Решение № 6189 от 21.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6494/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Шумен против решение 80 / 29.05.2023 г. по адм. дело 89 / 2023 г. на Административен съд Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Н. С. В., от [населено място], област Шумен, чрез адвокат Г. Сабриева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 80 / 29.05.2023 г. по адм. дело 89 / 2023 г. Административен съд Шумен е отменил по жалба на Н. С. В., от [населено място], област Шумен решение 2153 27 48 / 14.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ Шумен и потвърденото с него разпореждане 2113-27-1164#11 от 11.01.2023 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, с които е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал.3 КСО. Изпратил е преписката на административния орган за издаване на нов акт при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Административният съд е приел, че оспорените актове са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби основание за отмяната им по чл. 146, т.4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) Н. С. В. е имала навършени [възраст]. Пенсионните органи са й зачели осигурителен стаж от втора категория труд от 02 г., 05 м. и 11 д.; от трета категория труд 13 г., 03 м. и 08 д. и общ осигурителен стаж без превръщане 15 г., 08 м. и 19 д., в който е включено и времето за отглеждане на деца като неработеща майка от 01 г., 03 м. и 23 д. За действителен осигурителен стаж за право на пенсия по чл. 68, ал.3 КСО органите на НОИ са зачели 14 г., 04 м. и 26 д., приемайки недостигащи за възникване на правото на ЛПОСВ 00 г. , 07 м. и 04 д.. Спорът между страните касае стажа на В. като неработеща майка и дали същия може да бъде зачетен като действителен, след което биха били налице материалноправните основания по чл. 68, ал.3 КСО за отпускане на ЛПОСВ. Съгласно §9, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Диференцирането на осигурителния от трудовия стаж настъпи с приемането на КСО, който добави и нови критерии за дефинирането на осигурителния стаж. За процесния период от 01 г., 03 м. и 23 д. е действала разпоредбата на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП)(отм.) която сочи, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Съгласно действалата към момента на придобиване на процесния стаж Инструкция 2492 / 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск се зачита за трудов стаж (респ. осигурителен) по ЗП(отм.). Обосновано съдът е приел, че с приемането на §1, т.12 от ДР на КСО законодателят не е целял отпадане правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което незаконосъобразно пенсионният орган е отказал да признае процесния период от 01г., 03 м. и 23 д. за действителен осигурителен стаж. Неговата продължителност е детерминирана като съвкупност от времето по майчинство на жалбоподателката за трите й деца съгласно Постановление на Министерския съвет 61 / 1967 г. за насърчаване на раждаемостта. Незачитането на времето на майчинство като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията на Република България, уреждащи закрила на майчинството и равенството на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело 9 / 2005 г. на Конституционния съд на Република България. Правилни са изводите на административния съд, че пенсионните органи не са приложили точно чл. 68, ал.3 КСО, приемайки че не е налице едно от кумулативните материалноправни основания от фактическия състав за придобиване правото на ЛПОСВ, а именно осигурителен стаж с продължителност от 15 години. Налице е и това основание и за органите на НОИ е налице задължение да издадат претендирания позитивен за страната административен акт, действайки при условията на обвързана компетентност. Законосъобразно преписката е върната за произнасяне на пенсионния орган предвид естеството и характера на акта, който следва да бъде издаден. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие от 21.06.2023 г.) възлизат на сумата от 500,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение