Решение № 5358 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4373/2016 г.

Решение № 5358 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4373/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ясмит" ООД, с. В., област С. против решение № 1356/29.02.2016 г. по адм. дело № 9291/2015 г. на Административен съд С.-град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, заради недопускане на гласни доказателства и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по касационната жалба директор на Дирекция "Инспекция по труда" С. - област и К. И. Г. не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1356/29.02.2016 г. по адм. дело № 9291/2015 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на "Ясмит" ООД, с. В., област С. срещу решение за отказ за издаване на предписание по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда с изх. № 212148/4.09.2015 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" С.-област. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че административното производство пред Дирекция "Инспекция по труда" С.-област е започнало по искане вх. № 265480/26.08.2015 г., с което упълномощен представител на ТД "Ясмит" ООД, с. В., област С. е поискал издаване на предписание по чл. 62, ал. 4 КТ за възникнало трудово правоотношение между дружеството и К. И. Г. съгласно трудов договор № 003/24.04.2015 г. От справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ е видно, че жалбоподателят е подал уведомление вх. № 22388153158870/26.04.2015 г., с което е уведомил НАП за сключен между него и лицето К. И. Г. трудов договор от 26.04.2015 г. Уведомлението е заверено и прието в регистъра от посочената дата, като от 27.04.2015 г. лицето е излязло в дългосрочен отпуск поради временна неработоспособност. От приложената по делото справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ е видно, че отхвърлени такива досежно процесното правоотношение няма. Съгласно чл. 62, ал. 3 и ал. 4 КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление. След посочените срокове уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда. Постановеният отказ е в рамките на разписаните по КТ правомощия на административния орган. Издаден е в изискуемата форма и след спазване на административнопроизводствените правила. Контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" С.-област са изследвалите естеството и характера на твърдяното за възникнало трудово правоотношение, осигуряването на наетото лице, реализирането на правата му във връзка с настъпилата временна неработоспособност. Срокът по чл. 62, ал. 3 КТ за уведомление за наличие на трудов договор е бил спазен от дружеството - жалбоподател независимо от спорната за страните по делото начална дата на сключване на трудовия договор. Съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса за труда, когато контролен орган на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или орган по приходите на НАП при проверка констатират несъответствие между данните в завереното уведомление и условията по трудовия договор, работодателят е длъжен да коригира данните, като изпрати ново уведомление в седемдневен срок от установяване на несъответствието. Работодателят може и по своя инициатива да коригира данните в заверените уведомления (приложение № 1), като изпрати ново уведомление. Различията в преценката на административния орган и работодателя досежно началния момент за възникване на трудовото правоотношение не е пречка за реализиране на твърдяната от жалбоподателя промяна по реда на чл. 8, ал. 2 от Наредба от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса за труда. Твърдените несъответствия могат да бъдат заявени и от самия работодател. При установените факти от извършената проверка обаче административният орган законосъобразно е отказал да даде задължителни предписания, тъй като на базата на предоставените му доказателства обосновано е приел, че не са налице данни за несъответствие в заявената дата. Недопустими за процеса са гласните доказателства, с които жалбоподателят е искал да установи обстоятелства, касаещи началния момент на възникване на трудовото правоотношение, отчитайки изискуемата и налична писмена форма за доказване на спорните факти, както и наличните косвени доказателства, установяващи осигурителния статус на наетото лице. Административният съд законосъобразно е отказал да събира гласни доказателства досежно установени по предвидения в закона ред факти. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение