Решение № 3937 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7848/2008 г.

Решение № 3937 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7848/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Костадинов Николов, в качеството му на изпълнителен директор на Агенцията за приватизация срещу решение № 13 от 14.04.2008 г., постановено по адм. дело № 299/2007 г. по описа на Административния съд - Русе. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия материален закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Николай Петров Маринов, чрез процесуалния си представител адв. Д. Димитров, изразява становище за неоснователност на жалбата в приложени писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно и мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът е осъдил АП - гр. София да заплати на Николай Маринов сумата от 500 лв., представляващи обезщетение за понесени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на служители на административния орган при изпълнение на служебната им дейност, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила. Съдът е приел, че е налице причинна връзка между вредите и действията на служителите на административния орган по прехвърляне на инвестиционни бонове, регистрирани на името на ищеца. Обжалваното решение е правилно. Съдът е събрал в необходимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е подробно и във връзка с възраженията на страните и е изяснил напълно фактическата обстановка по делото. Въз основа на това е направил и верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Не се спори, че Николай Маринов е имал открита лична сметка в инвестиционни бонове, регистрирана по реда на чл. 11 от Наредбата за условията и реда за организиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции, собственост на държавата (наричана по-нататък за краткост Наредбата), в размер на 250 инвестиционни бона (ИБ). Не се спори също, че на 05.03.1999 г. Цвята Колева Маринова му е прехвърлила още 250 ИБ, вследствие на което той е станал собственик на 500 ИБ. Регионалното бюро, в което е регистрирана сметката, е с код 170254. От представените по делото писмени доказателства се установява също, че на 15.03.2003 г. е извършено прехвърляне на 500 ИБ, собственост на Маринов в регионално бюро на АП с код 050001 сметка № 1-01846221-04 на лицето Иван Иванов Арменчев. Чрез почерков анализ, извършено от вещо лице-графолог, е установено, че подписите върху пълномощното и на мястото на наредител на прехвърлянето не са положени от ищеца Маринов. При тези фактически обстоятелства по делото правният извод на съда, че искът е основателен и доказан, е обоснован и законосъобразен. Възраженията на касатора са неоснователни. 1. Несериозно е да се твърди, че формулярът на бланката на нареждането за прехвърляне на ИБ (формуляр 31) бил остарял и касаел предхождащ режим на прехвърляне на ИБ, но не бил подменен поради необходимостта от изразходване на огромно количество средства от държавния бюджет за отпечатване на нови. Този довод не се нуждае от коментар. 2. Тезата на касатора, че гражданите могат свободно и неограничено, лично или чрез пълномощник, да извършват прехвърляне на притежаваните от тях ИБ във всяко едно от изброените в чл. 3 на Наредбата звена е вярна само в хипотезата когато собствениците на ИБ са се разпоредили с тях в съответствие с разпоредбите на Наредбата, какъвто не е настоящият случай. Редът за регистрация, разпореждане и прехвърляне на инвестиционните бонове е уреден подробно в посочения подзаконов нормативен акт и административната дейност се извършва в звената, обслужващи регистрацията и посочени в чл. 3 от Наредбата, като промяната на обслужващото звено следва да се осъществи по реда на чл. 4 от същия нормативен акт - заявлението се подава до новото обслужващо звено чрез звеното, извършило регистрацията, което изпраща заедно със заявлението и личния плик на регистрираното лице. Няма данни този ред да е бил спазен, поради което е правилен извода на съда, че служителите на касатора са нарушили основни разпоредби на подзаконовия нормативен акт, за което държавата носи отговорност. 3. Служителите на АП изцяло са нарушили, а не изпълнили, задълженията си по чл. 17 от Наредбата. За конкретния административен иск се установява, че ищецът не е променял обслужващото звено и на основание разпоредбата на чл. 4 и чл. 16, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредбата прехвърлянето на инвестиционни бонове на друго физическо лице следва да се извърши само чрез звеното на АП, което се явява обслужващо звено на основание регистрацията на лицето и откриването на личната му бонова сметка. Този извод следва и от изричната разпоредба в указанията за попълване на формуляра, използван при прехвърлянето на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата (формуляр № 31 - нареждане за прехвърляне), в който формуляр изрично е отразено в частта "забележка" - т. 1. "документът се подава в регистрационното бюро (звено), обслужващо подателя". Тази забележка е следвало да бъде съобразена и спазена от служителите на регионално бюро на АП и те да откажат да регистрират прехвърлянето на боновете, защото не са надлежно оправомощени да обслужват бонова сметка, регистрирана в друго звено. Следва да се отбележи също, че приложеното пълномощно не отговаря на изискванията, въпреки че в него са посочени трите имена, ЕГН, л. карта и номер на талон на правоимащия. Липсват други лични данни данни за адрес, данни за звеното, в което са регистрирани боновете на титуляра и т. н. Отделно от това изискването на чл. 17, ал. 7 от Наредбата за изрично пълномощно следва да се тълкува като нотариално заверено пълномощно - по аргумент, изведен от изискването в талона за регистрация на физическо лице чрез упълномощено лице - чл. 6, ал. 2 от Наредбата. 3. Причинените имуществените вреди са правилно определени в размер на нормативно определените стойности на 1 инвестиционен бон за 1 лв., на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове (ЗПФ), тъй като към датата на прехвърлянето (на увреждането) - м. септември 2003 г., за инвестиционните бонове няма пазарна цена и тези инвестиционни бонове могат да се използват по реда на този закон. Ищецът е регистрирал лична бонова сметка в определено звено на АП и на основание разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Наредбата като лице, което има открита сметка в инвестиционни бонове по реда на Наредбата, следва да се счита за регистриран за участие в централизирани публични търгове. Към датата на прехвърлянето от служители на АП на инвестиционните бонове на трето лице - м. септември 2003 г., регистрираните инвестиционни бонове са валидни и след тази дата в резултат на извършения трансфер към друго физическо лице боновият баланс на сметката на ищеца е станал нула инвестиционни бонове. След прехвърлянето на инвестиционните бонове Маринов е престанал да бъде регистрирано лице за участие в централизирани публични търгове и на основание чл. 2 от Наредбата не е могъл да придобие поименен регистрационен талон за участие в тези търгове и да бъде регистриран в единната база на АП. Увреждането на ищеца е настъпило към м. септември 2003 г., защото в резултат на незаконните действия за прехвърляне на инвестиционните бонове на трето лице са прекратени правата му за участие в централизирани публични търгове - т. е. той е заличен като титуляр на бонова сметка към АП. Правен абсурд е да се преценява поведението на Маринов (неговите действия, бездействия или инвестиционни намерения) след заличаването на боновата му сметка, защото след м. септември 2003 г. той не е активно легитимиран и регистриран за участие в централизираните публични търгове по Наредбата. За да възникне правото на иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вреди, както законосъобразно съдът е приел, следва да са налице няколко изброени кумулативни предпоставки, но основната преценка за отговорността за обезщетение е наличието на вреда и причинна връзка между незаконни действия на органи на държавата и на длъжностни лица и претърпяната вреда, която в случая е доказана. Изложените съображения за допуснатите нарушения на Наредбата от служители на АП са достатъчно основание, за да се приеме за установено, че е налице неизпълнение на служебна дейност по глава пета и шеста от Наредбата - нарушен е редът за прехвърляне на инвестиционни бонове и не е осъществен необходимият административен контрол, като са причинени имуществени вреди на ищеца, изразяващи се в неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства - инвестиционни бонове, на друго лице. Ето защо решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,