Решение № 8672 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13672/2014 г.

Решение № 8672 от 14.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13672/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по жалбата на началник-отдел "Местни данъци и такси" при община Царево, срещу решение № 1463 от 15.09.2014 г., постановено по адм. д. № 872/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което, по жалба на "Лозенец ин" ООД, е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 5213005718/7.02.2013 г., издаден от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при Община Царево. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна - "Лозенец ин" ООД чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че с АУЗД № 5213005718/7.02.2013 г. издаден от длъжностно лице в отдел "МДТ" при община Царево и потвърден с решение № 14/6.03.2013 г. на началника на отдел "МДТ" при община Царево, въз основа на данните в подадените декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ за 2012 г., са установени задълженията на "Лозенец ин" ООД за такса битови отпадъци (ТБО) ведно с дължимите лихви за 2012 г. Административният съд - Бургас е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но не е мотивиран, с което е нарушено правото на защита на дружеството и не може да бъде извършена съдебна проверката за материалната законосъобразност на акта. Според съда, в нарушение на закона ТБО не е определена за всяка услуга по отделно и не са изложени конкретни фактически съображения за дължимостта на таксата. Макар и горестоящият административен орган да е допълнил с кратки съображения акта, това не може да заздрави констатирания порок. От мотивите в обжалвания административен акт, включително и от данните по административната преписка, не може да се провери как е определен общия размер на таксата битови отпадъци за 2012 г., нито каква е сумата за всяка от трите услуги по чл. 66 от ЗМДТ. Тъй като фактическите съображения на органа не могат да се допълват в хода на съдебното производство чрез назначаване на съдебна експертиза, то липсата на мотиви налагат отмяна на АУЗД като незаконосъобразен. Съдът е приел също, че административният орган не е представил никакви доказателства за предоставяне на услугите. Позовал се е на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК, съгласно която органът трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт, както и законовите изисквания при издаването му. Решението е правилно като краен резултат. Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд относно липсата на мотиви в обжалвания АУЗД. Обстоятелството, че задълженията за ТБО не са разграничени за видовете услуги не е толкова съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на издадения АУЗД. Административният орган е определил задълженията за ТБО общо за всеки един от имотите на дружеството за 2012 г., като е посочил конкретен размер на главница и лихви. Срещу всяко от задълженията е вписан входящият номер на подадената от дружеството декларация за съответния недвижим имот, поради което не може да се приеме, че не е известно кое задължение за кой имот се отнася. Подадените от "Лозенец ин" ООД декларации са представени по делото и от тях както съдът, така и самият декларатор, могат да съобразят за кой имот каква сума за ТБО се дължи. Тъй като съдът, при проверка законосъобразността на АУЗД, е съд по същество, е длъжен да събере релевантни доказателства, установяващи действителния размер на задълженията - както за всяка от услугите, така и като общо задължение. Затова това приетият първоинстанционен извод за допуснато от органа нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е неправилен. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. В чл. 71 от ЗМДТ са посочени случаите, в които такса не се събира. От приложените по делото доказателства е видно, че административният орган е представил само заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на Община Царево, с която са определени районите, в които ще се предоставят услугите по сметосъбиране и сметоизвозване; почистване териториите за обществено ползване и извозване и депониране на битови отпадъци, ведно с разпределението на сметосъбирачните съдове на територията на общината по населени места. Таксата битови отпадъци не е данък. Тя се дължи тогава, когато услугите са действително предоставяни от общината и ползвани от лицата по чл. 11 ЗМДТ. Затова съдът е длъжен в хода на производството да укаже на ответника, с оглед разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК, че носи тежестта да докаже реалното престиране на услугите за имотите, за които е определена ТБО. Административният съд - Бургас не е дал конкретни указания в тази насока. В съдебно заседание е поискал от Общинския съвет-Царево (вместо да задължи административния орган) да представи относимата наредба по чл. 9 ЗМДТ; указал е на ответника да представи доказателства за компетентността на издателя на представената заповед № РД-01-712/14.10.2011 г. за определяне районите за предоставяне на услугите по чл. 66 ЗМДТ. Други указания, във връзка с относимия факт за действителното предоставяне на услугите не са изисквани от административния орган. Не са представени доказателства във връзка с установяване на обстоятелствата: извършвала ли е общината дейностите по чл. 66 ЗМДТ, предоставяла ли е услугите по отношение всеки един от имотите на дружеството-адресат на акта; какъв е размерът, установен от органите на местно самоуправление, върху който се изчисляват дължимите суми. Правилно административният съд е приел, че доказателствената тежест е на органа. Престирането на услугата в трите й компонента е фактическо основание - един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа. Като не е доказал реалното извършване на услугата в трите й части, органът неоснователно претендира такса за тези услуги. Наредбата на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ и заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са правни предпоставки за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ, но органът трябва да докаже във всеки конкретен случай фактическото престиране на услугата, за да възникне задължение за плащане на ТБО. Липсата на доказателства за всеки от елементите, релевантни за доказване на дължимостта, обосновава извод за незаконосъобразност на АУЗД. Тази недоказаност се дължи както на допуснато от съда съществено процесуално нарушение предвид това, че съдът е изпълнил задълженията си да разпредели правилно тежестта на доказване и да укаже надлежно задължението на страните да докажат релевантните за спора факти, така и липсата на процесуална активност у органа, последиците от която са в негова тежест. По делото не са установени тези обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на правния спор. Административният орган не е представил никакви доказателства за реалното предоставяне на услугите. Не са представени договори, сключени между общината и изпълнителя, протоколи за свършена работа, фактури, платени от общината на изпълнителя и др. доказателства, които да установяват реалното им предоставяне. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК и не е дал конкретни указания на страните за представяне на относими доказателства, установяващи горните обстоятелства. Задължението на съда за даване на указания следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК. Поради това, първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК представлява касационно основание за отмяна. В касационната жалба на началник - отдел "Местни данъци и такси" при община Царево липсва оплакване за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в изложението не са наведени доводи за такива нарушения. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а според ал. 2, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. След като в случая в касационната жалба не е наведен касационен довод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствени правила, то това нарушение е извън предмета на конкретната касационната проверка. Обжалваното решение не може да бъде отменено на това основание, тъй като за спазването на процесуалните правила касационната инстанция не следи служебно. В контекста на изложеното и при извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд