5.03.1969 г. - 28.02.1971 г. и 30.07.1990 г. - 31.12.1996 г. в "Трансстрой"АД гр. Пловдив. При извършената проверка в отдел "ОАС" при РУСО гр. Пловдив е установено, че документите на осигурителя "Трансстрой" АД са приети с протокол № 913/27.04.2009 г., към който е приложен опис № 1/27.2009 г., според който не са предадени разплащателни ведомости, удостоверяващи осигурителен стаж и доход за периода 5.03.1969 г. - 28.02.1971 г., наред с това сред предадените и съхранявани документи, включително личните досиета не са открити данни за осигурителен стаж на Ангел Сестримски за процесните периоди. Данните от проверката са потвърдени при повторната проверка, извършена при обжалването на отказа по административен ред. В производството по обжалване на административния акт пред съда не са представени доказателства, от които да се установява наличието на документи, установяващи осигурителен стаж на съпруга на жалбоподателката през посочените периоди при осигурителя "Трансстрой" АД. Правилно съдът е приел, че трудовата книжка не представлява такъв документ. От представеното по делото копие от трудовата книжка на Ангел Сестримски е видно, че същата не е оформена съгласно изискванията на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж - отразеният стаж през периодите 5.03.1969 г. - 28.02.1971 г. и 30.07.1990 г. - 31.12.1996 г. в "Трансстрой" АД, не е заверен с печат на предприятието, предвид това, че положеният в книжката кръгъл печат е напълно нечетлив. В разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 5/30.06.2005 г. за приемане и съхранение на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник, издадена от управителя на НОИ, е предвидено, че до създаването на електронно досие на всеки осигурител документите, приети за съхранение в ТП на НОИ и в архивохранилищата, се използват за издаване на документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. В чл. 1, ал. 1 от Инструкцията е предвидено, че с нея се урежда редът и условията за предаването, приемането, обработването, съхраняването и използването на разплащателните ведомости на осигурители, които са прекратили дейността си без правоприемник, като в разпоредбата са изброени документите, които се прилагат наред с разплащателните ведомости - трудови договори или заповеди за назначение и за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни годишно, заповеди за освобождаване от работа, трудови книжки, издадени удостоверения обр. УП-1, УП-2, УП-3 и обр. 30, както и протоколи за изплатени възнаграждения от осигурители в несъстоятелност, а в ал. 2 са предвидени документите, които се представят при изплащане на възнагражденията по банков път. По делото безспорно е установено, че такива документи относно осигурителя Трансстрой"АД не са предадени за периода 5.03.1969 г. - 28.02.1971 г., както и че не се съдържат документи за осигурителен стаж на Ангел Сестримски за процесните периоди (5.03.1969 г. - 28.02.1971 г. и 30.07.1990 г. - 31.12.1996 г.). Предвид тези данни, административният орган е постановил обоснован и законосъобразен отказ да издаде исканото удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13. Пред настоящата инстанция жалбоподателката не излага никакви доводи в подкрепа на становището си за неправилност на съдебното решение, а само описва извършените действия и съдържанието на издадените актове. Предвид изложеното, с обжалваното решение правилно е отхвърлена подадената жалба. Решението е правилно и в частта за присъдените разноски. Ответникът в първоинстанционното производство - РУСО гр. Пловдив е представляван от юрисконсулт, който е направил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото е дължимо на административния орган за производствата по съдебно обжалване на административни актове, когато оспорването е отхвърлено и административният орган е представляван от юрисконсулт. В този смисъл са задължителните указания в ТР № 3/13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който предвижда, че при дела без определен материален интерес, каквото е настоящото, минималното възнаграждение е в размер на 150 лв. Вложеното здравословно състояние на жалбоподателката, във връзка с което е представила пред настоящата инстанция експертно решение на ТЕЛК от 13.10.2009 г., не представлява основание за освобождаване от задължението за разноски. Поради това не е налице основание за отмяна на решението в частта за разноските, а поради това че възнаграждението е присъдено в предвидения минимален размер от 150 лв., не съществува нормативна възможност за намаляване на размера му. По изложените съображения, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,