Решение № 10511 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2086/2020 г.

Решение № 10511 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2086/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Д. -Т. Джоголанова", чрез процесуалния представител адвокат Цеков, срещу решение № 1584/23.12.2019 г. постановено по адм. дело № 1191/2018 г. на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалба против решение № 23/311/00732/3/01/04/02, изх. № 01-6500/5054 от 24.10.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"– Разплащателна агенция. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и на решението за налагане на финансова корекция, ведно с присъждане на разноски. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в представен писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалбата на ЕТ "Д. -Т. Джоголанова" срещу решение № 23/311/00732/3/01/04/02 на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"– Разплащателна агенция, издадено на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, т. 8. 1 във връзка с т. 4. 12 и т. 4. 18 от Договор № 23/311/00732 от 16.10.2014 г., чл. 46, ал. 1 и 2, във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., и чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 10, във връзка с чл. 72, ал. 1 и 2 и чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, с което е определена финансова корекция в размер на 20 566, 50 лева. В разработения бизнес план едноличният търговец е заявил изграждане на къща за гости. В раздел IV "Финансово-икономически статус - приходи и разходи" от бизнесплана са посочени по години приходите и разходите от видовете услуги, които лицето ще предоставя, пряко свързани с инвестицията, за която кандидатства. С договор № 23/311/00732 от 16.10.2014 г., сключен между ДФЗ и ЕТ "Д. -Т. Джоголанова" са приети условията и реда за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311, като помощта представлява 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на подадения проект. Във връзка с извършена проверка на място след плащане, разпоредена със заповед № 352419/24.04.2018 г. на началника на отдел РТИ при ОД на ДФЗ-София, извършена в периода -16-25.05.2018 г. в присъствието на едноличния търговец, е констатирано неизпълнение на заложените по бизнес план приходи за 2016 г. и 2017 г. Установено е, че за всяка една от двете години по бизнес план са заложени приходи в размер на 117 204 лв., като експертите на ДФЗ са констатирали изпълнение на приходите за 2016 г. в размер на 16 661, 94 лв. или 14. 22 % и за 2017 г. – 16 100, 74 лв., представляващи 13. 74 %. При проверката на място е установено и несъответствие в количествата на закупените активи, подробно изброени, в размер на 1 133, 29 лв. Във връзка с констатираните несъответствия с писмо изх. № 01-6500/5054/22.06.2018 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил ЕТ "Д. -Т. Джоголанова", че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция и има право на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, а при необходимост - да приложи доказателства към тях. В указания срок, едноличният търговец е представил обяснения, ведно с план с мерки за достигане на приходи над 50% от предвидените съгласно одобрения бизнес план за 2018 г. След обсъждане на обясненията органът е посочил, че единствено за 2017 г. не следва да бъде налагана финансова корекция, тъй като по време на проверката на място е представена заповед на кмета на община Копривщица от 21.09.2017 г., от която е видно, че е обявено бедствено положение в общината, за което ДФЗ е приел, че са налице форсмажорни обстоятелства, породени от независещи от бенефициера причини съгласно чл. 48, ал. 1 от Наредбата. По делото е представено и решение за поправяне на очевидна фактическа грешка № 23/311/00732/3/01/04/02, изх. № 01-6500/5054/19.11.2018 г., с което изпълнителният директор на ДФЗ е допуснал поправка на текста в решението за налагане на финансова корекция в частта му в т. 2, Таблица 1, колона 4 "Субсидия за възстановяване". По делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която е потвърдила констатациите направени от административния орган. Въз основа събраните доказателства и назначените и изслушани по делото основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, първоинстанционният съдебен състав е счел, че решението за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, и неговата цел. Установил, че инвестицията, предмет на договора не е изпълнена, като не е изпълнен бизнес плана, в който ползвателят е заложил приходи от нощувки и консумация в лоби бар за 2016 г., както и несъответствия в количествата на закупените активи. Съдът е приел, че при тези данни и след направените констатации при редовно извършени проверки, на основание на т. 8. 1 от Договора за подпомагане, във връзка с неизпълнението на задълженията – по т. 4. 12 и т. 4. 17, буква "а" от същия и на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 и чл. 43, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г., и съгласно утвърдена от изпълнителния директор на ДФЗ "Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г.", на ET "Д. -Т. Джонголанова" е наложена финансова корекция в обща размер на 20 566, 50 лв., от които за неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи за 2016 г. – 19 433, 21 лв., а за несъответствието в количествата активи – 1 133, 29 лв. Постановеното решение е правилно. В касационната жалба е посочено, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не се е произнесъл по законосъобразността на решението за поправка на очевидна фактическа грешка на решението за налагане на финансова корекция, а е посочил, че същото не е обжалвано и е влязло в сила. На стр. 17 по делото е представена "допълнителна жалба" от ЕТ "Д. -Т. Джоголанова" от 11.12.2018 г., с която се оспорва и решението за поправяне на очевидна фактическа грешка № 23/311/00732/3/01/04/02, изх. № 01-6500/5054 от 19.11.2018 г. Търговецът твърди, че се е запознал с него едва след окомплектоване на преписката от административния орган. Съдът е изискал доказателство от ДФЗ за връчване на акта, като от представеното известие за доставяне е видно, че актът е получен лично от Т. Джоголанова на 28.11.2018 г. Обстоятелството, че в решението си съдът е посочил, че актът не е обжалван и е влязъл в сила, не може да се приеме за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, водещо до самостоятелно основание за отмяна на акта, доколкото в акта си съдът мотивирано се е произнесъл за извършеното нарушение и наложената корекция за несъответствие в количествата на закупените активи в размер на 1 133, 29 лв. Това е така, доколкото видно от т. 2 на решението за налагане на финансова корекция от 24.10.2018 г. органът е изброил в таблица платените активи съгласно заявката за плащане, установените активи при проверката на място и субсидията за възстановяване, като в текстовата част е посочил, че липсващите активи са на стойност 1 133, 29 лв., която сума е определена за възстановяване и за която съдът е извършил контрол. При съпоставка на двете решения се констатира, че грешката е допусната само в единичните пресмятания в колона "Субсидия за възстановяване", като сборът на сумите в решението за налагане на финансова корекция е в размер на 1 324, 31 лв., а не 1 133, 29 лв., както е посочено в текстовата му част. В тази връзка органът е издал решението за поправка на ОФГ, което не рефлектира върху крайната сума на наложената финансова корекция и за която съдът се е произнесъл, а именно 1 133, 29 лв. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че произнасянето с решение за поправка на очевидна фактическа грешка е в полза на жалбоподателката, т. е. е в неин интерес и не е налице правен интерес от оспорването му. Решаващият съдебен състав обосновано е приел, че едноличният търговец не е изпълнил точка 8. 1 от договора за подпомагане, според която е предвидено, че ако ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, или е установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание или подправени такива, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. В този случай РА прилага санкциите, предвидени в чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 30/11.08.2008 г. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/2008 г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение /чл. 26, ал. 1 от Наредбата/. Един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план за разнообразяване на дейността, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата /чл. 16, ал. 2/. В Допълнителните разпоредби към Наредбата § 1, т. 6 и т. 26 са описани значенията на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. В приложения бизнес план за разнообразяване на дейността бенефициерът е посочил, че основният туристически продукт, който ще се предлага от изградената къща за гости е настаняване и консумация в лоби бар. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за всяка една от 10 години от изпълнението на бизнес плана, като за 2016 г. са заложени приходи от продажби/нощувки в размер на 117 204 лв. От анализа на цитираните норми и от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на едноличния търговец, изразяващо се в неизпълнение на заложени финансови параметри в бизнес плана за 2016 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и целите, заложени в чл. 2 от Наредбата. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Съществена част от образеца към бизнес план - Приложение № 3 към чл. 16 от Наредбата е финансово-икономическият статут на проекта, отразен в част ІV, съставен от приходна и разходна част. Кандидатът е задължен да опише производствената си и търговска програма за целия период на бизнес плана, средногодишната натовареност, производствения капацитет. Отделно от това се описват всички предвидени разходи. Съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания, позволяват на компетентните органи при произнасяне по проектите за финансиране, да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост. Видно от съдържанието на чл. 16, ал. 2 от Наредбата, преценката доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 задължително преминава през анализ на тези два фактора - основание за вземане на решение за одобряване на решението за подпомагане по смисъла на чл. 27, ал. 3, т. 1 от подзаконовия нормативен акт. Проверката за съответствие с критериите за оценка по приложение № 6 от него също подлежат на преценка - чл. 27, ал. 3, т. 2. Касае се за преценка на две самостоятелни, значими, но независими едно от друго обстоятелства. Приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със задължителните условия по чл. 16, ал. 2 от нея и са съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и планирани и очаквани приходи, поради което правилно в решението за налагане на финансова корекция органът се е позовал и на чл. 16, ал. 2 от Наредбата. Както правилно са установили административният орган и съдът в случая е налице нарушение на т. 4. 12 и т. 8. 1 от договор № 02/311/00185, съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло инвестицията в срока по договора, в съответствие с бизнес плана и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като в случай, че не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми при спазване на изискванията на чл. 46 от Наредбата. При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което органът е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана за 2016 г., като с реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане. Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е ясна индиция, че едноличният търговец не е разходвал средствата ефективно, което противоречи на чл. 30, § 2, предложение второ от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. Неоснователно е твърдението на касатора, че определянето на размера на финансовата корекция е станало въз основа на нищожен акт – Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, което налага решението да бъде отменено. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредбата в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като в ал. 2 е предвидено, че РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Степента на неизпълнение законосъобразно е определена от АССО пропорционално спрямо периода, за който изискванията не са били изпълнени, в съответствие с предвиденото в чл. 71, § 1 от Регламент № 1303/2013. Методиката е обявена за нищожна, но това обстоятелство не изисква в конкретния случай отмяна на обжалваното съдебно решение, защото в него съдът е изложил верни фактически констатации и е формирал обосновани правни изводи, които в настоящата хипотеза съответстват на изискванията на приложимата Наредба № 30/2008 г. По отношение размера на финансовата корекция правилно съдът е приел, че органът в достатъчна степен е изложил фактите и се е мотивирал с времетраенето на констатираното неизпълнение през една пълна финансова година, взел е предвид установения процент неизпълнение и плана на ползвателя за мерките, които ще предприеме за достигане на приходи над 50%, вследствие на което е изчислил размера по т. 1 от решението за налагане на финансова корекция – в размер на 19 433, 21 лв., при стриктно съобразяване с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредбата. В конкретния случай при определяне на дължимия размер са взети предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението, поради което решаващия състав на Административен съд София - област правилно е преценил, че наложената корекция съответства на изискванията на Наредбата. В хода на производството пред административния съд са спазени приложимите съдопроизводствени правила, като правилно е тълкуван и приложен материалния закон. Съдът се е произнесъл след проверка и обсъждане на относимите към производството факти и доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба. При липсата на твърдяните от жалбоподателя касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореното решение на Административен съд София-област следва да се остави в сила. С оглед изхода от делото, ответната по касационната жалба страна има право на разноски в минимален размер, а именно 100 лева. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на заплатените от него по производството пред двете инстанции разноски е неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение