Решение № 8406 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12176/2012 г.
ВАСII отделение13.06.2013 г.докладчик Славка Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 1484/19.06.2012 г., постановено по адм. д. № 3417/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8406 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12176/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Мария Костадинова Димитрова от гр. Пловдив, срещу решение № 1484/19.06.2012 г., постановено по адм. д. № 3417/2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, като в нея се развиват оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Иска се решението като незаконосъобразно да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците, н-к РДНСК, Южен централен район и Димитър Костадинов Димитров от гр. Пловдив, не са изразили становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Мария Костадинова Димитрова срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-565/29.08.2011 г. на н-к сектор гр. Пловдив, РДНСК - Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "Масивна ограда/подпорна стена/ по регулационната граница", находящ се в УПИ ХХVII-1044, кв. 8 по плана на Старинна градска част, гр. Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, ул. "Рилски метох" № 1. За да постанови решението съдът приел, че се касае за незаконен строеж, изпълнен без строителни книжа, за който не е провеждана процедура за узаконяване, поради което подлежи на премахване. Решението е правилно. Установено по делото е, че процесният строеж "Масивна ограда/подпорна стена/ по регулационната граница" е незаконен, изграден в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148 ЗУТ - без строителни книжа. Заповедта за премахването му е издадена след съставяне на констативен акт /КА/ № 6 от 29.04.2011 г., констатациите в който не са оборени от събрания доказателствен материал, обсъден от първоинстанционния съд поотделно и съвкупно и във връзка със заключението на вещото лице. С оглед на така установените релевантни факти и обстоятелства при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми и в тази връзка е неоснователно твърдението на Мария Димитрова за допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК. Административен съд - гр. Пловдив е обсъдил обстойно всички възражения на жалбоподателката, като мотивите към решението се споделят изцяло от касационната инстанция. Не се установяват допуснати и процесуални нарушения при постановяване на решението, поради което не са налице отменителните основания по 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Съгласно чл. 220, ал. 1 АПК, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От заключението на вещото лице е установено, че процесната ограда/подпорна стена/ е нанесена в кадастралния план през 2000 г., но жалбоподателката не е установила годината за изграждането й, поради което е неприложима разпоредбата на § 16 ЗУТ за приемане на режим за търпимост на строежа. Освен това с придобиването на имота от жалбоподателите през 2003 г., те придобиват качеството на възложители по смисъла на чл. 161 ЗУТ, поради което правилно са определени като адресати на заповедта, имащи задължението да премахнат незаконния строеж, намиращ се в собствения им имот. Междувременно влезлият в сила на 26.11.2012 г. § 127 ПЗР на ЗИДЗУТ, е неотносим за спора, тъй като законосъобразността на заповедта се преценява към момента на издаването й /чл. 142, ал. 1 АПК/, а този § би имал отношение в изпълнителното производство на влязлата в сила заповед. Обстоятелството за начина на премахването на незаконния строеж, което би довело до разрушаване и на други, свързани с нея огради или подпорни стени, е неотносимо за законосъобразността на заповедта, което също има отношение при изпълнението на влязлата в сила заповед, в което може да се представи конструктивно становище /чл. 5 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи и пр./. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК