Решение № 14269 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 905/2016 г.

Решение № 14269 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 905/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Р.-2001" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. "К." № ..., вх. ..., ап. ..., представлявано от управителя Р. К., подадена чрез процесуалния представител на дружеството - адв. К., против решение № 464 от 30.11.2015 г., постановено по адм. дело № 529/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ по искане за възстановяване на суми за местни данъци и такса, обективиран в писмо рег. № 94-ВВ-290/17.03.2015 г. на началник отдел Местни данъци и такси (МДТ) при община В. Т., мълчаливо потвърден от Кмета на същата община. Касационният жалбоподател, по подробно изложени в жалбата доводи, оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждането на разноски. Ответникът - Кметът на община В. Т., не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Р.-2001" ЕООД, срещу отказ по искане за възстановяване на суми за местни данъци и такса, обективиран в писмо рег. № 94-ВВ-290/17.03.2015 г. на началник отдел Местни данъци и такси при община В. Т., мълчаливо потвърден от Кмета на същата община. За да постанови оспорения съдебен акт съдът е приел за установено, че с нотариален акт № 68, том 38, дело № 9209/23.11.2007 г. на Служба по вписванията В. Т. жалбоподателят е продал на "Балканско ехо" ЕООД - УПИ I-100 в квартал 1 по плана на село Р. - гаров район заедно с построените сгради, като на 14.12.2007 г. е подал уведомление, с което е съобщил на "МДТ" при община В. Т., че имотът е продаден и е поискал това да бъде отразено по партидата на дружеството. Уведомлението е било получено от община В. Т. на 20.12.2007 г. На 08.10.2008 г. е издаден Акт за установяване на задължение (АУЗД) № 9/08.10.2008 г., който е получен от жалбоподателя на 03.11.2008 г., съгласно който жалбоподателят има задължения за данък сгради и такса битови отпадъци (ТБО) за продадения имот. На 06.11.2008 г. е дадено разрешение за разсрочване на задължение на жалбоподателя по партида № 107540204 за периода от 2005 г. до 31.12.2007 г. е разсрочено до 01.11.2009 г. С жалба вх. № 5300-6360/07.11.2008 г. жалбоподателят е поискал от началник отдел "МДТ" изменение на АУЗД № 9/08.10.2008 г., в частта, с която е определен размерът на данъка върху недвижимите имоти за 2007 г. и ТБО, като се е позовал на продажбата на имота. С подадено възражение № 5300-8969/17.12.2013 г. жалбоподателят се е позовал на изтекла погасителна давност. С нотариален акт № 150 том 26 дело № 7273/18.12.2013 г., жалбоподателят е продал на "ДИМП" ООД ПИ с индентификатор 10447.513.70 по кадастралната карта и кадастралните регистри на В. Т., заедно с построената в имота сграда, като сума в размер на 24388,43 на осн. чл. 264, ал. 4 ДОПК, купувачът заплаща по съответните сметки на община В. Т., представляващи местни данъци и такси, сума в размер на 68079.25 лв. по сметки на "Вива кредит" ООД за погасяване на задължения на жалбоподателя, сума в размер на 34290.73 лв. по сметка на ЧСИ за погасяване също на задължения на жалбоподателя и сума в размер на 49286.29 лв. по банков път на жалбоподателя. Съдът е приел, че при изповядане на сделката продавачът (жалбоподателят) е декларирал, че няма други публични задължения, освен посочените в нотариалния акт и е сключил договора по добра воля и разбирайки смисъла и значението на акта. Независимо от изложеното същия е подал молба с вх. № 5300-5561/23.092014 г. за отписване от партидата на дружеството на ДНО и ТБО, поради изтекла погасителна давност, тъй като няма отговор на подаденото от него възражение. Жалбоподателят е бил уведомен, че възражението за погасяване по давност на публичните задължения не е уважено, тъй като на 18.12.2013 г. е извършено плащане по банков път, с което са погасени задълженията към отдел "МДТ". При така установената фактическа обстановка съдът е изложил доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1, т. 3 ДОПК публичните задължения се погасяват по давност. Разпоредбата на чл. 171 ДОПК определя, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок считано, от 1 януари на годината следваща годината през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по кратък срок. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. След погасяването по давност вземанията съгласно чл. 173 ДОПК се отписват. Въпреки отписването им обаче не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок. С оглед изложеното съдът е посочил, че съгласно чл. 178, ал. 1 ДОПК, публичните задължения се изпълняват доброволно, чрез заплащане в брой или безкасово по съответната сметка. Публичните задължения, установявани или събирани от НАП, с изключение на задълженията по ЗМДТ, се плащат безкасово. По делото не се съдържат данни, нито се твърди да е образувано изпълнително дело или да е започнало производство по принудителното събиране на вземането, както и да са извършени каквито и да е действия от органа по изпълнението. Предвид изложеното съдът е приел, че не е налице основание за възстановяване на сумите и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за нарушени съдопроизводствени правила при първоинстанционното разглеждане на делото. При постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по всички релевирани от страните доводи, обсъдил е обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора, извършил е задълбочен анализ на приложимото право. Оспореното решение е обосновано и правилно е приложен материалният закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и приложимата правна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт в обжалваната му част, като мотивите му се споделят от касационния състав. След обстоен преглед на относимата нормативна уредба съдът правилно е приел, че съгласно чл. 174 ДОПК не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173 от ДОПК. В настоящия случай, от приложения по делото нотариален акт № 150 том 26 дело № 7273/18.12.2013 г. се установява по безспорен начин, че е налице доброволно платено публично задължение. Жалбоподателят при сключването на договора е знаел, че част от сумата по продажната цена е преведена по сметка на община В. Т. за погасяване на негови задължения за неплатени местни данъци и такси и въпреки това е подписал договора. Доколкото погасяването на задълженията към общината е станало със съгласието на касатора, то следва да се приеме, че плащането е направено доброволно. Без значение в случая е обстоятелството, че плащането е направено от трето лице. Предвид изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение