Решение № 16618 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8301/2019 г.

Решение № 16618 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8301/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу Решение № 3433 от 21.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1318/2019 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменено Решение № 623 от 24.04.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, потвърдено с негово Решение № Р-23/32-15788 от 15.01.2019 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че законосъобразно Началникът на Митница Пловдив е приел, че акцизът не е недължимо платен, тъй като към момента на внасянето му не е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Намира, че отмяната на административния акт, с който е отказано издаването на такова удостоверение няма обратно действие и не може да се приеме, че лицето е отговаряло на изискванията за издаване на удостоверение още към датата на подаване на документите за това. Сочи, че до момента на отмяната на отказа за издаване на удостоверението, акцизът е дължимо платен от крайния потребител, както и, че в ЗАДС и ППЗАДС законодателят не е уредил ред за възстановяване на акциза. Навежда довод за недължимост на лихва върху претендираната сума за периода от датата на подаване на искането за възстановяване на акциз до изтичане на срока по чл. 27, ал. 5 от ЗАДС. В подкрепа на тезите си излага конкретни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Калуфрукт продакшън" ООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид релевираното касационно основание, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред Административен съд –София град е законосъобразността на Решение № 623 от 24.04.2018 г. на Началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № Р-23/32-15788 от 15.01.2019 г. на Директора на Агенция "Митници". За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 28.01.2016 г. "Калуфрукт продакшън" ООД е депозирало искане за издаване на УОАКП, като е уточнило, че в цех за производство на хранителни продукти - сливов мус, инвертен сироп и мармалад от ябълки, ще се използват енергийни продукти, в които ароматните съставки преобладават. С Решение № 378/14.03.2016 г. Директорът на Митница Пловдив е отказал издаването на УОАКП. Това негово е решение е оспорено по съдебен ред и е отменено с влязло в сила Решение № 1949/26.10.2016 г. по адм. дело № 867/2016 на АС- Пловдив. В изпълнение на указанията, дадени с горепосочения съдебен акт, на 30.08.2017 г. на "Калуфрукт продакшън" ООД е издадено УОАКП. На 29.03.2018 г. дружеството е подало в Митница Пловдив искане за възстановяване на акциз в размер на 109 871. 60 лв. на основание чл. 27 от ЗАДС въз основа на 14 бр. фактури, издадени в периода 1.08.2016 г. – 30.08.2017 г. На 24.04.2018 г. Началникът на Митница Пловдив е издал процесното Решение № 623, с което е приел, че искането за възстановяване на акциз е неоснователно. Този акт е потвърден от Директора на Агенция "Митници" с Решение № Р-23/32-15788 от 15.01.2019 г. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в законоустановената форма, но при неправилно приложение на материалния закон. По аргумент от чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК решаващият състав е приел, че отмяната на акта, с който е отказано издаването на УОАКП, има действие по отношение на всички, в резултат на което с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения. Преценил е, че след като между страните е безспорно, че в периода 14.03.2016 г. - 31.08.2017 г. дружеството е заплатило акциз за закупени енергийни продукти, които се използват в технологичния процес на неговото производство, то акцизът за тях се явява недължимо платен и подлежи на възстановяване на основание чл. 24, ал. 2 ЗАДС. Подчертал е, че предпоставките за издаване на УОАКП са били изпълнени още към момента на подаване на искането за издаване на удостоверението на 28.01.2016 г. и са проверени в хода на съдебното производство. Уточнил е, че редът за възстановяването на недължимо платеният акциз е уреден в чл. 27 ЗАДС, който сочи, че за периода от деня, следващ издаването на незаконосъобразния отказ до датата на връчване на издаденото удостоверение платеният от дружеството акциз не е дължим. Първоинстанционният съд е указал на Директора на Териториална дирекция "Тракийски" при Агенция "Митници", че при издаването на новия акт следва да се извърши преценка относно дължимостта на лихвата и началният й момент според правилото на чл. 129, ал. 6, предложение второ от ДОПК, предвиждащо, че сумата следва да бъде върната със законната лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановена от митническите органи. В обобщение е достигнал до извода, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради което е отменил същото и е изпратил преписката на Директора на Териториална дирекция "Тракийски" при Агенция "Митници" за издаване на ново решение по искането на дружеството, при съобразяване с тълкуването на закона, дадено със съдебния акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правният спор по делото е концентриран върху въпроса дали отмяната по съдебен ред на незаконосъобразен отказ за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител прави недължимо платен или подлежащ на възстановяване по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗАДС акциза върху стоки, вложени в дейността, за която е поискано удостоверението. Както правилно е приел първоинстанционният съд, отмяната на отказа за издаване на поисканото удостоверение заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, след като с влязло в сила съдебно решение е прието, че са налице предпоставките за издаване му към датата на подаване на искането. Редът за възстановяването/прихващането на акциза е уреден в чл. 27 от ЗАДС, уреждащ общата хипотеза на възстановяване на недължимо платен акциз. Визираната норма сочи, че недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи". Искането по ал. 1 се подава до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона. При последваща отмяна по съдебен ред на митническия индивидуален административен акт за отказ за издаване на такова удостоверение отпада правното основание за заплащане на акциза и платеният акциз става недължимо платен и подлежи на възстановяване на основание чл. 24, ал. 2 ЗАДС. Несподелима е тезата на касатора, че разпоредбата на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС /изм., в сила от 1.01.2018 г. / е приложима в настоящия случай, респективно, че следва да се приеме, че правото на освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти е възникнало от датата на връчване на УОАКП. В производството по чл. 27 ЗАДС наличието на УОАКП не е предвидено като материалноправна предпоставка, която да обуславя основателността на искането за възстановяване на акциз. В тази връзка правилно съдът е разграничил хипотезите на освобождаване от акциз на краен потребител, което действа от момента на връчване на удостоверението съгласно чл. 24б, ал. 8 ЗАДС и възстановяване на акциз, недължимо платен въз основа на незаконосъобразен отказ на митническия орган за издаване на удостоверение по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС. В последния случай възстановяването на акциза е на основание чл. 27, ал. 1 ЗАДС, която норма е приложима във всички хипотези на недължимо платен акциз, включително и на отпаднало основание, след отмяната на незаконосъобразен административен акт. Зачитайки обратното действие на отмяната на незаконосъобразния отказ на началника на митница Пловдив за издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител решаващият състав обосновано е приел за изпълнено изискването по чл. 24а, ал. 1 ЗАДС по отношение на "Калофрукт продакшън" ООД. Да се приеме противното във връзка с възстановяването на недължимо платен акциз по чл. 27, ал. 1 ЗАДС, означава да се позволи административният орган да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в незаконосъобразни откази за издаване на удостоверение по чл. 4а, ал. 1 ЗАДС, което е в противоречие с принципа за законност. След като акцизът е начислен и внесен от дружеството и отказът за издаване на удостоверението впоследствие е отменен, то неблагоприятните последици от незаконосъобразния отказ подлежат на поправяне. Неоснователен е доводът на касатора, че при възстановяването на надлежимо платен акциз липсва законово основание за заплащане на законна лихва върху главницата. Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1- 4. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, визираната норма разграничава две хипотези, при които началният момент на дължимост на лихвата за забава е различен, в зависимост от това дали внасянето или събирането на недължими суми е въз основа на акт на органа по приходите или не. Горепосочената обща норма на ДОПК намира приложение и при недължимо внесен акциз, тъй като специалния ЗАДС нито съдържа уредба за дължимостта на лихва за забава, нито изключва същата. В своята практика СЕС изрично подчертава, че съгласно принципът на равностойност правилата, които регулират възстановяването на събрани в нарушение на националното право суми следва да бъдат приложени и спрямо сходни искания за възстановяване на суми за данъци, събрани в нарушение на правото на Съюза- Решение по С- 591/10. Именно спазването на принципа на равностойност обосновава приложението на най-близката хипотеза за определяне на началния момент на олихвяване на недължимо събрани суми, внесени от дружеството въз основа на подадена от него акцизна данъчна декларация. При приложимост на чл. 129, ал. 6, изр. второ ДОПК, законната лихва върху главницата се дължи от деня, в който сумата е следвало да бъде възстановена от митническите органи. Като е достигнал до същия краен извод и в съответствие с него е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона към компетентния административен орган, на който е изпратена преписката, АССГ не е нарушил приложимия материален закон. Решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 500 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение