Решение № 9401 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3640/2010 г.

Решение № 9401 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3640/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Валери Атанасов Коричков от с. Самораново, община Дупница против Решение № 41/02.02.2010 г., постановено по адм. д. № 600 по описа за 2009 г. на Административен съд - Кюстендил. Навежда оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба - директор на Областна дирекция на МВР оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Кюстендил е отхвърлил жалбата на Валери Атанасов Коричков против Заповед № 4709/09.11.2009 г. на директора на ОД на МВР гр. Кюстендил, с която на осн. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, за нарушение на чл. 7 и чл. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в качеството му на държавен служител в МВР - полицай I, категория "Е", на длъжност младши автоконтрольор, му е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение с МВР. Съдът е приел, че заповедта е материално законосъобразна, съобразена е с целта на закона, дисциплинарното производство е проведено без нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя неоснователността на жалбата против нея. Решението на Административен съд - Кюстендил е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и въз основа на приетите за установени обстоятелства е изградил правилен извод относно законосъобразността на обжалваната заповед. При провеждане на дисциплинарното производство не са допуснати нарушение на административнопроизводствените правила, а наложеното дисциплинарно наказание съответства на установеното дисциплинарно нарушение. Дисциплинарно наказващият орган е приложил материалния закон точно и в съответствие с установеното фактическо основание. Възражението в касационната жалба, че наказанието е наложено в период когато служителят ползва разрешен от закона отпуск е неоснователно. При връчване на обжалваната заповед на 30.11.2009 г. жалбоподателят собственоръчно е написал изявление, с което е декларирал обстоятелството, че не се намира в отпуск по болест или друг законоустановен отпуск. Приложения към заповедта болничен лист установява разрешен отпуск за временна нетрудоспособност за периода от 10.11.2009 г. до 28.11.2009 г. Считано от датата на връчване на заповедта, наказанието е наложено в рамките на двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, който с оглед чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР започва да тече от датата на получаване на обобщената справка от наказващия орган - 23.10.2009 г. Неоснователно е оплакването за неправилното тълкуване на характера на срока по чл. 244 от ППЗМВР. Правилно е становището на решаващия съд, че срокът за приключване на дисциплинарното производство е инструктивен, а не преклузивен и с изтичането му не се преклудира правото на дисциплинарнонаказващия орган да наложи предвиденото в закона дисциплинарно наказание. В хода на дисциплинарното производство служителят е представил писмени обяснения, което сочи на спазване на законовото изискване за приемане на такива от наказващия орган. Законовото изискване на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР писмените или устните обяснения на служителя да предхождат издаването на заповедта за налагане на наказанието, с цел същите да бъдат взети предвид при упражняване на правомощието по чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, е спазено. Писмените обяснения са в преписката и са приобщени като доказателство от дисциплинарно разследващия орган. Нарушението на разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР означава липса на дадени писмени или устни обяснения, а не липса на резолюция от наказващия орган върху тях, удостоверяващ приемането им. С оглед изложеното, Върховният административен съд, трето отделение намира подадената касационна жалба за неоснователна, решението на Административен съд-Кюстендил следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховен административен съд