Решение № 14503 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15258/2018 г.

Решение № 14503 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15258/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Община Я. срещу решение № 208 от 14.11.2018 г. по адм. д. № 180/2018 г. на Административен съд Я., с което е отхвърлена подадената от общината жалба срещу заповед № 18-0813-000291 от 29.06.2018 г. на ВПД Началник-сектор "Пътна полиция"-Я. при ОДМВР-Я. за наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "и" от ЗДвП – временно спиране от движение на пътно превозно средство за срок от един месец, заради извършено нарушение по ЗДвП, за което е съставен АУАН на водач на автомобила, лек автомобил "Мицубиши Колт" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на община Я. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушене на материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно е прието, че съставянето на акт за установяване на административно нарушение е достатъчно основание за издаване на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, който е съставен срещу физическото лице водач на автомобила, затова че го е управлявал под въздействието на наркотични вещества. Счита, че заповедта не изпълнява предвидената от закона превантивна цел, извън фактическата власт на собственика на автомобила е да контролира водача. Представя пътен лист, от който е видно, че автомобилът е предоставен за управление на К. И. и А. Д. на 28.06.2018 г. в 8 ч., т. е. повече от осем часа преди издаване на акта за установяване на административно нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 23.11.2018 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. За за отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че е безспорен фактът, че водачът е управлявал служебен автомобил, който му е бил предоставен в качеството му на служител в Сектор "Превенция и опазване на обществения ред" в Община Я. За неоснователно е прието твърдението, че отговорност за нарушението следва да носи само водачът на автомобила, но не и неговия собственик. Това е в противоречие със забраната по чл. 102 от ЗДвП, която е в корелация и с принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "и" от ЗДвП. По отношение на жалбоподателя, деянието съставлява нарушение на правилото възведено в чл. 102, б. "а" от ЗДвП, според което и на собственика на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на неправоспособен водач. Решението е неправилно. Съгласно чл. 171, т. 2, б. "и" от ЗДвП (отм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), действащ към момента на издаване на оспорената пред съда заповед, прилага се принудителна административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което е с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребило наркотични вещества или техни аналози – за срок от един месец. Прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "и" ЗДвП се осъществява чрез издаване на мотивирана заповед (Арг. чл. 172, ал. 1 ЗДвП). Като индивидуален административен акт, заповедта трябва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, т. е. да е мотивиран. Посочването им е необходимо, за да може да се осъществи проверка на административния акт при оспорването му. В случая административният орган не е посочил коя от предвидените две хипотези на закона е налице, дали собственикът е допуснал или е предоставил управлението на моторно превозно средство на лице, което е употребило наркотични вещества и въз основа на какви фактически обстоятелства е приел, че собственикът е допуснал и предоставил управлението на моторно превозно средство на лице, което е употребило наркотични вещества. В заповедта е посочено само, че на 28.06.2018 г. в 15, 50 ч. А. Д. е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества, което е установено с акт за установяване на административно нарушение, но не е посочено при какви обстоятелства е установено, че собственикът на моторното превозно средство му е предоставил управлението на МПС и коя от хипотезите на закона е налице. Липсата на изложени фактически обстоятелства и конкретизиране на нарушението правят невъзможно да се осъществи съдебен контрол върху заповедта, поради което е и основание за отмяната й като незаконосъобразна. Обжалваното съдебно решение следва да се отмени и вместо него да се постави решение с което се отменя оспорения на съда административен акт и на ответника по жалбата следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение