Решение № 3978 от 12.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началник отдел Оперативни дейности Варна в главна дирекция Фискален контрол ЦУ на НАП, чрез юрк. Александрова, срещу Решение 1122/23.08.2022 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело 374/2022 г., с което, по жалбата на Б. Бангиева, ЕТ Хели 95 Б. Бангиева, [ЕИК], гр. Варна, [улица], е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 9-ФК/24.01.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Варна в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Въведено е касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон. Изразено е несъгласие с извода на съда, че мотивите на органа за продължителността на ограничителната мярка са оскъдни и бланкетни, аргументирано с възпроизвеждането им в съдържанието на касационната жалба. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, Б. Бангиева, осъществяваща дейност като едноличен търговец с наименование ЕТ Хели 95 Б. Бангиева, в писмен отговор оспорва основателността й, поддържайки, че за същото деяние й е издадено наказателно постановление за налагане на имуществена санкция, която своевременно е заплатена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата по съображения, че административният акт е подробно мотивиран за прилагане на ограничителната мярка в размер около средния. Върховният административен съд, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на оспорване пред Административен съд Варна е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка 9-ФК/24.01.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Варна в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект маси 169 и 170, намиращи се в гр. Варна, Централен кооперативен пазар, стопанисван от ЕТ Хели 95 - Б. Бангиева и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Според фактическите установявания на Административен съд Варна на 21.01.2022 г. в 11,25 ч. е извършена оперативна проверка на обекта, намиращ се на посочения адрес, в рамките на която е осъществена контролна покупка на червено цвекло на стойност 1,70 лв., платени в брой от инспектор по приходите и получени от Бангиева, за което не е издаден фискален бон от монтираното и функциониращо в същия фискално устройство. Констатирана е фактическа наличност в касата на 8,80 лв., а по фискално устройство 0 лв. По констатациите на административния орган едноличният търговец е с публични задължения за събиране по подадени декларации обр. 1 за ДОО, ЗО и УПФ в размер на 810 лв. главници и лихви, 200 лв. по влязло в сила наказателно постановление. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт като е приел, че той е издаден от компетентен орган по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в предписаната от закона форма и изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, но в нарушение на материалния закон и на неговата цел чл. 22 ЗАНН и чл. 6 АПК. При безспорно установения факт на неиздаване на фискална касова бележка от функциониращото в обекта фискално устройство съдът е намерил, че нарушението е инцидентно за търговеца и за обекта. Административният орган не изложил мотиви относно необходимостта от действие на мярката с продължителност от 14 дни. Решението е правилно. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. С аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове чл. 169 АПК. Безспорно, при определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС запечатване на обект административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. Според ТР 4 от 22.04.2004 г. по т.д. 4/2002 г. на Общо събрание на съдиите от Върховния административен съд, въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. От изложеното следва, че за да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение, както правилно е приел административният съд. В разглеждания случай в заповедта за налагане на ПАМ са изложени мотиви във връзка с определения от него срок от 14 дни, според които той е съобразен с тежестта на нарушението, изразяващо се в неспазване на реда за издаване на фискална касова бележка, както и с местоположението на обекта на централния кооперативен пазар в гр. Варна, със значителен поток от хора, характер на дейността маси за плодове и зеленчуци, установената касова разлика от 8,80 лв., непогасени публични задължения. Посочено е, че цялостното поведение на търговеца: неотчитане на извършените от него продажби обуславя извод за трайно неспазване на установения правов ред. Така изложените мотиви не съответстват на обективно установените по делото факти и обстоятелства. Проверката е извършена в 11,35 ч., а контролната покупка е единствена от започване на работата на обекта, без административният орган да е изследвал дейността на търговеца в по-общ план вид, сезонност на предлаганите стоки, стойност, клиентела, наличие на други, макар и различни нарушения, среднодневен и месечен оборот. От съображенията във връзка със срока на ПАМ не става ясно въз основа на какви критерии поведението на търговеца е възприето като трайно /касае се за инцидентно нарушение/ и как именно за 14 дни ще се промени организацията на работа в обекта по начин, гарантиращ законосъобразното отчитане на всички продажби. Не са обсъдени възраженията на Бангиева, че установената касова разлика от 8,80 лв. е сума, състояща се от монети, която тя е пропусната да въведе служебно във ФУ, за да може да връща ресто при заплащане в брой на продажбите. При липсата на конкретни мотиви в оспорената заповед, които да дефинират тежестта на нарушението и избраната продължителност на налагане на ПАМ, обосновано първоинстанционният съд е приел, че този срок засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Поради това налагането на ПАМ за срок от 14 дни е в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК и е незаконосъобразно. По така изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд приема, че като е отменил оспорения административен акт, Административен съд Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение