Решение № 8813 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7779/2018 г.

Решение № 8813 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7779/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – В. чрез процесуалния му представител началник на отдел "Правно и административно обслужване" срещу решение № 669 от 27.03.2018 г., постановено по административно дело № 3069/2017 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменена заповед № РД-09-1487 от 02.10.2017 г. на директора на РЗОК – В. за налагане на санкция - финансова неустойка и РЗОК – В. е осъдена да заплати на МБАЛ "Св. Анна – В." АД разноските по делото. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а отменената с него заповед да се потвърди. Претендира и присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Ответникът по касация МБАЛ "Св. Анна-В." АД гр. В., ЕИК *********, действащ чрез процесуален представител адвокат, изразява становище в писмен отговор (назован молба) за неоснователност на касационната жалба и моли атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. С отменената от първоинстанционния съд заповед за налагане на санкции № РД-09-1487 от 02.10.2017 г., издадена на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 411, ал. 1 от НРД за МД за 2017 г. от директора на РЗОК - В., последният е наложил на МБАЛ "Св. Анна-В." АД санкция - финансова неустойка в размер 600 лева, за нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ на основание чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 276, ал. 1, т. 1, чл. 283, ал. 1 и чл. 288, т. 6, б. "а" от НРДМД за 2017 г. по ИЗ (история на заболяването) № 13968/2017 г. С процесната заповед по т. 1 е прието, че в този случай на лечение на поименно посочено ЗОЛ (здравноосигурено лице) не са налични индикации за хоспитализация на болния по КП (клинична пътека) № 68 "Диагностика и лечение на заболявания на горния гастроинтестинален тракт", тъй като при проведените изследвания липсват данни за диселектролитемия и промени в киселинно-алкалното равновесие, които биха обективизирали индикации за хоспитализация по посочената КП. Прието е, че извършеното нарушение е повторно. В хода на първоинстанционното производство по оспорването на процесната заповед е установено, че съгласно заповед № РД 09-1319/30.08.2017 г. на директора на РЗОК – В. е извършена проверка на основание чл. 72, ал. 3 от ЗЗО със задача проверка на договорения обем дейности по КП № 68 от Приложение № 16 от НРДМД за 2017 г. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № РД-13-621/11.09.2017 г., изготвен от проверяващите контрольори, като по отношение на дейността на лечебното заведение е установено нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 276, ал. 1, т. 1, чл. 283, ал. 1 и чл. 288, т. 6, б. "а" от НРДМД за 2017 г. по ИЗ № 13968/2017 г. поради липса на индикации за хоспитализация по КП № 68. С докладна записка вх. № 93-00-1106 от 21.09.2017 г. проверяващият екип след констатиране на нарушението е предложил на директора на РЗОК – В. да бъде наложена санкция "финансова неустойка", вследствие на което е издадена и процесната заповед № РД-09-1487 от 02.10.2017 г. За да уважи жалбата срещу този административен акт съдът е приел, че наложената със заповедта на директора на РЗОК – В. санкция е незаконосъобразна по отношение на т. 1, тъй като са налице индикации за хоспитализация по КП № 68 "Диагностика и лечение на заболявания на горния гастроинтестинален тракт". Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт отговаря на изискванията съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Проверяваното съдебно решение не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, включително и изготвената съдебно-медицинска експертиза, правнозначимите доводи и възражения на страните, извършил е проверка по отношение законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания в чл. 146 от АПК. Правилно на база събраните доказателства в оспореното решение съдът е стигнал до заключението, че по отношение на т. 1 по КП № 68 "Диагностика и лечение на заболявания на горния гастроинтестинален тракт" приетото за нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 276, ал. 1, т. 1, чл. 283, ал. 1 и чл. 288, т. 6, б. "а" от НРДМД за 2017 г. по ИЗ № 13968/2017 г. – липса на индикации за хоспитализация на болния по КП, здравното заведение не следва да бъде санкционирано. В случая, видно от медицинската документация на ИЗ № 13968/2017 г., се касае за дете на 12 години, което е било прието в увредено общо състояние, интоксикирано, бледо, реагиращо много вяло при прегледа, с подкръжени очи и ацетонов дъх, като от направените изследвания са установени нива на калций под долната граница, което е белег за диселектролитемия, както и белези за дехидратация. От компетентно изготвеното заключение от д-р Колева – педиатър и детски гастроентеролог, по назначената съдебно-медицинска експертиза явства, че са били налице индикации за хоспитализация по КП № 68, тъй като при бързо влошаване на здравословното състояние клиничната картина при деца не винаги съответства в първите часове от заболяването на лабораторна констилация за дехидратация. В детска възраст при наличие на такава симптоматика е възможно бързо настъпващо влошаване на състоянието и невъзможност за приемане на медикаменти през устата, което и налага лечението да се осъществи интравенозно в лечебното заведение. Изложеното налага извод, че при описания случай са спазени условията и реда за оказване на медицинска помощ, при наличието на индикациите за хоспитализация по КП № 68, и съответно наложената санкция е незаконосъобразна. Неоснователни са и останалите наведени от касатора доводи за неправилност на съдебното решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена от първоинстанционния съд съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички относими доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед категоричното опровергаване в хода на съдебното производство на извода на административния орган за извършено нарушение от лечебното заведение, който извод е обусловил издаването на заповедта за налагане на санкция, обоснован е крайният правен извод на Административен съд - В., че същата е незаконосъобразна и правилно тя е била отменена от съда, който съобразно изхода на спора е присъдил и деловодните разноски. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него заповед за налагане на санкции, не може да бъде кредитирана. Като е отменил заповедта, Административен съд - В. вярно е преценил фактите по спора и точно е приложил материалния закон (противно на твърдяното в касационната жалба) при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство също се явява неоснователна и не следва да се уважи. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените за настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 669 от 27.03.2018 г., постановено по административно дело № 3069/2017 г. по описа на Административен съд – В.. ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - В. да заплати на МБАЛ "Св. Анна-В." АД гр. В., ЕИК *********, сумата от 300 (триста) лева за направените разноски по делото в касационното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.