Решение № 351 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 735/2008 г.

Решение № 351 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 735/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. С. Ш. от с. Я. против въззивно решение от 29.12.2006 г.по в. гр. д. № 520 по описа за2006 г.на Кюстендилски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 527 от 6.07.2002 г.по гр. д. № 425/2003 г.на Районен съд Дупница и е прекратено производството по делото. Посоченото касационно основание е чл. 218б ал. 1 б. "в"от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи предявения иск. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.). В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Същата е неоснователна. Съображенията: С въззивното решение е обезсилено решение на ДРС, с което е отхвърлен предявения от В. С. Ш.,Н. С. А.,В. С. С. и Е. С. Ш. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу Р. С. о. Рилски манастир, да бъде признато по отношение на ответника, че наследодателката на ищците Н, б. ж.на с. С., починала на 21.12.1976 г., към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г. е била собственик на земеделски имот, съставляващ нива от 20дка в м."С" или "Д", при съседи: Е. Г.,Г. С., братя С. и път, като недопустимо поради липса на правен интерес и е прекратил производството по делото. Делото е за втори път пред ВКС, като въззивното решение е постановено след като ВКС е отменил предходно постановено решение от 23.11.2004 г.по гр. д. № 635/2004 г.на КОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за изясняване на въпроса за наличието на правен интерес от предявяване на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като се установи дали е налице идентичност между претендираната за възстановяване земя от ответника/по подаденото от него заявление до ПК/ и земята, заявена от ищците, призната за възстановяване и претендирана в настоящето производство. Посочено и че ответникът следва да вземе становище по твърдяното от ищците основание за придобиване на собствеността- извършена през 1942 г. замяна между притежавана от наследодателката им земя в с. Я. с друга на Рилския манастир в с. С. последната се претендира в настоящето производство/. За да постанови решението си -въззивният съд като е констатирал, че по делото липсват доказателства процесният имот да е бил заявяван за възстановяване от ответника и че към момента на образуване на ТКЗС той е принадлежал на ответника, а не на наследодателката на ищците, е счел че не е налице спор за материално право и за ищците не е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Наведените доводи за неправилност на постановения въззивен акт поради нарушение на материалния закон се свеждат до оспорване на констатацията за липса на правен интерес. Касаторката счита, че последният се обуславя от установения факт, че претендираният имот попада върху част от възстановените в полза на ответника земи. Твърди, че тъй като ответникът няма интерес да се установи, че на него му е възстановена, както земята, притежавана преди извършване на замените, така и заменената земя, той не е представил план-скица на направените заменки. Направените от касатора възражения са неоснователни. Неправилно е становището на касатора, че правният интерес за предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу определен ответник произтича от това, че на него е възстановена претендираната от ищците земя. Тъй като предмет на установяване в производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е на кого е принадлежало правото на собственост по отношение на конкретна земеделска земя към момента на обобществяване на имота, чрез включването му в ТКЗС,ДЗС или друга образувана въз основа на тях организация, неправомерно отнемане, одържавяване по ЗТПС и т.н., правният интерес от предявяване на такъв иск е налице, когато правото на ищеца на възстановяване на собствеността върху земята му се оспорва от трети лица, които претендират, че към момента на обобществяването имотът е бил тяхна/или на наследодателя им/ собственост. В случая-ищците-в качеството им на наследници на Н. Х. Г. са заявили за възстановяване/със заявление № 4568/19.02.1992 г./в с. С., м."С" - нива от 18дка и ливада от 2дка-или общо 20дка земя, която им е възстановена първоначално в съществуващи реални граници с решение № С* от 8.09.1994 г. на ПК Дупница, а впоследствие- във възстановими /след отстраняване по съответния ред на чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ, във вр.с чл. 26 от ППЗСПЗЗ на допусната фактическа грешка/. Ответникът е заявил за възстановяване/със заявление № 4657/20.02.1992 г./ общо 45 броя имоти, но от тях - в м."С" не е посочена нито една нива, а за землището на с. С. е посочена ниви на площ от 193дка, но в друга местност - м."О", като в тази местност им е възстановена собствеността върху 175.4 дка съществуващи реални граници с решение № С* от 20.10.1995 г.на ПК Дупница. При тези факти-правилен е извода на въззивния съд за липса на данни, че процесната земеделска земя/претендирана от ищците/ е заявена за възстановяване от ответника и че именно ответникът е оспорил правото на собственост на ищците, като е претендирал, че той е притежавал земята към момента на обобществяването. При липса на съвпадане на претендираните за възстановяване земи от страните по делото-няма как да се счете, че е налице спор за материално право/в този смисъл са били и дадените указания от ВКС в отменителното решение/. В случая -няма спор по фактите, на които се позовава касаторката, че към момента на образуване на ТКЗС-земята е принадлежала на наследодателката на ищците й и че именно тя я е внесла в ТКЗС. Въпросът за законосъобразността на решението на ПК Дупница, с което земята, която към момента на образуване на ТКЗС е принадлежала на наследодателката на касаторката, понастоящем е възстановена на ответника- не е въпрос, който може да се разреши в настоящето производство. Неоснователна е и тезата на касатора за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Необосноваността е порок, изразяващ се в несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхваща грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер- логическото мислене, опитни правила, казуалните връзки между явленията. В конкретния случай не е налице подобно несъответствие, като въззивният съд е формулирал правилни фактически констатации, а въз основа на тях и верни правни изводи. С оглед изложеното, пред вид липсата на други наведени касационни доводи, Върховен касационен съд, състав на III г. о.