Решение № 13624 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5312/2010 г.

Решение № 13624 от 15.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5312/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областния управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Добрев, против решение № 277 от 11.02.2010 г., постановено по адм. дело № 2957/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена негова заповед № РД-09-7706-311 от 1.10.2009 г. за одобряване на ПНИ на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, м. "Емешенлията", землище с. Близнаци, община Аврен, област Варна, в частта относно имот № 110.52, вписан в регистъра към плана на Слав Панайотов Христов и Росица Дончева Митева и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията на съда. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на съдебното решение, евентуално за неговата неправилност - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Оплакването за недопустимост е мотивирано с това, че е недопустимо да се изисква от областния управител да предприема действия извън компетентността му - да предприеме действия по изменение на границите на околовръстния полигон на селищното образувание, а оплакванията за неправилност са обосновани с твърдения за необоснованост на съдебното решение, поради неизследване докрай на фактическата обстановка, както и поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се обезсилване на решението, в условията на евентуалност неговата отмяна като неправилно. Ответникът - Росица Дончева Митева, в писмен отговор, чрез пълномощника адв. Иванова, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението е правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила на чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК и с разпоредбите на § 4, § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и е обосновано. Не може да бъде споделено възражението, че осигуряване на достъп до процесните имоти по ПНИ е извън компетентността на органа. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Варненския административен съд е образувано по жалба, подадена от Росица Митева, допълнително уточнена с молба от 1.12.2009 г., против цитираната по-горе заповед на областния управител на Варненска област, с която, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, е одобрен ПНИ на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, м. "Емешенлията", землище с. Близнаци, община Аврен, област Варна, в частта относно имот № 110.52, вписан в регистъра към плана на жалбоподателката и Слав Панайотов Христов. Оплакванията са, че с ПНИ не е осигурен достъп до новообразувания имот. Не е имало спор по легитимацията на жалбоподателката, същата е и безспорно установена от представените писмени доказателства - ползвател с надлежно предоставено право на ползване върху имот, за който успешно е проведена процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост, като същата се легитимира за собственик, ведно със Слав Христов, с нот. акт № 4, т. 4, н. дело № 529/2008 г. за имот от 494 кв. м в процесната местност, при описани съседи. За имота, с ПНИ и е отреден имот № 52, с площ от 493.73 кв. м, като в регистъра същият е вписан като собствен на посочените лица. За установяване на спорното обстоятелство - липсата на път за обслужване на имота по ПНИ, съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключение на която е установил, че по плана не е предвиден път за достъп до имота, тъй като независимо че имота има необходимото лице към тупиков път - имот № 110.104 - общинска собственост, същият е ограничен от околовръстния полигон и няма връзка с други пътища. Достъпът до имота до приемане на ПНИ е бил осъществяван от североизток, чрез пътна връзка, която обаче понастоящем е част от частен имот, който не е включен в границите на селищното образувание. Бившите ползватели са ползвали пътищата през граничещата със селищното образование гора, но същите са извън обхвата на плана. Околовръстният полигон "затапва" съществуващите на място пътища между три квартала в процесния обхват и липсва техническа възможност, при тези граници на селищното образувание, пътищата да бъдат включени в ПНИ. Експертът е посочил, че е необходимо или цялостно преработване на ПНИ в тази част, за да се осигури достъп до имотите, или да се разширят границите на околовръстния полигон. При тези данни съдът е приел, че жалбата е основателна, тъй като макар имотът формално да има достъп до проектирания път - № 110.104 по ПНИ, същият път не осигурява връзка с път от републиканската път мрежа, отворен за обществено ползване по смисъла на Закона за пътищата (междуградски, магистрала и прочие), т. е. практически е препятстван достъпът до имота. Границите на околовръстния полигон "затапват" съществуващите пътища и липсва достъп не само до имота на жалбоподателката, но и до имотите в съседните три квартали. Евентуална промяна е предпоставена от изменение на границите на околовръстния полигон. Посоченото е в противоречие с нормата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, задължаваща осигуряване на достъп до път за имотите в обхвата на ПНИ. Това налага отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. Съдът е отхвърлил възраженията, че и преди приемане на плана достъпът до имота е бил осъществяван по черни пътища, както и доводите относно местата за прокарването му, като е посочил че това е въпрос на техническо проектиране, което не освобождава органа от задължението планът да отговаря на изискванията на закона. Отхвърлил е и предлаганите варианти за осигуряване на достъп до имота по други начини - например чрез сервитутно право на преминаване през частни имоти, тъй като специалният закон е визирал изискванията към ПНИ, в това число и достъп до път, което задължение не може да бъде отказвано, заобикаляно или прехвърляно от органа на правоимащите. По тези съображения заповедта е отменена в оспорената й част. Така постановеното решение е допустимо и правилно. Неоснователно е възражението за недопустимост на съдебния акт. Противопоставените възражения за недопустимост всъщност представляват оплаквания за незаконосъобразност на решението. Независимо от това, следва да се отговори на възражението, така както е формулирано. Недопустимо е едно съдебно решение, когато не е следвало съдът да се произнесе по спора по същество, поради наличие на някое от основанията, препятстващи произнасянето - наличие на отрицателна предпоставка за допустимост или обратно липса на положителна предпоставка за разглеждане на делото. В случая не са налице, а и не се твърдят подобни обстоятелства. Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при спазване на сроковете, против акт, подлежащ на съдебен контрол и е процесуално допустима. Допустимо е и съдебното решение. Неоснователно е и оплакването за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда. Напротив, съдът е обсъдил всички събрани доказателства, които са относими и допустими, в това число и заключението на назначената техническа експертиза. Възраженията против това заключение - че вещото лице не е направило оглед на място, не могат да бъдат обсъждани понастоящем, в рамките на касационното производство. Ако касаторът е имал съмнения относно начина на формиране на изводите на експерта е следвало да упражни правото си да оспори експертизата, съответно да ангажира други доказателства по своя преценка. Това не е сторено в рамките на производството пред първоинстанционният съд, поради което правилно в решението са възприети и констатациите на вещото лице от техническа страна. От същите безспорно е установено, че достъп до имота не е осигурен с ПНИ, тъй като пътят, с който граничи имота няма връзка с други пътища, в обхвата на ПНИ. Посоченото правилно е прието като нарушение на нормата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, императивно задължаваща при проектиране на ПНИ да се осигури достъп до имотите. Не може да се възприеме възражението, че административният орган няма компетентност да промени границите на околовръстния полигон, поради което не може да му се вмени и задължение да преработи плана в процесната част, още повече, че за някои от съседните имоти, същият е влязъл в сила. Вярно е, че областният управител не може да промени границите на селищното образувание, за да могат в тях да бъдат включени и проектирани с ПНИ съществуващите пътища, по които да се осигури достъп до имотите. Същият обаче още на етапа на извършване на техническите действия по прилагане на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за процесното селищно образувание - изработване на техническото задание, в което видно от приложеното като доказателство копие, в т. 7 са посочените и границите на териториите по § 4, както и последващите действия по одобряване на протоколите на нарочната комисия за приемане на плановете е следвало да констатира посочения порок относно границата на околовръстния полигон и да предприеме съответните действия по законосъобразно изработване на проектите. Допуснатият порок следва да бъде отстранен понастоящем, така както правилно е разпоредил съдът, като конкретното техническо решение е въпрос от компетентността на органа, в рамките на неговата на оперативна самостоятелност. Право на негова преценка е какви действия ще предприеме - за изцяло ново проектиране, при необходимост и изменение на ПНИ, във частите, в които същият е влязъл в сила, частично проектиране за конкретния имот или ще сезира с искане съответния компетентен да промени границите на околовръстния полигон орган. Постановеното решение е съобразено с материалния закон, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,