Решение № 13189 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 771/2012 г.

Решение № 13189 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 771/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /Д "ОУИ"/ - гр. Варна, при ЦУ на НАП, против Решение № 2781/25.11.2011 г. по адм. дело № 2529/2011 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Карамбелас" ООД, гр. Шумен, редовно призовано не се явява и не се представлява. От пълномощника му - адв. Женя Попова, е постъпил писмен отговор по касационната жалба, с който поддържа становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна, е отменил РА № 031100024/22.03.2011 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 283/13.06.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на оспорващото дружество - "Карамбелас" ООД не е признато право на данъчен кредит за д. п. м. 05., м. 06. и м. 07.2010 г. по фактури, издадени от "Интерком груп I" ЕООД, "Транс агро" ЕООД, "Гранд прожектс" ЕООД, "Касекспорт" ЕООД и "Палермо" ЕООД, в общ размер на 129 275.91 лева, като незаконосъобразен и вместо него е признал правото на приспадане на данъчен кредит на това дружество по посочените в РА фактури, за визирания данъчен период, в общ размер на 129 275.91 лева. За да постанови този правен резултат съдът е възприел доводите на оспорващия, че издадените данъчни фактури от различните доставчици обективират реално извършени доставки на стоки - овес, ечемик и пшеница, които представляват особен вид "транзитни сделки", с участието на няколко търговеца, при които стоката се получава от последния купувач по веригата доставчици, от място посочено от продавача. Съдът е възприел, с оглед този характер на извършените сделки, че при тях не е налице реално, фактическо движение на стоката от продавача към купувача при междинните продажби, а директно предаване на стоката на последния купувач. Поради това е оправдал липсата на материално техническа и кадрова обезпеченост на преките и предходни доставчици на жалбоподателя, като ненуждаещи се от такова обезпечение за извършване на тези междинни продажби, тъй като при тях стоката не се предава реално, а такова предаване става при получаване на стоката от последния купувач, който я получава направо от производителя или от място, където се съхранява, посочено от прекия доставчик. За случая е приел, че процесните доставки са именно такива транзитни продажби на зърно от производителя до крайния купувач - "Карамбелас" ООД, който изнася зърното за Гърция. Доказателства за наличието на транзитни продажби, по смисъла на чл. 329, ал. 1 от ТЗ, са издадените фактури и данни за извършени плащания, както между предходните и преки доставчици, така и между преките доставчици и жалбоподателя, а за реалност на процесните доставки - заприходяването на процесните фактури, издадените фактури от ЕТ "Райков Транс" на жалбоподателя за извършен транспорт - превоз на зърно, износни документи за осъществен ВОД в Гърция, с получател "Карвелас Кесиас" ООД: инвойс фактури и ЧМР към всяка фактура за превоз на същото по вид и количества зърно, предмет и на процесните фактури на преките доставчици. За идентичността на стоките по процесните доставки с тези на осъществен ВОД в Гърция, от страна на "Карамбелас" ООД, съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и на транспортните документи, придружаващи всяка доставка-предмет на ВОД /пътни листи и ЧМР/, както и движението на стоките по всяка фактура. При този анализ е установил пълно съвпадение на мястото, откъдето е натоварено зърното, вида и количеството, което е натоварено, с това което се изнася. Според заключението на вещото лице, възприето и от съда, изнесеното зърно напълно съвпада с количеството и вида на зърното по спорните фактури. При това съвпадение и реалността на извършените транспортни услуги по превоза на зърното от превозвача, по издадените от него фактури на жалбоподателя, за които органа по приходите са признали изрично правото на приспадане на данъчен кредит, съдът е извел изводи за незаконосъобразност на РА, в частта му на отказано право на данъчен кредит по фактурите за д. п. м. 05., 06. и 07.2010 г. издадени от доставчиците: "Интерком груп I" ЕООД, "Транс агро" ЕООД, "Гранд прожектс" ЕООД, "Касекспорт" ЕООД и "Палермо" ЕООД, водещо до отмяна на същия. Така постановеното решение е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и анализ на събраните доказателства, вкл. и след съобразяване с неоспореното заключение на СТЕ, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно наличието на доставки с транзитно изпълнение, по смисъла на чл. 329 от ТЗ, при които се установява реалност на доставките между: "Интерком груп I" ЕООД и "Карамбелас" ООД; "Транс агро" ЕООД и "Карамбелас" ООД; "Гранд прожектс" ЕООД и "Карамбелас" ООД; "Касекспорт" ЕООД и "Карамбелас" ООД; "Палермо" ЕООД и "Карамбелас" ООД;, като данъчното събитие по всяка от тях е настъпило в момента на прехвърляне на собствеността, при получаване и предаване на зърното на превозвача - транспортната фирма ЕТ "Райков Транс", или на определен от него друг превозвач, действащ от името на получателя "Карамбелас" ООД и по договор с него. Установено е, че тези доставчици на транспортни услуги са осъществили превоза на същото зърно за Гърция, с получател гръцката фирма "Карвелас Кесиас" ООД, като издадените от тях фактури за извършен превоз са признати за реални от органа по приходите. По делото е установен механизма на извършените доставки от предходните на преките доставчици, от тях на получателя-ответното дружество и от него на ВОД към Гърция, който не се оспорва от касатора. Съобразно това, правилни са констатациите на решаващия съд, че при изследване движението на процесните родово определени вещи по веригата от доставчици, фактическо, реално предаване има само между първия доставчик, който е и неин производител, или от място, където зърното се съхранява, посочено от прекия доставчик, и крайния получател. В междинните продажби реално предаване на стока не се извършва. Затова и данъчното събитие при продажбата на тези определени по своя род стоки настъпва с предаването им на превозвача, т. е на крайния получател, с когото превозвача е сключил договор за превоз, в който момент настъпва и прехвърлянето на собствеността. По делото не е бил спорен факта на това предаване и получаване на зърното от превозвача, а спорен е останал въпроса за наличие на "транзитни продажби" по смисъла на чл. 329 от ТЗ. Съгласно чл. 329 от ТЗ, транзитна продажба е налице при уговорка продавачът да предаде стоката на посочено от купувача трето лице. В случая въпреки липсата на писмени договори, правилно е прието, че такива уговорки са налице, тъй като продажбите на движими вещи са неформални и могат да бъдат сключвани, чрез устни договорки. Съобразно установения по делото механизъм на извършените продажби по доставка на фактурираните количества зърно, може да се заключи, че за всеки отделен доставчик са налице транзитни продажби, в които участват трима или четирима търговци. Така напр. при доставчика "Интерком груп I" ЕООД са установени предходните доставчици: "Агрохолд България" ЕООД, "Гранд Прожектс" ЕООД и "Атера транс" ЕООД. Основното продажбено правоотношение е между всеки един от тези предходни доставчици и прекия доставчик "Интерком груп I" ЕООД, като купувач, който уговаря престацията по договора да бъде предоставена на посочено от него трето лице, с което той има договор за доставка на същата стока, а именно крайния получател "Карамбелас" ООД. Така престирането на зърното от предходните доставчици направо на ответното дружество, като краен получател, води до изпълнение на двата договора за продажба. Така е и с останалите преки доставчици, за които съдът, а и органът по приходите, са установили наличието на договори за доставка с предходни доставчици. В тази връзка неоснователно се поддържа, че липсват транзитни продажби, поради непредставяне на доказателства за съобщаване от първоначалните продавачи, на купувачите - преки доставчици, за изпращане на стоката към третото лице - "Карамбелас" ООД, съгласно чл. 292, ал. 2 от ТЗ. Неизпълнението на това задължение, респ. липсата на данни за спазване изискванията на чл. 292, ал. 2 от ТЗ от страна на предходните доставчици, не се отразява на реалното изпълнение на процесните доставки, а касае отношения между тях и преките доставчици, които отношения не променят факта за наличие на уговорено изпълнение спрямо ревизираното лице - "Карамбелас" ООД. По изложените съображения за наличие на транзитни продажби, неоснователно е и оплакването, че процесните доставки представляват "верижни" или свързани операции, с цел отклоняване от реда за облагане с ДДС, приложим за двустранните сделки. Съобразно изложеното по-горе относно предаването на фактурираното от преките доставчици зърно, на превозвач, и от него на посочен от получателя контрагент, в случая фирмата "Карвелас Кесиас" ООД, в Гърция, неоснователни са и оплакванията за липса на реални доставки и липса на данъчно събитие, свързано с фактическо предаване на тази стока. Ответното дружество е доказало наличието на предпоставките от фактическия състав на чл. 69, ал. 1ЗДДС, вр. с чл. 6 от ЗДДС, за упражняване правото на данъчен кредит по всички спорни фактури, издадени от преките доставчици: "Интерком груп I" ЕООД, "Транс агро" ЕООД, "Гранд прожектс" ЕООД, "Касекспорт" ЕООД и "Палермо" ЕООД. В негова полза е и заключението на СТЕ, както и доказателствата за осъществен ВОД на същата по вид и количества стока към Гърция, с тази по процесните фактури. При тези данни изводите на съда за незаконосъобразност на оспорения РА, в частта му, с която е отказано право на данъчен кредит, поради нереалност на тези фактурирани доставки, се явяват правилни. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Съобразно този резултат, основателно е искането на ответника за присъждане на разноските пред касационната инстанция до размера, в който е доказано, че са направени, а именно 1500 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение