Решение № 746 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14790/2013 г.

Решение № 746 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14790/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Стоян Атанасов Тотев, от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Валентина Иванова, против Решение № 10210/08.07.2013 г. по адм. дело № 3109/2013 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Стоян Атанасов Тотев против Заповед № РД-09-122/11.02.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката, в частта, с която на основание чл. 99, т. 1 от АПК е отменено утвърденото класиране на проектно предложение FFNNIPO 12 01317 "Енергийна ефективност и структурна конкурентноспособност на българската икономика - оценка на енергийната осигуреност на икономическото развитие" за финансиране от Фонд "Научни изследвания" по Национален конкурс "Финансиране на фундаментални науки и научно-приложни изследвания в приоритетни области" - 2012 г. Искането е за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Министъра на образованието и науката, чрез пълномощника му - юрисконсулт Гърбовска, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът: Сдружение"Български институт за външна търговия", гр. София, чрез пълномощника му - юрисконсулт Чукова, изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът: Институт за икономически изследвания при БАН - гр. София, редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът: СУ "Св. Климент Охридски", гр. София, чрез пълномощника му - юрисконсулт Кунева, поддържа становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решението, в обжалваната му част, съдът е приел, че оспорения от Стоян Тотев административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е отхвърлил жалбата. Приел е, че министърът на образованието, младежта и науката има функционална компетентност по чл. 13, ал. 5 от Закона за насърчаване на научните изследвания /ЗННИ/ред. Д. в. бр. 83/2010 г./ да осъществява контрол на дейността на фонд "Научни изследвания", което включва и контрол за законосъобразност върху актовете на органи на Фонда, като по-горестоящ административен орган. Като такъв орган министърът разполага и с правомощието по чл. 99, т. 1 от АПК за възобновяване на административното поризводство по издаване на влезлия в сила административен акт - решението на ИС на фонд "Научни изследвания" от 09.11.2012 г. за определяне на спечелилия въз основа на конкурс проект за финансиране. Приел е още, че в производството по чл. 99, т. 1 от АПК органът не е допуснал съществено нарушение на чл. 103 от АПК, поради неуведомяване на адресата на акта и на другите заинтересовани лица. Такова би било налице ако недопускането му е могло да повлияе на съдържанието на акта, каквато хипотеза в случая не е налице. Съдът е отхвърлил доводите на оспорващия за нарушение на материалния закон. Според него законосъобразно на основание чл. 99, т. 1 от АПК министърът е отменил процесното проектно предложение, класирано за финансиране от Изпълнителния съвет на ФНИ, а именно проект № FFNNIPO 12 01317, тъй като същия е класиран в нарушение на чл. 2, ал. 1 ЗННИ, вр. с чл. 4 от Правилника на ФНИ и Националната стратегия за научни изследвания в РБ до 2020 г./приета с Решение на НС от 28.07.2011 г. /Д. в. бр. 62/2011 г./, тъй като не попада сред нито едно от петте й приоритетни направления. Освен това при класирането на проектните предложения в конкурсната сесия са допуснати и други съществени нарушения, обуславящи незаконосъобразност на отмененото класиране, а именно: липсата на критерии и ясни правила за провеждането на конкурса в посочените направления, различен подход при назначаване на рецензенти и при оценяване на проектите, даващи отражение на класирането, неправомерно утвърждаване на още една ВНЕК /временна научно-експертна комисия/, за проектни предложения в област "Мултидисциплинарни изследвания с приложения в повече от едно приоритетно направление", която е извън посочените в Националната стратегия приоритетни области. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно закона. Пред 3-членния състав на Върховен административен съд Стоян Тотев е оспорил Заповед № РД-09-122/11.02.2013 г. на министъра на образованието, младежта и науката, издадена на основание чл. 99, т. 1 от АПК, в частта й, с която е отменено утвърденото класиране на проектно предложение FFNNIPO 12 01317 по т. 21 от приложението към заповедта, който проект е класиран за финансиране от ФНИ, с Решение на ИС на ФНИ по протокол № 11/09.11.2012 г. По направените с касационната жалба оплаквания, настоящият състав приема следното: Не са налице твърдяните от касатора нарушения на материалния закон. Министърът на образованието, младежта и науката /към датата на издаване на заповедта/, е имал компетентността да издаде заповедта по чл. 99, т. 1 от АПК. Правомощието да отмени или измени влязъл в сила административен акт по чл. 99, т. 1 от АПК принадлежи само на непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал. Спорен по делото е въпроса доколко издателя на оспорения акт, се явява по-горестоящ на органите на ФНИ и в частност на Изпълнителния му съвет. По-горестоящ по смисъла на закона е този административен орган, който съобразно структурата на съответната администрация йерархически се явява по-горестоящ на издателя на акта или по силата на закона е натоварен с контролни правомощия спрямо последния, без да се намират в отношения на властващ и подчинен. Въпросите по които съответния орган има материална компетентност могат да бъдат уредени със закон или с устройствен правилник на ведомството към което принадлежи органа. В случая това са разпоредбите на чл. 13, ал. 5 от ЗННИ /в ред. Д. в. бр. 83/2010 г./ и на чл. 5, т. 16 от УП на МОМН. И двете визират наличието на контролни правомощия на министъра на образованието, младежта и науката по отношение дейността на Фонд "Научни изследвания" /ФНИ/, като второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Законът не ограничава този контрол, от което следва, че той е по отношение цялата дейност на Фонда, вкл. и по отношение актовете, издавани от органите за управлението му. Поради това като е приел, че министърът на образованието, младежта и науката е по-горестоящ административен орган на издателя на отменения акт и че същия е компетентен да издаде оспорения акт по чл. 99, т. 1 от АПК, съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни са и другите изводи на съда за наличие на основанието по чл. 99, т. 1, вр. с чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, за отмяна класирането на процесното проектно предложение FFNNIPO 12 01317, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, обуславящи наличието на съществени закононарушения. По делото е установено, че процесното проектно предложение FFNNIPO 12 01317 за финансиране от ФНИ е в област "Мултидисциплинарни изследвания с приложения в повече от едно приоритетно направление" и е прието за допустимо и впоследствие класирано от ВНЕК, която комисия е утвърдена със заповед от 21.09.2012 г. на председателя на ИС на ФНИ само за проектни предложения в посочената област. Установено е, че тази област не е сред петте приоритетни области за научни изследвания, залегнали в приетата Национална стратегия за развитие на научните изследвания в България до 2020 г. /приета с решение на НС от 28.07.2011 /, а е извън тях. Горното е установено при извършена проверка от дирекция "Главен инспекторат" към Министерски съвет, за което е съставен Доклад № 02/12-138/12 от 25.01.2013 г., приложен като доказателство към административната преписка. Докладът съдържа изрични констатации за допуснати нарушения в дейността на Фонда по конкурсната процедура "Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетни области" - 2012 г., в която участва и проектното предложение на касатора, както и нарушения при оценката и класиране на допуснатите проектни предложения, вкл. и процесния проект FFNNIPO 12 01317.Налице са данни за въвеждане на нови направления в области извън приоритетните такива, залегнали в цитираната по- горе Национална стратегия, в нарушение на чл. 2 от ЗННИ във вр. с чл. 4 от Правилника на ФНИ, както и нарушения в процедурата по провеждане на конкурса касаещи допускане, оценяване и класиране на проектните предложения, липсата на утвърдени критерии и правила за провеждането му, прилагане на различен подход при назначаване на рецензенти, утвърждаване на още една ВНЕК, в нарушение на чл. 19, ал. 2 от Правилника на ФНИ, и пр. Посочените нарушения в Доклада касаят пряко и класирането на процесното проектно предложение, доколкото последното е съставна част от проведената конкурсна процедура. Ето защо като е приел, че тези нарушения са доказани и че същите обосновават незаконосъобразност на отменения административен акт - решението на ИС на ФНИ по протокол № 11/09.11.2012 г., в частта му, относно проектно предложение FFNNIPO 12 01317, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. В тази връзка неоснователно се поддържа, че "отклоненията от възприетите правила" при класирането на проекта, не е нарушение на закона, че липсва компетентна експертиза, която да установи тези нарушения и че правилата на ФНИ са вътрешноведомствен акт, чието нарушаване не е нарушение на закона. Правилата на ФНИ не са актове с вътрешноведомствен характер, а са неотменна част от Правилника на Фонд "Научни изследвания" /Д. в. бр. 73/2004 г./, издаден на основание § 3 от ЗР на ЗННИ /Д. в. бр. 92/2003 г./. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗНА "правилника е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност", т. е той е подзаконов акт, съдържащ правни норми. Поради това нарушаването им представлява съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 99, т. 1 вр. с чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. За несъответствието на процесния проект с приоритетните области за научни изследвания, залегнали в Националната стратегия за развитие в България до 2020 г., не е било необходимо назначаването на специална експертиза, тъй като констатациите в Доклада, съставен от междуведомствена работна група от експерти, гарантира достоверността им. Неоснователно е и оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касационната инстанция споделя мотивите на решаващия съд, че липсва съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 103 от АПК, поради неуведомяване на заинтересованите лица, вкл. и касатора за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 1 от АПК. Касаторът не е трето лице, по смисъла на чл. 103, ал. 1 от АПК, поради което конституирането му като страна в производството по възобновяването, не е било необходимо. Същият има качеството на заинтересовано лице, поради което е следвало да бъде уведомен. Неуведомяването му обаче не представлява съществено нарушение, както правилно е прието и от съда, тъй като дори и да беше уведомен не би могъл да повлияе на съдържанието на оспорения акт, в който смисъл е и константната съдебна практика. Неоснователно е и оплакването за неправилно определения от съда предмет на оспорената заповед. Според касатора с оспорената заповед министъра е отменил само утвърждаването на извършеното класиране на проектни предложения, но не и самото класиране. Диспозитивът на оспорената заповед следва да се тълкува съобразно приложимите за целта правни норми, употребени изрази и приложението, като неразделна част от заповедта. Непрецизната формулировка на диспозитива, чрез думата "утвърденото", не означава, че се отменя утвърждаването на извършеното класиране, без самото класиране на проектното предложение, защото не това е целта на акта. Целта е да бъде отменено класирането на отделните проектни предложения за финансиране от ФНИ, тъй като правните последици на проведения от ФНИ конкурс настъпва с акта на ИС на ФНИ по чл. 29, ал. 3, вр. с чл. 24 от ЗННИ, с който се определя спечелилия за финансиране проект, а не с утвърждаването му от министъра. Утвърждаването не е елемент от фактическия състав на проведения конкурс. Съдът не е допуснал и нарушение на чл. 102, ал. 1 от АПК, приемайки, че възобновяването е направено в тримесечен срок от влизане в сила на акта, който е отменен. В случая това е решение на ИС на ФНИ по протокол № 11/09.11.2012 г., с което са одобрени за финансиране проектни предложения, между които и процесния проект. Решението е обявено на страницата на министреството на 13.11.2012 г., а е съобщено на министъра на образованието, младежта и науката на 12.11.2012 г., като от тази дата за него тече срока по чл. 102, ал. 1 от АПК, който е спазен, тъй като заповедта му е издадена на 11.02.2013 г. Предвид изложеното неоснователни са и оплакванията за необоснованост на обжалваното решение. Като валидно, допустимо и правилно същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия