Решение № 1031 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7381/2020 г.

Решение № 1031 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7381/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Благоевград, чрез адвокат Петрова, срещу решение № 597 от 22.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1287/2019 г. по описа на Административен съд Благоевград. Касаторът твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му. Ответникът, прокурор при Окръжна прокуратура Благоевград, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по оспорване от прокурор при Окръжна прокуратура Благоевград на Наредбата за условията и реда за издаване на разрешителни за водовземане, управление и ползване на находищата на минерална вода на територията на Община Благоевград (Наредбата). С обжалваното решение административният съд на основание чл. 193, ал. 1 и ал. 2 АПК е обявил нищожността на оспорената наредба. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че Наредбата е приета от Общински съвет Благоевград в нарушение на чл. 2, ал. 1 и чл. 8 от Закона за нормативните актове при липса на компетентност – без овластяване за уреждане на обществените отношения неин предмет, които обществени отношения са регламентирани от нормативни актове от по-висока степен. Решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт. Съгласно разпоредбите на чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 8 от Закона за нормативните актове общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения от местно значение. Обществените отношения, свързани с условията и реда за издаване на разрешителни за водовземане, управление и ползване на находищата на минерална вода са уредени със закон - Законът за водите (ЗВ) и подзаконов нормативен акт – Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването и министъра на икономиката и енергетиката на основание чл. 135, т. 2 от ЗВ, във вр. с § 144, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите ( ДВ, бр. 65 от 2006 г.). Законът за водите и Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води установяват единен режим за територията на цялата страна, не са налице неуредени обществени отношения от местно значение, съответно не се предвижда и компетентност на общинските съвети за доуреждането им. При посоченото неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че правомощията на общинския съвет произтичат от разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, неотносима към уредените с оспорената наредба обществени отношения и от Наредба № 1 от 2007 г., която ги урежда и подлежи на изпълнение от органите на местната администрация. Както правилно е прието в обжалваното решение единствените правомощия на общинския съвет в областта на управлението на водите са уредени в § 133, ал. 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. и доп., бр. 55 от 2018 г.), сред които не са упражнените при приемане на оспорената наредба. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение