Решение № 9782 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8809/2016 г.

Решение № 9782 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8809/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. К. А., чрез проц. му представител адв. Мандиков, против решение № 3313/14.05.2016 г., постановено по адм. д. № 293/2014 г. по описа на Административен съд С. град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. К. А. против заповед № РД-30-327/04.09.2013 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на СТолична община. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Предвид приетите по делото писмени доказателства, вкл. приетите експертизи, както и показанията на свидетелите Кацарски и Владиславов, обосновано решаващият съд е отбелязал, че процесният обект е изграден без строително разрешение в периода 1984 г. - 1986 г., има характера на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, шеста категория, съобразно чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ и се явява незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обосновано е прието, че не са налице основанията по § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ, тъй като строежът е ситуиран в неурегулирана територия и при отсъствието на подробен устройствен план не е допустим по правилата и нормите, относими към строителството. Като се имат предвид заповедта на л. 20, решението на Софийски градски съд (л. 17), оставено в сила с решение на Върховен административен съд, се установява, че жалбоподателят или праводателката му не са представили доказателства да им е предоставено право на собственост по реда на § 4а и следващите от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Решението на Върховен административен съд е окончателно, съгласно чл. 223 от АПК, и задължително, съгласно чл. 177 от АПК. С оглед изложеното не са налице основания по чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ (в приложимата му редакция), тъй като предпоставка за разрешаване на строеж на едноетажни постройки за сезонно ползване е местата да са предоставени за земеделско ползване при условията и реда на специални разпоредби или да са лични селскостопански имоти. В процесния случай, видно от акта за частна общинска собственост (л. 39), имотът е общинска собственост, а видно от съдебните решения - не е доказано за същия да е предоставено право на ползване по реда на съответните нормативни актове на праводателя или на жалбоподателя. Съгласно чл. 18 от Наредба № 19 от 2012 г. за строителството в земеделски земи без промяна на предназначението им собствениците на земята определят вида на застрояването в своите имоти. След като собственикът на процесния имот не е дал съгласие, не би могло да се приеме, че процесният строеж се явява допустим нито по действащите в момента правила и норми, нито по действащите в момента на изграждането му правила и норми и не са налице основания за възприемане на изводите на вещото лице в съдебно-техническата експертиза. В този смисъл не са налице основания по § 16 от Преходните разпоредби на ЗУТ. Не се твърди да са инициирани производства по § 183, § 184 и § 127 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗУТ. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка - на ответника в това производство следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав