Решение № 2191 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8381/2016 г.

Решение № 2191 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8381/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане"/Д "СП"/- Л. срещу решение № 56 от 2.06.2016 г. по адм. дело № 58/2016 г. на Административен съд Л., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № ЗД-16/18.01.2016 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Л., потвърдена с Решение № ПТ-0405/9/3.02.2016 г. на Директор на РДСП-Л., с която е отказано отпускане на месечна добавка за дете по чл. 8д, т. 1 от ЗСПД по заявление - декларация № 16/5.01.2015 г. за периода 1.02.2015 г. - 30.09.2015 г., преписката е върната на директора на ДСП - Л. за ново произнасяне и са присъдени разноски. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че в случая не са налице предпоставките за отпускане на месечни добавки за претендирания период 1.02.2015 г. - 30.09.2015 г. по чл. 9, ал. 6, т. 1 във връзка с чл. 8д от ЗСПД. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Ответникът- А. К., чрез пълномощника си адвокат С. Л. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд Л. е отменил заповед № ЗД-16/18.01.2016 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Л., потвърдена с Решение № ПТ-0405/9/3.02.2016 г. на Директор на РДСП-Л., с която е отказано отпускане на месечна добавка за дете по чл. 8д, т. 1 от ЗСПД по заявление - декларация № 16/5.01.2015 г. за периода 1.02.2015 г. - 30.09.2015 г., върнал е преписката на директора на ДСП - Л. за ново произнасяне и е присъдил разноски. За да отмени оспореният административен акт първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че са налице материалноправните основания за отпускане на месечна добавка по чл. 8д от ЗСПД и правото е заявено своевременно. Решението е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че на 15.10.2016 г. А. К. е подала молба-декларация за отпускане на месечна добавка по чл. 8д от ЗСПД. Към молбата е приложила ЕР на НЕЛК, от което е видно, че на детето й А. Д. К., ЕГН ********** е определена 56 % трайно намалена работоспособност по вид и степен на увреждане с чужда помощ, с начална дата 18.03.2007 г. и срок на ЕР до 1.03.2018 г. Със заповед № 3214/28.10.2015 г. на директора на ДСП-Л. въз основа на молба-декларацията е отпусната месечна добавка от 1.10.2015 г. до 31.03.2018 г. В заповедта не се съдържа изричен отказ за периода от 1.02.2015 г. до 30.09.2015 г. На 5.01.2016 г. Койнова е подала заявление- декларация за отпускане на месечна добавка по чл. 8д от ЗСПД за периода 1.01.2015 г. до 30.09.2015 г., посочен изрично в заявлението. С. З. № ЗД-16/18.01.2016 г. на директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Л., изрично е отказано отпускане на месечна добавка за дете по чл. 8д, т. 1 от ЗСПД за периода 1.02.2015 г. - 30.09.2015 г. с мотив, че такава вече е отпусната от 1.10.2015 г. до 31.03.2018 г., като административният орган е приел, че с оглед датата на издаване на ЕР на НЕЛК № 0332/055/7.07.2015 г. и датата на подаване на заявлението-декларация 05.01.2016 г., тримесечният срок от издаване на ЕР на НЕЛК е изтекъл. Заповедта е обжалвана пред директора на РДСП -Л., който с Решение № ПТ-0405/9/3.02.2016 г. е потвърдил същата като законосъобразна. Не се спори между страните, че ЕР на НЕЛК № 0332/055/7.07.2015 г. е издадено в производство по преосвидетелстване след като с ЕР на ТЕЛК Л. № 0724/035/9.03.2015 г. е определена 50 % степен на трайно намалена работоспособност, след като срокът на определената с ЕР на ТЕЛК Л. № 0221/013/23.01.2013 г. трайно намалена работоспособност е изтекъл на 1.01.2015 г. Както правилно е посочил решаващият състав, съгласно чл. 9, ал. 6 от ЗСПД, месечната добавка по чл. 8д се отпуска за срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в решението, но не повече от три години назад, считано от месеца на издаване на решението, ако заявлението-декларация е подадено в тримесечен срок от датата на решението. Съгласно чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД, при спазване на сроковете и условията по чл. 9, ал. 6 от ЗСПД в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане, месечната добавка се отпуска от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за получаването, при условие, че няма промяна във вида и степента на трайно увреждане или в степента на трайно намалена работоспособност, която да води до отпадане на правото. Тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за дете с трайно увреждане, което е било преосвидетелствано, няма промяна във вида и степента на трайно увреждане на детето, които да водят до отпадане на правото. С предходна заповед е определен период на изплащане на месечната добавка от 1.10.2015 г., като няма произнасяне на органа за периода от 1.01.2015 г. /датата на прекратяване на получаването поради отпадане на основанието - изтекъл срок на предходно ЕР на ТЕЛК/ до 30.09.2015 г. По делото е представено доказателство, че за м. 1.01.2015 г. месечната добавка е изплатена от административния орган, независимо, че няма произнасяне в предходната заповед. За оспорения от административния орган период 1.02.2015 г. - 30.09.2015 г. правото на А. К. е налице. По делото е безспорно установено, че ЕР на НЕЛК е съобщено на Койнова на 5.10.2015 г., независимо, че като дата на издаване е посочена 7.07.2015 г. Това обстоятелство е отразено в в приложеното решение на НЕЛК. В този случай срокът по чл. 9, ал. 6 от ЗСПД вр. с чл. 24б, ал. 4 ППЗСПД следва да се счита, че тече след 5.10.2015 г. и изтича на 5.01.2016 г., на която дата е подадено заявлението-декларация, с което е поискано изплащането на месечната добавка за период назад, т. е. заявлението е подадено в последния ден от срока и е в срок. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба А. А. К. е направила искане за заплащане на разноски, за касационната инстанция. Съдът счита, че такива не следва да бъдат присъждани с оглед на обстоятелството, че страната не е представила доказателства за размера на направените разноски, нито списък на разноските. Искането следва да се остави без уважение. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,