Решение № 12042 от 8.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на УБМАЛ Свети ГеоргиЕАД със седалище в гр. Пловдив, чрез адв. Владимирова, срещу Решение 5180 от 11.06.2024 г., постановено по адм. дело 608/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Заповед за налагане на санкции РД-26-01-196/05.03.2024г. на Директор РЗОК Пловдив. Претендира разноски. Ответникът Директор РЗОК Пловдив, чрез юриск. Славов, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на болничното заведение срещу издадената от ответника по касация заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, респ. не е допуснал съществени процесуални нарушения в хода на производство по нейното издаване. Настоящият касационен състав намира този извод за незаконосъобразен. Не е спорно, че между УМБАЛ Свети ГеоргиЕАД и НЗОК е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури 161331/ 25.02.2020г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ по описаните в договора клинични пътеки по Приложение 17 "Клинични пътеки" на Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2020-2022 г. Със Заповед РД-25-125/17.01.2024 г. на Директор на РЗОК Пловдив, на основание чл.72, ал. 2, ал.3 и чл.73 е чл.74 от ЗЗО и чл.97 и чл.434, във вр. с чл.433, ал.2 от НРД МД 20202022 г., е наредено извършването на самостоятелна извънпланова, тематична проверка на УМБАЛ Свети ГеоргиЕАД. За резултатите от извършената проверка е бил съставен Протокол РД-25-125-1/08.02.2024 г., съдържащ фактическите констатации на проверяващите лица, установили два случая на извършени нарушения на действащия НРД за МД, за което последващо е била издадена и оспореното тук Заповед за налагане на санкции. С касационната жалба защитата на болничното заведение излага доводи, че първостепенният съд не е установил, че административният орган неправилно е приложил закона, поради което сам е постановил неправилно решение. Сочи се, че за двете констатирани и вменени нарушения му е наложено едно общо наказание, което действащия правен ред не допуска(макар и по този начин финансовото изражение на общата санкция да е по-благоприятно). Настоящият касационен състав намира по това напрактика единствено наведено основание за незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение, че административният съдия неоснователно е споделил разбирането на административния орган за тълкуването на закона. В тази насока следва да се посочи, че безспорно с акта на Директор РЗОК са били установени допуснати две идентични нарушения, касаещи водената от болничното заведение документация и документооборот, касателно съставените на хартиен и електронен носител епикризи, които не си съответстват. Така установеното различие на документите, материализирани на хартиен и електронен носител, е безспорно. Правилно са посочени нарушените правила и санкционната норма на чл.416 ал.3 от действащия тогава НРД за МД 2020 2022г. От страна на издателя на акт се отбелязва(с отговора на касационната жалба), че по арг. от чл.416 ал.3 от цитирания НРД е допустимо налагането на една обща санкция за няколко нарушения, доколкото правната характеристика на този вид санкционно производство не следва реда по ЗАНН. Настоящият касационен състав намира, че изводите и на административния съдия(който в съдебното решение най-общо е посочил, че с издаването на една обща санкция на минимума от 200 лева органът законосъобразно е упражнил правото да издаде заповед по чл.74, ал.5 ЗЗО), а и на самия Директор, не могат да се споделят. Причината за това се корени не в отликата на акта, с който се прилага една такива санкция и реда, по който се реализира този вид юридическа отговорност, а в ясната материалноправна рамка, фиксирана с разпоредбите на чл.412 ал.2 ал.6 от приложимия на основание §9 от ПЗР на НРД за МД 2023 2025г. НРД за МД 2020 2022г. Съгласно посочените новели За всяко констатирано нарушение се прилага съответна по вид и размер санкция(ал.2), а при констатирани нарушения по изпълнение на КП, АПр, КПр и КДН за всяко едно от тях се налага съответна по вид и размер санкция(ал.5), като съгл. следващата ал.6 В случаите по ал. 5 общият размер на санкцията е сбор от санкциите за всяко едно нарушение. При тази нормативно установено постановка, е допустимо посочване на общия размер на наложената на лечебното заведения санкция, но нейният сбор е най-малко този от минимумите определени за всяко едно нарушения. Т.е. правната рамка изисква определяне наказание имуществена санкция за всяка едно установено нарушение. Видно е от издадената заповед за налагане на санкции(така е наименована тя от самия орган) в тази връзка, че Директор РЗОК не е определил санкция поне на специалния минимум за всяко едно от двете вменени нарушения, поради което и общият размер в случая не се явява сбор от санкциите за всяко едно нарушение. Като е постъпил по този начин, административният орган е приложил неправилно материалния закон, което макар и да изглежда по-благоприятно на изпълнителя, е обстоятелство несъответно към нормативната рамка, която и както самият орган сочи, не следва канавата по ЗАНН. Или този състав на касационната инстанция намира, че издадената заповед за налагане на санкции е незаконосъобразна, поради което същата е следвало да бъде отменена на основание чл.146, т.4 АПК от административния съд. Изложеното обосновава и и наличието на касационно основание по чл.209, т.3 АПК неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Консеквентно, атакуваното съдебно решение следва да се отмени, а вместо него се постави друго, с което Заповед за налагане на санкции РД-26-01-196/ 05.03.2024г. на Директор РЗОК Пловдив се отмени. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на болничното заведение, които се претендират в размер на общо 250 лева(200 лева платена ДТ за касационно обжалване и 50 лева платена ДТ за обжалване пред първа инстанция). Очевидно е, че направеното от упълномощения юриск. Славов формално възражение за прекомерност на претендирано за присъждане адвокатско възнаграждение с отговора на касационна жалба, е неоснователно, но следва да се отбележи, че то се основава на фактологически неверен извод, след като по делото няма данни нито за уговорено, нито за платено адвокатско възнаграждение, което да се претендира за присъждане от касатора. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение