Решение № 14334 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8238/2017 г.

Решение № 14334 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8238/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на В. Калковски от [населено място] против решение № 397/12.05.2017 г., постановено по адм. дело № 250/2017 г. на Административен съд София - област, с което съдът е отхвърлил жалбата на Калковски срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0274-000039/28.01.2017 г. на внд началника на РУП- Ихтиман към Областна дирекция на МВР - София. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски. Ответникът внд началникът на РУП – Ихтиман не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че на 28.01.2017 г. в [населено място] около 23. 00 ч. на [улица] компетентните органи от РУ - Ихтиман са спрели за проверка В. Калковски като водач на лек автомобил "Ауди 80" с рег. [рег. номер на МПС]. Водачът е изпробван с техническо средство "Алкотест 7510+Дрегер", което е отчело положителен резултат 1, 58 промила, издаден му е талон за медицинско изследване и му е съставен Акт за установяване на административно нарушение № Г 887184/28.01.2017 г. С оспорена пред първоинстанционния съд заповед № 17-0274000039/28.01.2017 г. внд началникът на РУП – Ихтиман е приложил на В. Калковски принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 1 година" на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП. При безспорно установената фактическа обстановка съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обосновал е извод, че е изпълнена материалноправната предпоставка на чл. 171, т. 2а ЗДвП за прилагане на ПАМ. Приел е, че административният орган е действал в условията на обвързана компетентност и при установяване на фактическите основания е бил длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Според първоинстанционния съд липсват основания за изменение на обжалваната заповед в частта по отношение на срока на прекратяване на регистрацията на ППС, тъй като определянето на срока е съобразено с установеното при проверка с техническо средство количество алкохол - 1, 58 на хиляда, като тази концентрация е три пъти над определената в чл. 171, т. 2а ЗДвП като минимална такава 0, 5 на хиляда. Поради това е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК. Касационната инстанция не споделя възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата по издаване на обжалваната заповед. Оспореният индивидуален административен акт съдържа фактически и правни основания, необходимият обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, към които са приобщени и констатациите в АУАН, неразделна част от заповедта. По делото е безспорно, че касаторът В. Калковски е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. Нарушението на водача е констатирано с издадения АУАН, който има обвързваща доказателствена сила до установяване на противното, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП. При така установеното правилно съдът е приел, че е изпълнена материалноправна предпоставка на чл. 171, т. 2а ЗДвП за прилагане на ПАМ. Приложената принудителната административна мярка, освен с преустановителен, е и с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Административният акт, с който се прилага ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт, като всеки от тях има различно предназначение и самостоятелни правни последици. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което в случая е установено и подведено под приложимата материалноправна норма. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта. С ПАМ се прилага диспозицията на съответната правна норма, с нея не се реализира правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а ЗДвП ПАМ се прилага с определен срок. Правилен е първоинстанционният извод, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Продължителността на срока на мярката е определен от органа съобразно данните по преписката и високата степен на обществена опасност на деянието. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол, като няма данни водачът да е изпълнил предписанието за медицинско изследване за употреба на алкохол. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на В. Калковски, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд