Решение № 2862 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9460/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите (НАП) против решение 6154 от 08.07.2024 г., постановено по адм. д. 1723/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АС-Пловдив), с което НАП е осъдена да заплати на А. Г. Г. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и в частта с присъдените разноски. Касаторът поддържа неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания, съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че задължителна предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП е наличието на претърпяна, а не твърдяна вреда и счита, че от ищеца не са доказани претърпени неимуществени вреди, както и не е доказал наличието на причинно-следствена връзка между изтичането на лични данни и твърдените от него неимуществени вреди. Подробни съображения излага в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Г. Г., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Поддържа, че съдът е постановил правилно решение, което моли да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност, в случай, че касатора претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови решението си съдът е разгледал иск с правно основание чл.82, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и Съвета /GDRP/. Приел, че НАП, като администратор на лични данни, не е изпълнила задълженията си по чл. 24, чл. 32 от Регламента и чл. 59, ал.1 от ЗЗЛД, поради което на 15.07.2019 г. е осъществен неоторизиран достъп до информационната система на НАП и е разпространена защитена информация на граждани, обработвана от НАП. Съдът е посочил, че ответникът по иска, чрез бездействие, не е изпълнил по подходящ начин задължението си по чл.59 ал.1 от ЗЗЛД, чл.24 и чл.32 от ОРЗД, а именно - да гарантира сигурността на личните данни на физическите лица и това е в пряка причинна връзка с негативните преживявания на ищеца. По отношение на претърпяната вреда от страна на ищеца е приел, че действително, в производството от ищеца не са ангажирани гласни или писмени доказателства, за да докаже степента на засягане на неговото психическо или емоционално състояние, имащи значение за определяне на размера на обезщетението, но приел, че с факта на изтичането на личните данни на ищеца безспорно се засяга неговото обичайно психическо и емоционално състояние, с оглед риска от злоупотреби с тях. Поради това съдът е приел, че вредите от ищеца са реално претърпени и доказани и е определил размера на обезщетението, при съобразяване с обичайния размер за подобни случаи. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно. С протоколно определение от 07.10.2021г. съдът е спрял производството по делото до постановяване на Решение от СЕС по дело С-340/2021, образувано по отправено преюдициално запитване от Върховния административен съд по адм. д. 1037/2021 г. След постановяване на решение 14.12.2023 г. на трети състав на СЕС по дело С-340/2021, производството по административното дело пред АС- Пловдив е възобновено с Определение 65/03.01.2024г. С протоколно определение от 14.02.2024г. съдът е допуснал до разпит един свидетел на ищеца, за установяване на сочени в исковата му молба факти и обстоятелства, с оглед доказателственото му искането, направено в становище от 09.02.2024г. и му дал възможност до осигури свидетеля за разпит в следващото съдебно заседание. В заседанието на 17.04.2024г. ищецът не се е явил, при което съдът определил срок за събиране на допуснатото гласно доказателство до датата на следващото съдебно заседание. В заседанието на 12.06.2024г. ищецът отново не се е явил, поради което съдът е заличил допуснатия до разпит свидетел на ищеца, при режим на довеждане. В производството административния съд е приел представени от ответника писмени доказателства, установяващи приети вътрешни правила и политики за надеждност на информационната си система, както и справка, установяваща, че за ищеца са разпространени данни, които включват ЕГН и имена, както и справка за изплатени доходи на физически лица / чл.73 ЗДДФЛ/ за 2014г. и за 2018г. В действителност, ищецът, съобразно разпределената му доказателствена тежест, е ангажирал доказателства относно неправомерно разкритите лични данни, но поради процесуалното му бездействие делото не е попълнено с релевантни за спора доказателства, свързани с претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на неправомерното изтичане на вече посочените негови лични данни. Вярно е, че според решението на СЕС по дело С-340/21, опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушението на Регламента от потенциална злоупотреба с негови лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват нематериална вреда по смисъла на чл. 82 пар.1 от Регламент 2016/679, но това, съгласно съображение 84 и 85 от решението на СЕС, по никакъв начин не изключва необходимостта от доказване на тези изпитвани опасения, а с тази доказателствена задача, поради бездействието си в производството, ищецът не се е справил. Поради изложеното касационната инстанция приема, че в производството не са доказани претърпените от ищеца нематериални вреди, вследствие заявените опасения на ищеца от възможна злоупотреба с негови лични данни. Като е уважил иска и присъдил обезщетение в пълния претендиран размер от 500 лева, съдът е постановил неправилно осъдително решение, което следва да бъде отменено, а исковата претенция отхвърлена изцяло, като недоказана. Решението подлежи на отмяна и в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски за държавна такса в размер на 10 лв. В полза на касатора следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение