Решение № 5255 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13059/2011 г.

Решение № 5255 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13059/2011 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България срещу решение № 3921 от 11.08.2011 г., постановено по адм. дело № 8246/2010 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Касационният жалбоподател излага съображения, че неправилно АССГ е тълкувал разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и че решението е постановено, без да е съобразена приложимата съдебна практика на Съда на ЕС (дело С-108/97 и ), като изцяло е основал решението си на заключението на изготвената по делото съдебно-маркова експертиза, която е била оспорена. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, като изтъква, че неправилно съдът е приел, че марката може да бъде регистрирана. Изводът, че марката "Добруджанска сушеница" не може да бъде възприета от потребителите като описателна по отношение на географския произход на стоките от клас 29 сушеница марка, противоречи на приложението на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО. Претендира отмяна на решението и отхвърляне на първоначалната жалба. Ответникът - "Белла България" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район Северен, ул. "Момчил войвода" № 9, чрез процесуалния си представител адв. Чекунов оспорва касационната жалба като неоснователна. Изтъква, че заявената марка, за да бъде нерегистрабилна, следва да се състои изключително от описателно съдържание. Думата "Добруджанска" не се употребява обичайно за описание на сушеницата като продукт. Тя не указва пряко нейни общоизвестни характеристики или белези, а поражда съзнателно търсените асоциации с природата и създаване на усещане за чистота и свежест, така че според ответника може да се използва като търговско име. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна. По същество, като извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и съобрази доводите, изтъкнати в касационната жалба, намира за установено следното: С оспорения съдебен акт АССГ е отменил по жалба на "Белла България" АД решение № 293 от 6.08.2010 г. на председателя на ПВ на РБ като незаконосъобразно и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне и продължаване на производството по регистрация на заявената марка с вх. № 109285 за стоки от клас 29 "Добруджанска сушеница" съгласно указанията на съда по приложението и тълкуването на материалния закон. С процесното решение председателят на ПВ на основание чл. 45, ал. 1 и 4 ЗМГО е потвърдил решението за отказ за регистрацията на с вх. № 109285 "Добруджанска сушеница " със заявител "Белла България" АД, за стоките в клас 29. Мотивирал се е, че заявената марка има описателен характер в две посоки - по отношение на вида на стоките "колбаси, сурово-пушени колбаси", и по отношение на техния географски произход - Добруджа. Изтъкнато е, че марката описва продукт, който се произвежда на конкретно географско място, въз основа на определена традиция, поминък и обичаи, и връзката между това място и продукта е налице в съзнанието на средния потребител. Решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е също така, че е налице основание за отмяната му по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, поради допуснато нарушение на приложимия материален закон. Изложил е съображения, че за да бъде словосъчетанието "Добруджанска сушеница" описателно по отношение на характеристиката "географски произход" на стоката, следва да се установи дали този регион - Добружда е свързан с производство на сушеница и дали има познати традиции в тази област, известни на потребителите, както и дали заявената за регистрация словна марка "добруджанска сушеница" е родово понятие. Като се е позовал на становището на вещото лице, по отношение на характеристиката "географски произход" на стоката, съдът е приел, че не съществува такъв хранителен продукт, познат и разпространен сред потребителите, няма доказателства, че потребителите под "Добруджанска сушеница" визират определен продукт включително, традиционен за региона. Вещото лице е изразило становище, че е допустимо регистрация на топоними/име на географски обект, област/ като марка по ЗМГО, но при определени условия - за това географско обозначение да не е характерно производство на дадената стока и тогава се приема, че марката не указва географски произход. Вещото лице е посочило още, че в Добруджа липсват данни за производство на сушеница. Първоинстанционният съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице и е приел извода на експерта, че марката няма указателен характер, по отношение на произхода на стоката, т. е. марката не е описателна и може да бъде регистрирана, доколкото след като е асоциативна относно произхода не се свързва с традиционен за региона продукт. Счел е, че заключението на вещото лице опровергава заключението на ответника и съображенията му за отказ. Съдът е приел, че в случая не са налице абсолютните основания по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО за отказ за регистрация на процесната марка. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 4 ЗМГО не се регистрира марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите. При такава регистрация останалите производители от същото място ще бъдат лишени от възможността също да укажат географския произход на своите стоки. Забраната съгласно цитираната разпоредба се прилага по отношение на знаци или означения, които се възприемат еднозначно или като указания, пряко свързани с някои от изброените в нормата характеристики или друга специфична характеристика на стоките и услугите. Описателни са марките, които се състоят единствено от знаци, предоставящи информация за стоките и услугите, за които са регистрирани, и чрез тази информация потребителите идентифицират незабавно тези стоки и услуги. Основателно е обаче оплакването в касационната жалба, че АССГ е мотивирал решението си изключително с изслушаната по делото съдебно-маркова експертиза, (която е била оспорена от касационния жалбоподател), и при несъобразяване с останалите доказателства по делото. Настоящият състав намира, че заявената марка се състои изключително от означения, които указват вида и географския произход на стоките от съответния клас. Заявената марка "Добруджанска сушеница" има описателен характер по отношение на традиционен български продукт - сушеницата, както и по отношение на географския произход, т. к. знакът "Добруджански" е производно от областта Добруджа, представляващ реален географски обект. По този начин словният знак безспорно описва продукт, който се произвежда на конкретно географско място и въз основа на определена традиция и е налице връзка между това място и продукта в съзнанието на средния потребител. Като се има предвид изложеното, така регистрираната марка нарушава забраната на закона предвид описателния си характер. При постановяване на обжалваното решение е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 3