Решение № 6079 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10716/2013. г.

Решение № 6079 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10716/2013. г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Бългериън камърс индъстриал екуипмънт" ЕООД, гр. София срещу Решение № 275 от 29.05.2013 г. по адм. дело № 255/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново, VII състав. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 051102469 от 08.11.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново в частта относно допълнително начислен ДДС общо в размер на 9000,38 лева за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 02.2011 г. и м. 03.2011 г. ведно с начислените лихви за забава в размер на 552,57 лева, потвърден с Решение № 71 от 08.02.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" / сега "ОДОП"/ - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до формиране на неправилен краен извод за законосъобразност на РА в оспорената му част. Твърди, че от доказателствата се установява, че получателите по процесните фактури са били регистрирани за целите на ДДС, поради което са налице предпоставките за признаване на ВОД по съответните фактури за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 02.2011 г. и м. 03.2011 г. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт изцяло със законните последици. Претендират се направените разноски. Ответната страна - дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, не се представлява, като в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред АС Велико Търново е образувано по жалба на "Бългериън камърс индъстриал екуипмънт" ЕООД, гр. София срещу Ревизионен акт № 051102469 от 08.11.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново в частта относно допълнително начислен ДДС общо в размер на 9000,38 лева за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 02.2011 г. и м. 03.2011 г. ведно с начислените лихви за забава в размер на 552,57 лева, потвърден с Решение № 71 от 08.02.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" / сега "ОДОП"/ - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Установява се, че за данъчни периоди м. 12.2010 г., м. 02 и м. 03.2011 г. на основание чл. 86, ал. 2 вр. чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС по фактури, издадени от италианския контрагент "LO PO BRUNO" с предмет - авансово плащане прозорци и врати и окончателно плащане прозорци и врати. За данъчен период м. 02.2011 г. на основание чл. 86, ал. 2 вр. чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС по фактури, издадени от "DESIDERIO GIANFRANCO" с предмет - авансово плащане прозорци и окончателно плащане прозорци. За данъчен период м. 03.2011 г. на основание чл. 86, ал. 2 вр. чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС по фактури, издадени от "A. T. M. AVVOLGILI TENDE MANCIOPPI S. N. C. DI. MANCIOPPI ANGELO" с предмет - окончателно плащане по дограма. Органите по приходите са констатирали, че към датата на данъчното събитие за доставките получателите по фактурите не притежават валидни идентификационни ДДС номера, поради което не е изпълнено задължителното условие за прилагане на режима на ВОД, изискващо получателят да е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава -членка към датата на данъчното събитие. С обжалваното решение АС Велико Търново е развил съображения за законосъобразност на РА в обжалваната му част, като е приел, че ревизираното лице не е доказало, че получателите по процесните фактури са имали валидни идентификационни ДДС номера към датите на процесните доставки. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но същото е неправилно. Съгласно чл. 7 от ЗДДС ВОД е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Основният спорен въпрос по делото е относно факта дали получателите по процесните фактури са данъчно задължени лица, регистрирани за целите на ДДС в Република Италия. Според ревизиращите след проверка в информационната система VIES към датата на данъчното събитие по доставките италианските дружества не притежават валидни идентификационни ДДС номера. "LO PO BRUNO" е регистрирано за целите на ДДС, считано от 02.06.2011 г. "DESIDERIO GIANFRANCO" е регистрирано, считано от 05.03.2011 г. от "A. T. M. AVVOLGILI TENDE MANCIOPPI S. N. C. DI. MANCIOPPI ANGELO" е било регистрирано за целите на ДДС в Италия през периода 01.01.1991 г. до 31.12.2008 г. и отново е регистрирано, считано от 03.06.2011 г. Пред АС Велико Търново от страна на ревизираното лице са представени в заверен превод на български език следните документи, издадени от съответните власти в Италия, които не са оспорени от административния орган и от които се установяват следните факти: За дружеството RECO SERRAMENTI DI LO PO BRUNO с VIN IT 01288970997 - удостоверение от 14.03.2012 г. с номер 2050671, от което е видно, че дружеството започва дейността си на 05.11.2002 г. За дружеството "IMPRESA DESIDERIO GIANFRANCO" с IT 00090690116 - удостоверение от 14.03.2012 г. с № 2050700, от което се установява, че дружеството започва дейността си на 01.03.1967 г. За дружеството "A. T. M. AVVOLGILI TENDE MANCIOPPI S. N. C. DI. MANCIOPPI ANGELO" с IT 00192440998 - сертификат за откриване на ДДС номер и данни за задълженото лице от 12.04.2012 г. и сертификат за откриване на ДДС и данъчен номер от 08.03.2006 г. Съгласно вписаните в така приетите по делото удостоверения и сертификати се установява, че към датата на процесните доставки получателите са имали валиден идентификационен ДДС номер. До същия извод се достига и от анализа на представените с допълнителна молба от 22.11.2012 г. доказателства, които са получени по линия на обмен на информация с италианските данъчни служби. Съгласно отговор, получен от италианската данъчна администрация / прил. на л. 119 от делото/ относно дружеството LO PO BRUNO с ДДС номер 01288970997 е видно, че този номер е включен в базата данни на VIES от 27.02.2002 г. до 24.02.2011 г., а съгласно новото италианско законодателство относно статуса на вътреобщностните оператори, ДДС номер IT 01288970997 е оторизиран да извършва вътреобщностни сделки от 02.06.2011 г. Съгласно отговор, получен от италианската данъчна администрация / прил. нал. 120 от делото/ относно " IMPRESA DESIDERIO GIANFRANCO" с IT 00090690116 е видно, че ДДС номерът е включен в базата данни на VIES от 07.03.1967 г. до 24.02.2011 г., а съгласно новото италианско законодателство относно статуса на вътреобщностните оператори, ДДС номер IT 01288970997 е оторизиран да извършва вътреобщностни сделки от 05.03.2011 г. По отношение на дружеството "A. T. M. AVVOLGILI TENDE MANCIOPPI S. N. C. DI. MANCIOPPI ANGELO"с IT 00192440998 няма представен отговор от италианската данъчна администрация. Съгласно приетия по делото в заверен превод на българския език Декрет на президента на Република Италия № 633 от 26.10.1972 г. в редакцията му към 2010 г. и 2011 г., в чл. 35, т. 8 е посочено, че италианските субекти, подлежащи на първоначално вписване получават едновременно с вписването си като търговски субекти и регистрация по ЗДДС и им се издава веднага ДДС номер, който им се съобщава по служебен път. От така ангажираните пред АС Велико Търново писмени доказателства се достига до извода, че към датата на извършване на процесните доставките трите дружества са имали валидни идентификационни ДДС номера, доколкото те са регистрирани като търговци на по-ранни дати. В допълнение на гореизложеното следва да се посочи какви са особеностите на информационната система за обмяна на информация по ДДС /VIES/. Включването на субектите в тази система не е конститутивен елемент на регистрирането за целите на ДДС. Легалната дефиниция на VIES декларацията е дадена в § 1, т. 44 от ДР на ЗДДС, според която VIES декларация / Value Added Tax Information Exchange System - информационна система за обмяна на информация по ДДС/ е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите - членки. Следователно, декларацията се използва за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки на ЕС и нейното подаване не е правопораждащ елемент от фактическия състав на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. В процесния случай от събраните в хода на съдебното производство доказателства - удостоверения и сертификати, издадени от италианските данъчни власти, е установено, че са налице данни за регистрация за целите на ДДС в Италия като страна - членка на ЕС на получателите на стоките и услугите по процесните фактури. От издадените сертификати е видно, че получателите - LO PO BRUNO IT 01288970997, "IMPRESA DESIDERIO GIANFRANCO" с IT 00090690116 и "A. T. M. AVVOLGILI TENDE MANCIOPPI S. N. C. DI. MANCIOPPI ANGELO" с IT 00192440998 са регистрирани за целите на ДДС преди издаване на процесните фактури с номера, които съвпадат с отразените в процесните фактури. При наличие на безспорни данни за регистрация по ДДС на получателите и липса на данни и надлежно удостоверяване за тяхна дерегистрация по ДДС, впоследствие и към датата на издаване на фактурите, настъпилите след тази дата промени във валидността на ДДС номера са ирелевантни за спора. В тази връзка следва да се посочи, че за целите на вътреобщностното облагане от значение е извършването на независима икономическа дейност от получателите на стоките, съответно регистрацията по ДДС на същите, което е налице в случая. Обстоятелството, че регистрираните ДДС номера на получателите са отразени в системата VIES след издаване на фактурите е ирелевантно, тъй като отразяването в тази система е от значение за доказването, а не за възникването на материално-правните условия по чл. 138, § 1 от Директивата 2006/112/ЕО, съответно на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Следва да се съобрази и практиката на СЕС относно предпоставките за признаване на ВОД, катов решението си по дело С-587/10 от 27.09.2012 г. (VSTR) Съдът е тълкувал чл. 28в, част А, б. а) във връзка с чл. 28б, част А от Шестата директива 77/388/ЕИО на Съвета, като видно от таблицата за съответствие с Директива 2006/112/ЕО чл. 28б, част А от Шестата директива е пренесен в разпоредбата на чл. 138, т. 1 от Директива 2006/112. В т. 29 от посоченото решение Съдът е посочил всъщност какви са условията, при които определена сделка следва да се призна като ВОД по смисъла на тълкуваната разпоредба, посочвайки, че това понятие обхваща (следователно освободени с облагане на ДДС, респ. със ставка 0% според ЗДДС) доставките на стоки, изпратени или транспортирани от или за сметка на продавача или придобиващото лице извън територията на държава членка, но в рамките на Съюза, които доставки се извършват за друго данъчнозадължено лице или данъчнонезадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава членка, която не е държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките. Посоченото тълкуване за операциите, които представляват вътреобщностна доставка се поддържа трайно в практиката на СЕС (вж. решение по дело С-285/09). Извън тези условия (свързани с качеството на данъчнозадължено лице, прехвърляне на правото на разпореждане с дадена стока като собственик и физическото преместване на стоките от една държава членка в друга държава членка) няма друго условие по същество, което да опровергае характера на такава операция - т. 30 от това решение, като това понятие е обективно и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните операции. Според Съда посоченото в чл. 28в, част А, б. а) от Шестата директива, респ. това се отнася и до чл. 138, т. 1 от Директива 2006/112условие придобиващото лице да е данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, само по себе си не налага то да оперира с идентификационен номер при въпросното придобиване - т. 40 от решението. Тази практика се поддържа от Съда и в решението му по дело С-273/11 - т. 59 от него (като става въпрос за пряко тълкуване на нормите на Директива 2006/112). В тази връзка практиката на СЕС е, наистина следва лицето, което ползва предимството (освобождаване при операцията по вътреобщностната доставка на стоки) да установи материалноправните предпоставки, които водят до ползването на данъчното предимство (т. 43 от решение по дело С -587/10). Извън това обаче недвусмислено Съдът е посочил, че поставянето на правото на освобождаване от ДДС на ВОД в зависимост от спазването на формални задължения, без да се отчитат материалноправните изисквания и по-специално без да се провери дали последните са изпълнени, надхвърля необходимото за осигуряване на правилното събиране на данъка - т. 45 от посоченото решение, съответно т. 61 от Решение по дело С - 273/11. Действително идентификационният номер осигурява доказване на данъчния статут на данъчнозадълженото лице за целите на общата система на ДДС и улеснява данъчния контрол върху вътреобщностните операции (т. 60 от решение по дело С-273/11), но доказването не може да зависи единствено от предоставянето на този номер, тъй като изискването което касае данъчнозадълженото лице всъщност има предвид единствено лицето, извършващо независима икономическа дейност където и да е, без посоченото качество да се поставя в зависимост от това дали лицето притежава идентификационен номер по ДДС. При това категоричното становище на Съда е, че макар и идентификационният номер да доказва статута на придобиващия, той е формално изискване, което не може да постави под въпрос правото на освобождаване, щом материалноправните изисквания са изпълнени - т. 51 от решение по дело С-587/10. Следователно, след като е доказано в настоящия случай, че в процесните фактури се съдържат идентификационни номера по ДДС на италианските оператори - получатели на стоките, които съвпадат с представените по делото писмени доказателства, съдържащи се в заверен превод на български език, то незаконосъобразно органите по приходите са доначислили ДДС по доставките, като не са отчели наличието на данъчно предимство - деклариран ВОД с нулева ставка. Вярно е, че в системата VIES те са отразени след данъчните събития, но това не значи, че материалноправните условия по чл. 138, § 1 от Директивата, респ. по чл. 7, ал. 1 от ЗДДСне са изпълнени по отношение на процесните операции, както неправилно е приела администрацията. В отговорите, получени при обмен на информация по реда на Регламент 1798/2003запитващата администрация никъде не е посочила, че проверените оператори изобщо не са били идентифицирани за целите на ДДС в Италия, а само, че става въпрос за регистриране за целите на вътреобщностни сделки. Проверки за обстоятелствата дали извън тази система италианските оператори са били регистрирани за целите на ДДС не са извършвани. Съобразно чл. 35, т. 8 от представения пред съда Декрет на президента на Република Италия № 633/26.10.1972 г. субектите, подлежащи на първоначално вписване в регистъра на дружествата или на обявяване на икономическите и административните промени според членове 7 и 9 на Президентски Указ 581 от 7 декември 1995 г., който засяга влизането в сила на чл. 8 от Закон 580 от 29 декември 1993 г., касаещ създаването на фирмен регистър, могат да се освободят от подаването на декларации по този чл. като подадат декларациите в офиса на фирмения регистър, който предава данните към Агенцията по приходите и издава съответният сертификат за извършената операция. В случай на начало на търговската дейност, офисът на фирмения регистър съобщава на данъчното лице ДДС номера, който по телематичен път му е даден от Агенцията. Именно в тази норма се съдържат правните характеристики на представените пред съда декларации и сертификати, установяващи наличието на ДДС номера на получателите на доставките. Следователно, като не е извършил правилна преценка на събраните доказателства, разгледани съобразно практиката на СЕС относно чл. 138, § 1 от Директивата 2006/112/ЕО, АС Велико Търново е формирал необоснован и неправилен извод за законосъобразност на РА в оспорената му част. Обжалваното решение следва да се отмени, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което процесният РА в обжалваната му част се отмени като незаконосъобразен. Съобразно изхода на спора, дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново следва да бъде осъдена да заплати на "Бългериън камърс индъстриъл екуипмънт" ЕООД разноски за първата и касационната инстанция в размер на 1047,90 лева. Водим от горното, Върховен административен съд, Осмо отделение