Решение № 204 от 3.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3584/2013 г.

Решение № 204 от 3.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3584/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Образувано е по молба на А. Г. И. с вх. № 6071/7.05.2013 г. (на Ямболския РС) за отмяна на влязло в сила решение № 91 от 20.06.2012 г. по гр. д. № 142/2012 г. на Ямболския окръжен съд, г. о., с което е отменено решение № 153/7.03.2012 г. по гр. д. № 1918/2011 г. на Ямболския районен съд и вместо него е постановено друго, с което са уважени искове 1) на [фирма] със седалище [населено място] срещу А. Г. И. с правно основание чл. 109 ЗС, за преустановяване на действията, с които пречи на дружеството да упражнява правото си на собственост по отношение на две дворни места в [населено място], област Я., и на постройките в дворните места, индивидуализирани в решението, като преустанови отглеждането на пчели, разположени в пчелина му в съседното дворно място, индивидуализирано в решението, съгласно удостоверение за регистрация на животновъден обект; 2) на С. К. Б., гражданин на О. кралство Великобритания и С. И., срещу А. Г. И. с правно основание чл. 50 ЗЗД за имуществени вреди в размер на 1 548 лева, представляващи стойността на куче, ведно със законната лихва, считано от 9.06.2011 г. 3) С. К. Б., срещу А. Г. И. с правно основание чл. 52 вр. чл. 50 ЗЗД за неимуществени вреди в размер на 1 250 лева, представляващи обезщетение за болки и страдания, вследствие от ухапвания от пчелите на ответника, ведно със законната лихва, считано от 9.06.2011 г. Молителят твърди, че узнал за решението и делото след 10.04.2013 г., когато получил покана за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на въззивното решение изпълнително дело; че от районния съд е разпоредено призоваването му от постоянния му адрес в [населено място], [жк], бл. 409а, вх. А, ет. 2, ап. 10, който е актуален и верен; на верния адрес е изпратена призовка, то тя се е върнала с отразяване, че ответникът А. Г. И. не живее на адреса в [населено място], [жк], бл. 409 а, вх. Б, ет. 2, ап. 10 - в която вместо верния вход А, било посочено невярно вход Б. на същия блок, както и че призовкарят е залепила уведомление, че А. Г. И. следва да се яви в СРС в двуседмичен срок, за да получи призовка. Молителят твърди, че с посещаването на същия адрес, но в съседния вход и залепване на уведомление там е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до лишаването му от участие по делото, с което е осъществено основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят твърди, че в резултат на описаното нарушение му е назначен особен представител, което също е е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до лишаване от участието на А. И. по делото, с което е осъществено основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят твърди, че в резултат на двете нарушения всички книжа, съобщения и призовки по делото са изпращани на адреса на особения му представител, с което е осъществено основание по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Насрещните страни [фирма] и С. К. Б. в писмен отговор оспорват допустимостта (подаването в срок) и основателността на молбата, които поддържат и в съдебно заседание. По допустимостта на молбата настоящият състав намира следното: Молбата е допустима: подадена е на 7.05.2013 г. - в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, доколкото по делото няма доказателства на молителя А. Г. И. да е узнал за решението, чиято отмяна се иска, преди 10.04.2013 г., когато му е връчена поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело; решението е влязло в сила, т.к. на 26.06.2012 г. е съобщено на ищците и на процесуалния представител на А. Г. И. и не е обжалвано в предвидения за това срок, а по исковете за парични вземания не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК; молителят е надлежно легитимирана страна в процеса, в който е постановено решението и молбата му е редовна. Настоящият състав намира за неоснователни доводите на насрещните страни, че от преместването на пчелина след постановяване на съдебното решение и преустановяване на продължилото няколко години пречене на насрещните страни (ищци) и необосновано въздействие върху тях и имотите им преди повече от три месеца от подаването на молбата за отмяна, не може да се направи еднозначен извод, че А. И. е узнал за постановеното решение. Вероятността на това твърдение не представлява доказателство за узнаването на решението, поради което и съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че узнаването е станало по-късно - на 10.04.20013 г., когато е доказано с представеното писмено доказателство. По основателността на молбата настоящият състав намира следното: Действително молителите са посочили с молба от 6.07.2011 г. (л. 33 по делото на ЯРС), че постоянният и настоящ адрес на ответника А. Г. И. е: [населено място], [жк], № 409А, вх. А, ет. 2, ап. 10. По делото е приложено върнато уведомление от призовкар при СРС (л. 35) с дата 25.09.2011 г., в което е посочен адрес на А. Г. И. - [населено място], [жк], бл. 409а, вх. Б, ет. 2, ап. 10, и му е указано да се яви в бюро Призовки на съда. На разписката е отбелязано, че е залепено на входната врата и че е пуснат екземпляр в пощенската кутия на ап. 10 и че адресът е посетен на 1.08, 4.09. и 25.09.2011 г., че лицето и домашните не са намерени и че по данни на съседа от ап. 16 Й. Д. такова лице не живее на адреса, че е залепено уведомление по чл. 47 ГПК. По делото е приложено и върнато в цялост съобщение (призовката по делото) до А. Г. И., в което е посочен верният адрес на А. Г. И. - [населено място], [жк], бл. 409 подномер А, вх. А, ет. 2, ап. 10, изготвено по първоинстанционното дело № 1918/2011 г. на ЯРС от деловодител в ЯРС, (л. 36) с дата 8.07.2011 г., което е върнато в цялост от същия призовкар при СРС (оформил и уведомлението) с отбелязване, че е залепил уведомление съгласно чл. 47 ГПК на 25.09.2011 г., че лицето не живее на адреса по данни на съседа от ап. 16 Й. Д. Върху призовката до адреса на ответника призовкарят е отбелязал "бл. 409А, вх. А". Представена е справка, извършена от служител на ЯРС (л. 37) по разпореждане на докладчика по делото, видно от която постоянният и настоящ адрес на ответника А. Г. И. от 2.01.2008 г. е: [населено място], район 18 О. Купел, секция 020, [жк], № 409А, вх. А, ет. 2, ап. 10. С разпореждане от 5.11.2011 г. на докладчика по делото (л. 42) за особен представител на ответника А. Г. И. е назначена адв. Я. Я., която е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила основателността на исковете. Всички следващи съобщения и книжа за А. Г. И. по делото са връчвани на нея. Настоящият състав намира, че двата документа - уведомлението и съобщението (призовката) до А. Г. И. по делото на ЯРС са оформени от един и същ призовкар на отразената в тях дата 25.09.2011 г. едновременно, двата документа трябва да се преценяват съвкупно. Двата документа са официални по смисъла на чл. 179 вр. чл. 44 ГПК включително и в частта, в която отразяват изявленията на призовкаря. Доколкото върху призовката е отбелязан верният постоянен и настоящ адрес на А. Г. И. от деловодителя, изготвил съобщението и призовкарят е направил отбелязване, видно от което правилно е посочил номера на блока и входа, и е направил изявление, че е посетил посочения в призовката адрес (посочения номер апартамент във верния вход), което не се оспорва, нито опровергава, следва извод, че е посетил верния адрес на А. И., залепил е уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата на апартамента му и е пуснал копие в неговата пощенска кутия. Следва извод, че при оформянето на съобщението (призовката) не е допуснато процесуално нарушение. Уведомлението е свързано със съобщението, двата документа са оформени от призовкаря едновременно - при последното му посещение на адреса на 25.09.2011 г., от което следва извод, че уведомлението е залепено и пуснато от призовкаря на входната врата на верния адрес и в пощенската кутия на А. И. Неправилното посочване само в уведомлението на входа на блока не се отразява на неговата редовност, доколкото е достигнало верния адрес. От изложеното следва извод, че правилото на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК е приложено правилно, както и правилата на чл. 47, ал. 3 - ал. 6 ГПК - т.е. че съобщението (призовката) е била редовно връчена с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда и поради неявяването на А. Г. И. (или негов процесуален представител) да го получи, е следвало да му бъде назначен особен представител. Този извод не се опровергава от представеното от А. И. писмо от столична община, район О. купел, че от справката в в Националната база данни "Население" и картотеката на население, че лице с имена Й. Д. няма гражданска регистрация на адрес: [населено място], [жк], бл. 409А, вх. А, ет. 2, ап. 10 и 16, защото един човек може да живее на адрес и без да е административно регистриран на него и това не е рядка житейска хипотеза. От изложеното и т.к. в настоящото дело не е установен различен юридически или доказателствен факт от тези установени по делото, чието решение се иска да бъде отменено, нито доказателство за такъв, следва извод, че по делото не е установено ново обстоятелство, нито ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и че това основание за отмяна не е осъществено. От изложеното следва и че не е установено, че страната по делото на ЯРС и ЯОС А. Г. И. вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, т.е. не са осъществени и сочените хипотези на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Не са установени факти А. Г. И. да е бил безвестно изчезнал, нито постоянният или настоящият му адреси да са били неизвестни, нито по отношение на него да е имало противоречие в интересите между представляван и представител, нито съдът е приел, такива хипотези, нито на А. Г. И. е бил назначен особен процесуален представител, предвиден в правилата на чл. 29 ГПК, нито е следвало да бъде назначен, поради което не е осъществено и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК Поради изложеното молбата за отмяна на посочените в нея основания е неоснователна. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Искането на насрещната страна А. Е. за присъждане на разноски е основателно за сумата 400 (четиристотин) лева, чието уговаряне и заплащане за процесуално представителство е удостоверено с представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът