Решение № 7915 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13410/2015 г.

Решение № 7915 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13410/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от А. Г. А. против решение № 1692 от 14.09.2015 г. на Административен съд П. по адм. дело № 1311/2014 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № РД-27 от 25.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ - П., с което е оставено в сила разпореждане № 5106204787 от 27.01.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ П. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат като основания за отмяна необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ - П. взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение № РД-27 от 25.03.2014 г. на директора на ТП на НОИ П., разпореждане № 5106204787-06.01.2014 г., разпореждане № 5106204787/ПР-215/13.02.2014 г. и разпореждане № 5106204787/27.01.2014 г. Съдът е приел за допустим предмет решение № РД-27/25.03.2014 г., с което се отавя без уважение жалба срещу разпореждане № 5106204787/27.01.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ П. С това разпореждане се изменя личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 80 на сто трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/ от 21.10.2013 г. със срок на инвалидността до 01.10.2014 г. по чл. 21, ал. 1 от НПОС по заявление, подадено на 21.10.2013 г. Отказано е преизчисляване на пенсията по чл. 21, ал. 2 НПОС, тъй като при включване на осигурителния доход за положения осигурителен стаж след пенсиониране изчисленият индивидуален коефициент 1.684 е по-неблагоприятен. Съдът е приел допустимост на искането в хипотезата на чл. 102 КСО с изводи за неоснователност с оглед на установените пред административния орган и в съда факти, предопределящи по-нисък коефициент от индивидуално определения 2.313. Прието е, че преизчисляването на пенсията се счита от датата на заявлението до административния орган, която в случая е 21.10.2013 г., като други начални дати са в разрез с нормите на закона. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1 КСО лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, ако това е по-благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл. 70, съответно чл. 75 - 77 за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Административният орган и съдът в обжалваното решение са обсъдили фактите относно направеното искане за преизчисляване на пенсията на А., като правилно са приели, че то е неблагоприятно за него с оглед по-ниския индивидуален коефициент. Правилно са приложени материалните норми, относими към спора, и разглеждането на въпроси извън предмета на настоящето дело, въведени с касационната жалба, повтаряща жалбата пред административния съд, не могат да бъдат обсъждани, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Не са допуснати процесуални нарушения при разглеждането на делото от съда и не са допуснати нарушения при постановяване на обжалвания административния акт. Поддържаните доводи в касационната жалба са подробно разгледани и обсъдени в мотивите на съдебното решение и направените изводи от фактическа и правна страна се споделят от настоящата инстанция. При липса на пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението, същото като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, ВАС шесто отделение